Р Е Ш Е Н И Е
№ 589
СОФИЯ 11.09.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 8 юни 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1611/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Р. в качеството й на пълномощник на М. П. С. против решение № 443 от 15.01.2008 г. по в.гр.д. № 664/07 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че въззивният съд неправилно е възприел от действителния спор между страните и е направил необосновани и незаконосъобразни изводи относно допустимостта на предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл. 26 ЗЗД.
Ответниците по касация Т. В. Г., Г. В. П., Д. Г. И., Д. Б. Д., М. П. Б., Г. П. Д., Х. ” О. гр. Х., Е. “Д” гр. Х., Е. “Ф”-гр. Харманли, Е. “А” гр. Х. и Г. С. К. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, намира:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 123 от 26.07.2007 г. по гр.д. № 53/06 г. на Районен съд Х. , с което е отхвърлен предявеният от М. П. С. против Т. В. Г., Г. В. П., Д. Г. И., Д. Б. Д., М. П. Б., Г. П. Д., “Х” О. гр. Х., Е. “Д” гр. Х., Е. “Ф”-гр. Харманли, Е. “А” гр. Х. и Г. С. К. иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 1* т.ІІ, дело № 1062/99 г. на нотариус З. З. , поради липса на предмет и за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, № 8, т.І, дело № 8/1998 г., като недопустим. Прието е, че липсва правен интерес от предявяването на иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора, тъй като ищцата не е страна по него, не заявява самостоятелни права върху имота, предмет на продажбата, договорът не засяга правото й на собственост върху съседен на прехвърления имот и не смущава упражняването на собственическите й права.
Изложените от въззивния съд съображения, с които е обоснован извод за недопустимост на предявения от М. П. С. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с Х. ” О. гр. х., Е. “Д” гр. х., Е. “Ф”-гр. Харманли, Е. “А” гр. х. и Г. С. костов а обосновани и законосъобразни и се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, както и от доводите в касационната жалба, ищцата, жалбоподател в настоящото производство, свързва правния си интерес от предявения иск с това, че ответниците – купувачи по договора, системно инициирали административни и административно- правни спорове, в които тя била конституирана като заинтересована страна с всички произтичащи от това неудобства – правене на разноски, отделяне на време за срещи с адвокати, подготовка на заседания и др, засягащи нормалния ритъм на живот.
Обосновано съдът в двете инстанции е приел, че тези обстоятелства не обосновават правен интерес от предявения иск. Правното понятие за интерес се различава от житейския смисъл на думата. Най- общо, приема се, че правен интерес е налице тогава, когато решението по делото ще се отрази на правното положение на ищеца и с него ще се постигне целеният резултат. В случая ищцата не е страна по договора, който иска да бъде прогласен за нищожен. Като трето по договора лице, тя би имала интерес от обявяването му за недействителен, ако договорът засяга конкретни нейни материални права и интереси, какъвто извод не може да бъде направен от изложените от нея твърдения и данните по делото. Целеният резултат – да бъде отречена материалноправната легитимация на ответниците като собственици на прехвърления имот, не може да бъде постигнат чрез провеждането на установителния иск по чл. 26 ЗЗД, тъй като решението по него не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността.
Въпросът за правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка е относим към допустимостта на предявения иск, а не към неговата основателност. Затова като е достигнал до извод, че предявеният от М. П. С. иск по чл. 26 ЗЗД е недопустим, въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото на основание чл. 209, ал.1, изр.1 ГПК/ отм./. Като не е процедирал по този начин, а е оставил решението на Харманлийския районен съд в сила, въззивният съд сам е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, както и първоинстанционното решение, а производството по делото – прекратено.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 443 от 15.01.2008 г. по в.гр.д. № 664/07 г. на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него решение № 123 от 26.07.2007 г. по гр.д. № 53/06 г. на Районен съд Х.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД, предявен от М. П. С. против Т. В. Г., Г. В. П., Д. Г. И., Д. Б. Д., М. П. Б., Г. П. Д., “Х” О. гр. Х., Е. “Д” гр. Х., Е. “Ф”-гр. Харманли, Е. “А” гр. Х. и Г. С. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :