ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
София, 29.01. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2976 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение на Л. окръжен съд от 17.ІV.2008г. по гр.д. № 287/2007г. е отменено решението на Т. районен съд от 31.VІІ.2007г. по гр.д. № 243/2007г., с което е отхвърлен предявеният иск за обявяване за нищожни поради привидност на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 116/05. ХІ.2003г., и на предварителен договор от 05. ХІ.2003г. за продажба на същия имот, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на О. Д. Т. и Б. С. Т., и двамата от с. Г., област Л. , че сключените на 05. ХІ.2003г. между К, двамата от гр. Т., и О. Д. Т. договор за покупко-продажба с нот.акт № 116/05. ХІ.2003г. и предварителен договор за продажба от 05. ХІ.2003г., предмет на които е ап. № 4 ет.2, находящ се в сградата на ЖСК “Н”, ул. “. № 90 в гр. Т., с площ 88.19 кв.м, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с разпоредби от ЗЗД, и на основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ е отменен нот.акт № 116/2003г.
Въззивният съд е приел, че договорът за продажба по нот.акт № 116/2003г. прикрива съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД, тъй като с него се цели обезпечаване на кредита, даден от Т. на К. , а не прехвърляне на собствеността върху апартамента. Освен че е сключен в противоречие с разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, този договор е в нарушение и на чл.209 от ЗЗД с оглед съдържащата се в предварителния договор уговорка за обратно изкупуване на имота. При това положение е направен извод, че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, което е по-силното основание от нищожността на привидната сделка по чл.26 ал.2 от ЗЗД, и че съдът служебно е длъжен да се произнесе тогава, когато счита, че е налице нищожност на сделка, независимо от твърденията на страните. По същите съображения въззивният съд е приел, че и предварителният договор е нищожен поради противоречие със ЗЗД.
Касационни жалби срещу така постановеното решение са подадени от ответниците О в предвидения в процесуалния закон преклузивен срок, с оглед на което те са процесуално допустими.
В изложението на Т. по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че всяко нарушение на законовите гаранции за опазване правото на собственост има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в областта на правото на собственост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на О. Т. се сочи, че правното основание на предявените искове е чл.26 ал.2 от ЗЗД, а по преценка на съда в случая е обявена нищожност на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, което е от значение за точното прилагане на закона, а правилно решените казуси създават постоянна и разнообразна практика, което е от значение за развитие на правото.
Ответниците по касационните жалби К. П. К. и С. Д. К. са заели становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че следва да допусне касационна проверка на атакуваното въззивно решение, тъй като произнасянето с него по релевираните в изложенията на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси по приложението на чл.26 ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗЗД са съществени и са от значение за точното прилагане на закона, обуславящо основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Л. окръжен съд, граждански състав, от 25.ІІІ.2008г. по гр.д. № 287/2007г.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО за насрочването му в открито съдебно заседание. Дължимите се държавни такси по касационните жалби /по чл.18 ал.2 т.2 във вр. с чл.1 от Т. за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, във вр. с чл.69 ал.1 т.2 във вр. с чл.71 ал.2 от ГПК/ са внесени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: