О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.589
София, 04.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 896/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2218 от 30.10.2017 г. по в.гр.д.№ 1686/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав, с което след частична отмяна на решение № 8855 от 07.12.2016 г. по гр.д. № 15080/2015 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения против ЗД”Бул Инс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2015 г. за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателят счита, че независимо от липсата на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, въззивният съд необосновано е завишил приноса на последния от 20% на 50% и с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с довод, че обжалваното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото въпрос, свързан с материалноправните предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-конкретно: „При приет от първоинстанционния съд, но недоказан в процеса принос на пострадалия за настъпване на уврежданията, може ли второинстанционният съд да приеме по-висок процент на съпричиняване”. По този въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.1, с позоваване на практика на ВКС, а бланкетно, и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въведено е и самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касация, а по същество за правилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди – 80 000 лв. е редуцирано до 40 000 лв., решаващият съд е извел извод, че ищецът, като пътник в лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , не е ползвал обезопасителния си колан за мястото, на което е седял и с това си поведение е допринесъл в равна степен с водача за настъпване на вредоносния резултат. Този извод е изведен след преценка на доказателствения материал по делото. При определяне на общия размер на претендираното обезщетение, въззивният съдебен състав е отчел вида и характера на получените от ищеца увреждания: закрито счупване на кръстната кост; дислокация, разединяване на срамната кост, изкълчване на става между кръстната и хълбочната кост и счупване на напречния израстък на 5-ти поясен прешлен, продължителността на лечебния и възстановителен период и критериите, визирани в ППВС 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението.
С оглед мотивите на атакуваното решение, конкретизираният от ВКС материалноправен въпрос е за предпоставките за намаляване на обезщетението по чл.51, ал.2 ЗЗД и приложимите критерии при определяне на обема на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, При произнасяне по този въпрос въззивният съд е допуснал известно отклонение от създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /част от съдебните актове, на които се позовава касаторът/ – решение по т.д. № 35/2009 г., решение по т.д. № 1643/2013 г. на ІІ т.о. и решение по т.д. № 1858/2013 г. на І т.о.
Доводите на касатора, които според него обосновават наличието на самостоятелното основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, всъщност са релевантни към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК и по тях се дължи произнасяне с решението по същество, а не във фазата по селекция на жалбите.
Предвид освобождаването на ищеца от държавна такса, след обявяване на настоящото определение, делото следва да се докладва за насрочване за открито съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2218 от 30.10.2017 г. по в.гр.д.№ 1686/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав.
Делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване за публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: