Определение по т.д. №535/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№589
гр. София, 27.09.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ефремова
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №535/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на И. Б. ЕГН: xxxxxxxxxx в качеството му на Е. Б.” –София срещу въззивно решение № 110 от 29.03.2010 г.на Б. окръжен съд по гр.д. №684/2009 г., с което е потвърдено решението на РС-гр.Петрич от 11.05.2009 г. по гр.д. № 254/08 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 266 от ЗЗД за сумата от 5 500 лева –възнаграждение по договор за изработка от 10.12.2005 г. срещу „ Н. Г., както и искът за сумата от 1720,34 лева-лихва за забава върху горната главница за периода от 27.12.2005 г. до 21.04.2008 г. и е осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 700 лева-разноски по делото. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и уважаване на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от страна на въззивната инстанция в противоречие с практиката на съдилищата- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище счита същата за недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалвания акт, с който е потвърдено първоинстанционното решение , с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 266 от ЗЗД за сумата от 5 500 лева –възнаграждение по договор за изработка от 10.12.2005 г. срещу „ Н. Г.” Е., както и искът за сумата от 1720,34 лева-лихва за забава върху горната главница за периода от 27.12.2005 г. до 21.04.2008 г., въззивният съд приема, че между страните е налице договорно правоотношение основаващо се на договор за изработка между страните, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да извърши монтажни работи на технологична част на обект „Бензиностанция за зареждане на автомобили на фирмата на „Н. Г.. възложителя. Решаващият състав е обсъдил изслушаните пред първата инстанция свидетелски показания и приетото заключение на вещото лице по техническата експертиза, но е преценил, че същите не установяват извършването на конкретните етапи от работата от страна на ищеца-изпълнител и изричното приемане на извършената работа от страна на ответника –възложител като основание за дължимостта на плащането на договореното възнаграждение и на акцесорното вземане за лихва за забавено плащане на същото.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, жалбоподателят поставя правни въпроси от значение за изхода на спора т.е. обуславящи крайните изводи на съда. Същите следва да се уточнят и конкретизират , съобразно възможностите признати на касационната инстанция в т.1 от ТР №1 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. и се свеждат до това, дали резултатът от извършената работа следва да е приет с изрично изявление от страна на възложителя или са достатъчни и конклудентни действия за това: самото упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му по неговото технологическо предназначение от страна на възложителя. По отношение на този правен въпрос ВКС е формирал трайна практика, в която е даден отговор на същия: решение №349 от 16.05.2005г по търг. дело № 349/04 а ВКС, ТК, решение №1661 от 06.12.1999 г.по гр.д. 972/99 на V г.о. на ВКС и други / в насока, различна от тази , в която се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение. Така посочените от самия касатор в изложението по чл.284 ал.ал.3, т.1 от ГПК съдебни решения представляват практика на ВКС по отделни казуси извън категорията на задължителната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и следователно е налице основание за допускане до касация , визирано в т.2 на същия законов текст : наличие на противоречие по този въпрос с практиката на съдилищата.
По изложените съображения, следва да се приеме, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, с оглед което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110 от 29.03.2010 г.на Б. окръжен съд по гр.д. №684/2009 г..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 144,50 лева, съобразно чл.18 ал.2, т.2 от Тарифа за д.т., събирани от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на горното указание производството ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса да се докладва делото на председателя на второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.