Р Е Ш Е Н И Е
№ 589
гр. София, 23.06.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря А.Богданова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 328/2008 година.
Производството е по чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм ).
Образувано е по касационна жалба на „М”АД срещу въззивно решение №355 от 07.05.2007г. по гр. д. № 519/2006г г. на Пернишки окръжен съд, с което е било изцяло отменено решение от 14.07.2001г по гр. д. № 347/ 2001г на Районен съд- гр. П. и е постановено друго ,с което предявен срещу касатора иск с правно основание чл.108 ЗС е бил уважен. „М”АД е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на недвижим имот в полза на ищците , реституирани собственици .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд . Касаторът моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество , с което исковата претенция да бъде отхвърлена. По реда на косвения съден контрол е следвало да се приеме за нищожна заповедта за отмяна на отчуждаване във връзка с обществено мероприятие , което към 1992г е вече реализирано и спрямо терен , който от 1973г е кооперативна , а не държавна собственост .
В хода на настоящето производство е починал Б. И. К. ,конституирани са наследниците му по закон И. Б. К. и В. Б. Великова.
Ответниците в касационното производство Б. А. Т., С. А. Р. ,Е. С. А., И. А. П. и П. И. Б. , както и И. Б. К. и В. Б. Великова оспорват касационната жалба по съображения ,развити от пълномощника им адв. К
Третото лице помагач С. -66 О. не заявява становище
Жалбата е неоснователна .
За да отмени изцяло решението на Пернишки районен съд и постанови свое по съществото на спора при повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция , решаващият съд е зачел реституционния ефект на постановена по административен ред отмяна на отчуждаване , засегнало имотите на В. С. Д. , М. С. А. и Ф. Д. в кв. 61 от плана на гр. П. на основание заповед № ІІІ-458/18.07.1962г по ЗПИНМ. Постановена по съответния ред и влязла в сила е частичната отмяна на отчуждаването съгласно решение№1993/24.07.1992г на Кмета на общ. П. , по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за площта , незасегната от мероприятието Нанасянето на новообразуваните имоти №4626а, №4626б и №4626в в плана е на основата имот , който след реституирането му не е бил предаден на собствениците , а включен и актуван като държавен като част от парцел **** в кв. 160 по плана на гр. П., целият терен е предаден на ЦКС от Областния управител на Софийска област със заповед №РС-69 от 12.03.1997г като собственост на Съюза, същият е прехвърлен с нот. акт №62/1997г на „С„О. , а в последствие с нот. акт №68 н.д. №2911/1997г е прехвърлен на ответника „М”АД. Въззивният съд е отхвърил възраженията за нищожност и материална незаконосъобразност на акта по реституцията, като е приел констатация на вещо лице за останали извън застрояването по отчуждителното мероприятие площи. Изтъкнато е ,че прехвърлителните сделки ,легитимиращи ответника в процеса , не са произвели действие по отношение на спорните имоти след реституирането им , материалните условия на закона за възстановяването им в полза на ищците са били налице. Отхвърлен е, предвид липсата на придобивно основание, довода за наличие на кооперативна събственост в полза на ЦКС спрямо незастроената част от терена след 1973г.
Решението е правилно и законосъобразно. В настоящия правен спор единствено ищците се легитимират като собственици на процесния имот ,реституционния закон е намерил приложение по съответния ред и крайния извод на въззивния съд по обжалваното решение следва да бъде споделен. Пернишки окръжен съд обосновано е приел, че ответното дружество не е придобило от собственик и заема имота на основание , което не може да бъде противопоставено на ищците ,като следва да предаде владението.
Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно отказан косвен съдебен контрол върху положително приключилата реституция . При прилагането на реституционния ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е от значение и усвоения при изграждането сградата терен като прилежаща част, във връзка с реализирането на конкретно мероприятие. Приетата по делото техническа експертиза е изяснила релевантните за изхода на спора обстоятелства в тази насока. Теренът , предмет на иска, не се явява нормативно принадлежащ спрямо изградената и стопанисваната от бившето ДСО „Б” сграда , не е бил и преотреждан след реконструкция на стара сграда и присторяване на склад през 1968г. Строежът е без строително разрешение и документация. Застрояване е реализирано в една част , вместо предвидения по ЗПИНМ към 1962г цех за производство , какъвто не е изграден и не съществува ,е построен склад. Поради това и в свободната част теренът не е функционално свързан със сградите – складова база , което е позволило частична реституция на отчужденото. С Тълкувателно решение № 1/17.05.1995г ОСГК се даде принципен отговор , съобразен от въззивния съд за хипотезата на частично застрояване на отчужден незастроен имот , респ. имот , във който сградите са съборени след отчуждаването му. Касае за фактически незапочнало строителство по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ включително тогава , когато застроителното мероприятие е реализирано в обем, различен или по- малък от отреждането за него. След отчуждаването на дворни места през 1962г. е налице реализиран склад , а не производствена сграда – цех във връзка с разширение на завод . Незастроената част от терена,която не е усвоена или преотреждана , позволява обособяване на самостоятелни дворищно регулационни парцели ,същите са и нанесени по съответния ред след реституцията. Преценката в какъв обем следва или не следва да се отмени отчуждаването по благоустройствения закон принадлежи на администрацията и доколкото материалните условия на закона са спазени при издаване на съответния акт , гражданският съд следва да зачете тази преценка. Касае се за стабилен административен акт и не е установено основание , поради което да не бъдат зачетени последиците от реституцията в настоящия спор .
Тезата на касатора за нищожност на решението , легитимирало ищците по реституция , се основава на поддържаното в хода на делото възражение , че след отчуждаването и реализирано застрояване (за което няма данни да е съответно на предвиждането ) , през 1973г , имотът е преминал в собственост на ЦКС по силата на постановление на МС №61 от 13.11.1973г , като е престанал да бъде държавна собственост ,съответно не е подлежал на реституция . До това се свежда и оплакването за незаконосъобразност на постановеното решение .
Този довод е несъстоятелен и на него е отговорено . Правното действие , което чл. 34 на Постановление № 61 от 13.11.1973г на МС (ДВ бр.101 /1973г) е произвело по отношение на прехвърлените активи на бившето ДОС „Б„ към ЦКС ,не е в сферата на собствеността и няма отношение към предпоставките за реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Касае се за управленско разпореждане по стопанисване и предоставяне на оперативно ползване на държавна социалистическа собственост, а не до прехвърляне на вещни права , каквото отчуждаване законът тогава не е допускал по силата на подобен подзаконов акт ,т.е държавна собственост да премине в патримониума на кооперативна организация с разпоредителен акт на МС . Поради това и към момента на частичната отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е била реституирана бивша държавна , а не бивша кооперативна собственост . Следва да се добави ,че приложимият в случая реституционен закон , за разлика от ЗВСОНИ ,не повелява изрично подлежащата на реституция недвижимост да е в юридическия патримониум единствено на държавата, общините , обществените организации или техни фирми, но това е следствие от условията му ,предвид изискването мероприятието да не е реализирано. Поради това и материалните предпоставки по този закон се преценяват по административен ред , с оглед реализацията на целта на отчуждаването за всеки конкретен случай и предвид обстоятелството ,че се касае за отчуждаване по благоустройствени закони или за други държавни нужди .
Ето защо постановеното от първостепенния съд решение правилно е отменено при повторното разглеждане на делото във втора инстанция и Пернишки окръжен съд правилно е приложил материалния закон ,съобразявайки предметните предели на косвения съдебен контрол .
При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна . Постановеното решение следва да бъде оставено в сила .
Касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответниците в производството , в полза на И. Б. К. и В. Б. Великова общо сумата 100 лева , в полза на Б. А. Т. ,С. А. Р., Е. С. А. , И. А. П. и П. И. Б. общо сумата 300 лева .
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №355 от 07.05.2007г. по гр. д. № 519/2006г г. на Пренишки окръжен съд
ОСЪЖДА „М”АД гр. С. да заплати на Б. А. Т. ,С. А. Р., Е. С. А. , И. А. П. и П. И. Б. ,всички от гр. П., общо сумата 300 лева разноски по делото , както и на И. Б. К. и В. Б. Великова ,двамата от гр. С.,сумата 100 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.