О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 09,07,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 242 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “С” А. , г. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Г. срещу въззивно решение от 27.11.2009 г. по в. г. д. № 928/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 303/22.07.2009 г. по т. д. № 783/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявените от ”М” Е. /в несъстоятелност/ чрез синдика срещу “С”А. искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ и по чл. 55 ЗЗД. С първоинстанционното решение е признато за установено за нищожно направеното от “М” Е. плащане на парични суми – 29 000 щ. д. на 15.11.1999 г. и на 65 000 щ. д. на 17.11.1999 г. в полза на ”С” А. през подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността – 01.11.1999 г. и е уважен осъдителния иск за връщане на сумата 94 000 щ. д., която била получена без основание, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, както по реда на отменения ГПК, така и по ГПК, в сила от 01.03.2008 г., по отношение на въпроса за легитимацията на длъжника да води обусловения иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, по отношение допустимост/ недопустимост на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в съчетание с иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, така и по отношение приложението на чл. 305 ТЗ, и досежно определяне началния момент на течението на погасителната давност за предявен осъдителен иск за връщане на сумата. По всеки един от процесуалноправните и материалноправните въпроси жалбоподателят се е позовал на съдебна практика – по първия въпрос: Определение № 86/13.02.2007 г. по ч. т. д. № 413/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; Решение №100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. на ВКС, ТК; Решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на ВКС, ТК и Решение № 105/25.11.2009 г.
По втория въпрос се е позовал на Решение № 2* г. по г. д. № 2606/2002 г. на ІІ т. о. на ВКС; определение № 74/11.11.2008 г. и решение на СГС по г. д. № 1407/2006 г., а по отношение началния момент на погасителната давност се позовава на Решение № 1* от 15.10.1975 г. по г. д. № 947/75 г. на І г. о. на ВС.
Ответникът по касационната жалба счита жалбата за недопустима по подробни съображения в писмен отговор, в който са изложени и съображения за нейната неоснователност и се претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът сочи кои са, според него, конкретните процесуалноправни и материалноправни въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с практиката на ВКС и на съдилищата, и по които иска допускане на всяко едно от основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на първия формулиран процесуалноправен въпрос, свързан с квалифицирането на обусловения осъдителен иск за връщане на сумата от третото лице, при предявен от синдика на “М” Е. /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, който е бил уважен, жалбоподателят “С” А. е обосновал приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид представената съдебна практика на ВКС, в това число и по реда на чл. 290 ГПК, в която се съдържа определяне на правното основание на иска, с който се постановява връщане на даденото в масата на несъстоятелността, различно от разрешението, възприето в обжалваното въззивно решение. Въпросът за правната квалификация на осъдителния иск, обусловен от специалния установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ не е бил предмет на тълкуване чрез Постановление на Пленума на ВС или Тълкувателно решение, но е намерил разрешение в съдебен акт, постановен по реда на чл. 290 ГПК и предвид съдържанието на т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК се включва в обхвата на т. 1 на чл. 280 ГПК. В приложеното решение № 105/2009 г. по т. д. № 90/2009 г. на ВКС, ТК, постановено по чл. 290 ГПК по сходен правен казус, но при който ищец по исковете е кредитор на несъстоятелното дружество е прието, че като последица от успешното провеждане на специалния иск по чл. 646 ТЗ, е недопустимо предявяване и на иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предвид посочените особености и е визирано, че подобно искане следва да се основе на чл. 34 ЗЗД.
В решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при уважен иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ ищецът /кредитор/ не разполага с иск по чл. 134, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като същият не е страна по сделката. Сходни правни разрешения разрешения се съдържат и в останалите цитирани решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК. Не следва да се обсъжда цитираното определение № 86/13.02.2007 г. на ВКС, тъй като този съдебен акт не е от категорията на актовете, визирани в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които формират съдебната практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Налице е предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с легитимацията на длъжника за предявяване на обусловения от чл. 646 ТЗ осъдителен иск, в чиято полза следва и е присъдена сумата. Съгласно разрешението в цитираното решение № 105//25.11.2009 г. на ВКС е прието, че даденото би следвало да се върне в масата на несъстоятелността, докато в обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция е постановено връщане на сумата на длъжника ”М” Е. /в несъстоятелност/. На състава на ВКС е служебно известно решение на друг състав на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК по т. д. № 808/2009 г.,на ВКС, ТК , в което по поставения процесуалноправен въпрос е дадено разрешение, различно от изложеното.
По отношение на втория формулиран въпрос, за доказването на фактическия състав на завършеността на плащането /чл. 305 ТЗ/, то този въпрос не е решен в отклонение от практиката на ВКС, нито е противоречиво разрешаван от съдилищата. На състава са известни и решения по реда на новия ГПК, в които се посочва как се прилага разпоредбата на чл. 305 ТЗ /Решение № 50/02.04.2009 г. по т. д. № 485/2008 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, а и приложените съдебни актове безпротиворечиво приемат, че безкасовото плащане е завършено в момента, в който е заверена банковата сметка на бенефициента. Пловдивски апелативен съд е достигнал до същите изводи, базирайки се на проверката, извършена от експертизата, потвърдила постъпването на сумите по сметката на жалбоподателя на съответните дати. Правните изводи на въззивната инстанция по отношение на основателността на исковете не са в резултат от разрешаването на този въпрос в противовес на практиката, както счита жалбоподателя, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите за противоречиво разрешаване на значимия за изхода на спора материалноправен въпрос, свързан с началния момент на течението на погасителната давност при осъдителните искове, обусловени от специалните установителни искове по чл. 646 ТЗ, поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Решението, на което се позовава касаторът е постановено по различен правен казус, и не е съобразено с материята, относима към търговската несъстоятелност. След като сме пред хипотезата на предявен установителен иск по чл. 646 ТЗ, то началото на течението на давностния срок по обусловения иск за реално връщане на даденото в масата на несъстоятелността следва да бъде съобразено и с характера на производството по н. , характера на иска по чл. 646 ТЗ /Решение № 105/25.11.2009 г. на ВКС/ и значението на постановеното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, както и най-ранния начален момент на формиране на масата на несъстоятелността.
Не може да бъде споделено и становището на касатора, че произнасянето на ВКС по този материалноправен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая не се касае за разпоредба, която да налага тълкуването й чрез изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго, а съответното правно разрешение по приложение на института на погасителната давност е обусловено не само от спецификата на иска, но и от конкретните, специфични за всяко дело обстоятелства и установяващите ги доказателства.
С оглед на изложеното, касационно обжалване следва да бъде допуснато единствено по отношение на тази част от въззивното решение, с която е уважен обусловения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ предварително внасяне на държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата №1/2008 г. на Министерство на правосъдието не се дължи.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 349/27.11.2009г. по г. д. № 928/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 303/22.07.2009 г. по т. д. № 783/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: