О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 59/30.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6225 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 3631/ 19.05.2014 г. по гр. д. № 7694/ 2013 г, с което Софийски градски съд като потвърждава решение № І-026-62/ 30.04.2013 г. по гр. д. № 54 236/ 2012 г. отхвърля исковете срещу Столична община, че Л. И. Н. на основание чл. 79, ал. 1 ЗС е собственикът на един урегулиран поземлен имот (УПИ) по плана на [населено място] и на построената в него сграда.
Решението се обжалва от ищцата Л. И. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса: При действието на чл. 11 и чл. 12 от Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооператори правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е включено в регулационния план на населеното място и може ли такъв имот да се придобива по давност? Според касатора въпроса обуславя изводите в решението и въззивният съд го е решил в противоречие с ТР № 104/ 26.06.1964 г. по гр. д. № 87/ 1964 г. ОСГК на ВС. Неправилността на решението е изведена от оплаквания за съществено нарушение на процесуалния закон (съобразени са само част от релевантните факти) и нарушение на материалния закон (чл. 11 и 12 ПУ на ТКЗС и чл. 25 ЗСПЗЗ). Претендира разноски.
Ответникът (сега и ответник по касация) Столична община не намира въпросът да обоснова обжалваното решение. По същество го намира за правилно.
Настоящият състав намира решението за допустим предмет на касационна жалба. Постановено е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Жалбата е от легитимирана страна – ищцата, на която принадлежи интересът от касационно обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Редовна е и е допустима. Налице са и общото, и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ищцата (сега касатор) е обосновала качеството си на собственик на имотите (УПИ и сградата в него) на основание наследствено правоприемство от своя баща и придобивна давност с твърденията, че: 1) с нотариален акт № 112/ 65 г. в полза на баща й от ТКЗС е учредено право на строеж на жилищна сграда; 2) през 1966 г. въз основа на одобрени строителни книжа е построена сграда – сутерен и първа плоча с временен покрив; 3) след своята смърт през 1998 г. наследодателят оставя две дъщери, едната от които касаторът; 4) през 1999 г. касаторът установява самостоятелно владение върху процесните УПИ и сграда, а другият наследник – самостоятелно владение върху един апартамент (друг актив от наследството) и 5) към предявяването на иска (05.11.2012 г) владението на касатора е продължило непрекъснато. Правният интерес от положителните установителни искове е изведен от актуването на имотите като частна общинска собственост (АЧОС № 850/ 10.11.2011 г).
Ответникът е оспорил исковете с възражението, че на основание чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ имотите са частна общинска собственост.
В решението въззивният съд е приел, че в периода 1999 – 2012 г. касаторът осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота с намерението, че само тя е неговият собственикът, но неоснователността на иска следва от чл. 25, ал. 1, пр. 1 ЗСПЗЗ и чл. 86 ЗС. Според въззивния съд имотът в регулация от 1960 г. представлява бивша земеделска земя и подлежи на реституция. При липса на заявени реституционни претенции той е частна общинска собственост (чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ). В първоначалната редакция до изменението на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 33/ 19.04.1996 г. съществува забрана да се придобива имот, който е общинска собственост. След това изменение и в приложимата редакция чл. 86 ЗС допуска да се придобива по давност имот частна общинска собственост. С § 1 към ЗИД на ЗС (обн. ДВ бр. 46 от 06.06.2006 г) обаче, течението на давността е спряно, считано от 31.05.2006 г. и последователно. След последното изменение на закона спирането е до 31.12.2014 г. Това изключва оригинерния способ на чл. 79, ал. 1 ЗС, заявен от касатора. Неоснователен е и иска за построеното в имота въз основа на одобрените строителни книжа. Според въззивния съд, построеното не представлява самостоятелен обект на право на собственост, а е част от жилищна сграда – сутерен и първа плоча с временен покрив.
Настоящият състав намира, че повдигнатият от касатора въпрос обуславя изводите на въззивния съд. При решаването на спора въззивният съд е пренебрегнал събраните доказателства, че в ТКЗС е внесена земя, която е в регулация от 1960 г. и наследодателят е владял и застроявал тази земя. Така не е отчел възможността по чл. 11 и чл. 12 ПУ на ТКЗС собствеността на член-кооператорите да се запазва върху такива имоти в реални граници и те да се придобиват по давност. Тя е предмет на тълкуване в ТР № 104/ 26.06.1964 г. по гр. д. № 87/ 1964 г. ОСГК на ВС. При обсъждане на предпоставките на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ тълкувателното решение е със запазено действие. Задължителното тълкуване на чл. 11 и чл. 12 ПУ на ТКЗС е от значение за релевантния факт дали към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е допустим обект на земеделска реституция и за това какъв е режимът на построеното в него. Налице са основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3631/ 19.05.2014 г. по гр. д. № 7694/ 2013 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса 248. 12 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.