Р Е Ш Е Н И Е
№ 588
СОФИЯ, 14. 10. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 8 юни 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1543/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. К. чрез неговия процесуален представител адв. Сн. С. против решението на Софийски градски съд, постановено на 11.02.2008 г. по гр.д. № 1190/07 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./
Ответникът по касация “У“ О. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложениште в касационната жалба доводи, намира :
С обжалвоното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено на 05.02.2007 г. по гр.д. № 5861/06 г., с което е отхвърлен предявеният от М. П. К. против “У” О. гр. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за възстановяване на коридор с капандура, намиращ се на таванския етаж на жилищната сграда на бул.”В” № 16 в гр. С., при съседи: общ коридор, таванско помещение на М. К. , таванско помещение на Т. Б. и калкан. Съдът е намерил предявения иск за неоснователен по съображения, че не е установено съществуването към един минал момент на общ коридор с капандура. При формиране на този извод съдът е придал решаващо значение на обстоятелството, че в нотариалните актове на страните и в документите за извършеното от ответника преустройство, такъв коридор не бил посочен за граница на придобитите от тях тавански помещения. Не е дал вяра на свидетелските показания, установяващи съществуването на коридор с капандура преди преустройството като противоречащи на писмените доказателства.
Основателен е касационният довод за необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила при постановяване на обжалваното решение.
Установено е по делото, че ищецът М. П. К. се легитимира като собственик на апартамент в партерния етаж от триетажната жилищна сграда, построена на бул.”В” № 16 в гр. С., ведно с избено помещение и таванско помещение, находящо се в дясно от стълбището, при съседи : общ тавански коридор, стена и Т. А. Б. , по мъж Б. П. , както и че с нотариален акт № 25, т.ІХ, дело № 1689/96 г. ответникът “У” О. е придобил по замяна с “Ж” ЕО. две тавански помещения в същата сграда, първото от които се намира в лявата страна на къщата при съседи: общо таванско помещение, Т. А. Б. Б. П. , и второто- при съседи общо таванско помещение и Т. А. Б. Б. П. , които впоследствие преустроил в проектантско ателие.
Твърдението на ищеца е било, че при извършване на това преустройство към двете тавански помещения на ответника е бил присъединен и общ тавански коридор с капандура, в резултат на което се препятствува достъпа му до покрива като обща част на сградата. За разрешаването на този въпрос от съществено значение е било да се установи фактическото състояние на таванския етаж непосредствено преди преустройството, за което би могло да се съди по представения пред първоинстанционния съд чертеж с извършено заснемане на етажа към този момент, който съдържа информация за границите на отделните обекти, съответно на частите за общо ползуване и местоположението на капандурата. Обстоятелството, че коридор с капандура не е посочен като граница на закупените от страните тавански помещения, не дава основание да се направи извод, че такъв изобщо не е съществувал. Съдът е следвало да изиска от вещото лице, като съпостави данните от направеното преди преустройството архитектурно заснемане с одобрените архитектурни проекти, да даде отговор на въпроса дали на чертежа е отразен като съществуващ коридор с капандура и дали същият се засяга от извършеното преустройство, като се приобщава към ателието на ответника, както и на въпроса откъде понастоящем се осъществява достъп до покрива на сградата.
Като не е сторил това и е постановил решение по неразяснено дело, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, което съставлява касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК/ отм./ за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Софийски градски съд, постановено на 11.02.2008 г. по гр.д. № 1190/07 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :