3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр. София, 17.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1821/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 582/11.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 3620/2018г. на САС, ГО- 12 състав, с което е отменено решение № 2315/ 12.04.2018г. на СГС, І ГО- 7 състав, в частта с която е отхвърлен искът на П. Й. Й. срещу П. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, ал.7, т.2, вр.ал.2 НК, както и за престъпление по чл.131, ал.1, т.8, пр.2, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, за които е оправдан с присъда по НОХД 2184/2010г. на СГС, влязла в сила на 19.05.2016г., за сумата над 2000лв. до 15000лв. и вместо това е осъдена П. да плати още 13000лв. неимуществени вреди заедно със законната лихва от 10.01.2017г. до окончателното плащане, и потвърдил решението на СГС в останалата част.
В жалбата са изложени доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на Прокуратурата, не е изложил мотиви кои факти приема за установени и как е определил размера на обезщетението. Във връзка с това иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: Как се определя размера на обезщетението и как се прилага обществения критерий за справедливост?
В срока за отговор ищецът е възразил срещу допускането на касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените в изложението въпроси въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС.
В случая въззивният съд при отговора на поставените въпроси е приел следното от фактическа и правна страна: ответникът е повдигнал обвинение срещу ищеца на 14.01.2010 г. по чл.321, ал.3, пр.2 и пр3, алт.7, вр. ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.8, пр.2, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, и го е поддържал до влизане в сила на оправдателна присъда на 19.05.2016 г., като наказателното производство срещу ищеца е продължило общо 6 години, четири месеца и 5 дни. За този период ищецът е участвал общо 2 дни в процесуално-следствени действия в досъдебното производство, както и в съдебната фаза се е явил лично общо в 47 открити съдебни заседания пред първостепенния съд, и в три съдебни заседания пред въззивния съд. Ищецът е бил задържан под стража за периода от 13.01.2010 г. до 23.11.2010 г. – общо 10 месеца и 10 дни. На 23.11.2010 г. мярката за неотклонение на ищеца е била изменена от „Задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 3000 лв., която мярка за неотклонение ищецът е търпял до постановяването на оправдателна присъда на 13.02.2012 г. – общо една година, два месеца и двадесет дни. В периода от 18.01.2010 г. до 21.02.2012 г. ищецът е търпял и мярка за процесуална принуда „забрана да напуска територията на Република България“, а внесената от ищеца гаранция в размер от 3000 лв. му е била върната на 29.02.2012 г.. Преди задържането му под стража, без връзка с наказателното производство, ищецът е претърпял травматично увреждане на тазобедрената става, и медицинска интервенция за ендопротезиране на ТБС, като вече е било настъпило /около 3 месеца след травмата/ усложнение в състоянието му /Флеботромбоза/, и медикаментозното му лечение с антикоагулантни препарати не е било приключило. В периода на задържането му под стража е диагностицирано ново усложнение – венозна тромбоза 80-90% на лявата бедрено-поплитеална вена, което е застрашило живота на ищеца. Във връзка с възникналото животозастрашаващо усложнение в състоянието на ищеца, мярката му за неотклонение е била изменена в „парична гаранция“. Към момента на повдигане на процесното обвинение, ищецът вече е бил осъждан и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за друго тежко умишлено престъпление /убийство в състояние на афект по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост/, както и че към момента на привличането му като обвиняем по процесното наказателно производство, срещу ищеца е било висящо и друго наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за подобно тежко престъпление /също по чл.321 от НК за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.354а от НК/ и за други тежки умишлени престъпления, за които престъпления е бил осъден с влязла в сила осъдителна присъда на 11.06.2012 г. в хода на процесното наказателно производство. При тези факти, въззивният съд е приел, че съобразно критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, справедливото обезщетение, което следва да бъде заплатено на ищеца за причинените му неимуществени вреди, е в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси в изложението, защото въззивният съд формално е обсъдил обстоятелствата по делото, но не е обосновал значението на всеки един от фактите за определянето на справедливия размер на обезщетението. Това разрешение на въззивния съд, не съответства на трайната практика на ВКС (р.№145/17 на ІV ГО), според която при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан или наказателното производство срещу него е прекратено, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също така е прието, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Посочено е, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 582/11.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 3620/2018г. на САС, ГО- 12 състав.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: