Р Е Ш Е Н И Е
№ 590
София 11.08.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1585 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. С. К. и П. Т. К. -двамата от гр. Х. против въззивно решение от 19.11.2007г.по в.гр.д. № 727 по описа за 2006г.на Хасковски окръжен съд,с което е отменено решение № 1* от 15.04.2003г.по гр.д. № 448/2002г.на Районен съд Хасково и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от И. С. К. и П. Т. К. против Ц. Ж. И. и С. А. И. иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 15.05.2001г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот-апартамент № 22, находящ се на четвърти етаж в бл.13 вх.”Б”в ж.к.”Бадема”гр. Хасково,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения,със застроена площ от 81.31кв.м.,ведно с прилежащо избено помещение № 22 с площ от 7.20 кв.м.и 2.768% от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като остави в сила постановеното от районния съд решение.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./,с който се оспорва основателността на подадената жалба и се иска да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Претендират направените по делото разноски
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Делото е за втори път пред касационната инстанция,след като с решение № 81 от 14.09.2006г.,постановено по гр.д. № 1263/2004г. ВКС е отменил решението на Хасковски окръжен съд от 24.09.2004г.по гр.д. № 780/2004г.и е върнал делото за ново разглеждане. В отменителното си решение ВКС е дал следните задължителни указания :1. Да се обсъди-връзката между сключения предварителен договор за продажба на процесния апартамент и извършеното на същата дата упълномощаване на ищеца за продажба на същия имот с рег. № 2* и да се изиска това пълномощно,за да се установи обема на правата на упълномощения, 2. Да се съобразят обстоятелствата,че синът на ищеца притежава заложна къща и че в местната преса е била публикувана обява,че на телефония номер,който се води на ищеца се”предоставят бързи заеми срещу залог”, ниската цена на сключения предварителен договор, както и клаузата за срока за сключване и обстоятелството,че в договора не е уговорено задължение за предаване на владението върху апартамента и 3. Да са изследва/със свидетелски показания/ дали между страните е бил сключен договор за заем.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,въззивният съд е приел,че подписаният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот е недействителен- на основание чл.152 от ЗЗД, тъй като той е сключен за обезпечаването на вземането по друг действителен договор -договор за заем, който прикрива, като с подписването му страните предварително са уговорили начин за удовлетворяване на кредитора,различен от този, който е предвиден в закона – чрез учредяване на залог или ипотека за обезпечаване на заема. Наличието на договор за заем с ищеца,съдът е мотивирал с това, че ответниците са се нуждаели от средства за изплащане на свое задължение по предходен договор за заем, сключен на 16.11.2000г. със свидетеля М,който е бил с падеж 16.04.2001г.,както и с обстоятелството,че на датата на подписване на предварителния договор/16.05.2001г./-ответниците са дали пълномощно на ищеца да продаде апартамента им на трето лице/което сочи,че действителното им намерение не е било сделката да се извършва между тях/. Съдът се е позовал и на свидетелските показания, според които ответниците,които имат три деца и не разполагат с друго жилище – не са желали продажбата на единствения си имот,а се целели спешното намиране на средства,от които в момента са се нуждаели,както и с факта,че ищеца е осигурявал „бързи заеми срещу залог”,под каквато реклама е обявен телефона му в местните вестници.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд за наличие на договор за заем. Позовава се на противоречия в показанията на свидетелите И/брат на ответника/ и Р. /сестра на ответницата/. Счита,че неправилно са интерпретирани показанията на свидетеля Г. Твърди,че са ирелевантни представените справки от РПУ и РП Хасково,тъй като делата и преписките,за които те се отнасят нямат връзка с процеса. Твърди,че е налице валидно сключен действителен предварителен договор за продажба,който съдържа всички изискуеми по закон реквизити и следва да бъде обявен за окончателен. Като се позовава на чл.218з от ГПК/отм./,счита,че в нарушение на закона,съдът е приел като доказателство и обсъждал в мотивите си договор за заем от 16.11.2000г.,сключен от ответниците със свидетеля М,което не е новооткрито доказателство по смисъла на закона.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
В производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД-съдът е длъжен да провери наличието на установените в закона предпоставки за обявяване на договора за окончателен, една от които е – сключеният договор да е действителен. При извършване на преценката си, съдът следва да установи действителната воля на страните,като се ръководи от всички ангажирани по делото доказателства,преценени в тяхната съвкупност.
В случая-на 15.05.2001г.-между страните е бил сключен писмен договор,който е определен като „предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот”, по силата на който Ц. Ж. И. и С. А. И. са поели задължението да продадат описания в н.а. № 89 т.ІІІ н.д. № 1084/89г.-апартамент № 22 за сумата от 6 000лв.,от които са платени – в момента на подписване на договора и неговата заверка – 5000лв./ 4 800лв.отбелязани отпред на договора,а 200-на гърба/,а останалите 1 000лв.-„ще се изплатят по-късно при снабдяването с нотариален акт”. В договора няма поето задължение за предаване на владението върху апартамента. Няма и посочен конкретен срок за прехвърляне на собствеността върху имота по нотариален ред. В т.2 е уговорено,че това ще стане „при поискване от купувача”-И. С. К.. В т.5 е договорено,че продавачите остават да ползват целия имот като наематели срещу сумата от 100лв.месечно. Този договор е с нотариална заверка на подписите,като вписването му в регистъра е под рег. № 2* Под рег. № 2*–от същата дата 15.05.2001г.е налице вписване на извършено упълномощаване на И. С. К. от страна на Ц. Ж. И. и С. А. И. със следните права : от името и за сметка на последните „да ипотекира,да продава на трети лица на каквато цена определи и при каквито условия намери за добре”-същия апартамент № 22,описан в н. .а. № 89 т.ІІІ н.д. № 1084/89г. Под рег. № 2* и 2612 от 15.05.2001г.-нотариусът е вписал заверка на подписите на два броя декларации по чл.226 ал.2 от ДПК/отм.,но действащ към посочената дата/,подписани съответно от Ц. Ж. И. и от С. А. И.,които декларации са необходими при изповядване на сделка за разпореждане с недвижим имот,извършена от упълномощено лице.
Описанието на подписания договор безспорно установява факта,че ответниците по делото са получили от ответника на 15.05.2001г.сумата от 5 000лв. Гореописаните факти,изразяващи се в липса на поето задължение за предаване на владението върху апартамента и на установен краен срок за прехвърляне на собствеността върху имота по нотариален ред, наличието на подписани и заверени от нотариус на същата дата документи /пълномощно и декларации/,осигуряващи на ищеца възможност да се разпореди в полза на трети лица с имота „ каквито условия намери за добре”, безспорно установените факти,че процесният имот е единствено жилище на петчленното семейство на ответниците,че същото е с данъчна оценка,която към момента на придобиването му/през 1989г./ е била 14 967лв.,т.е.трикратно по-голяма от получената по договора/ 5000лв./, както и фактът,че към датата на подписване на този договор/15.05.2001г./ е бил настъпил падежа на предходен заем на ответниците и срещу тях е било образувано изпълнително дело,като имотът е бил епотекиран, обстоятелството,че ищецът се е занимавал с дейност по предоставяне на „бързи заеми срещу залог”,потвърждават извода на въззивнят съд,че действителната воля на страните по предварителния договор не е била да сключат помежду си сделка за продажба.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на касатора срещу показанията на свидетелите И/брат на ответника/ и Р. /сестра на ответницата/,което се мотивира с наличие на противоречия в тях. Двамата единно и непротиворечиво установяват,че ответниците са получили заем от ищеца,във връзка с което е подписан нарочен договор,за обезпечение на който е бил подписан и предварителния договора за продажба. Двамата свидетели И. и Р. заявяват, че лично са видели договора за заем,като според свидетеля И е бил за сумата от 1 500лв./При повторния си разпит установява,че освен тази сума ответниците са получили и още 200лв./И двамата свидетели установяват,че ищецът принудително е взел екземпляра от договора за заем на ответницата и не го е върнал. Двамата свидетели установяват,че ответниците са се свързали с ищеца,защото той е притежавал заложна къща,а те спешно са се нуждаели от пари в брой. Неоснователно е възражението на касатора за пристрастност на свидетелите,пред вид родствената им връзка с ответниците. Първо –свидетелите установяват факти,които лично и непосредствено са възприели и второ- касае се за лични факти,за установяване на обстоятелства,свързани с начина на живот на страните, които –с оглед характера им-са най-добре известни именно на близките хора. Правилно въззивният съд не е възприел показанията на свидетеля С/син на ищеца/,съгласно които той –в качеството си на собственик на фирма за недвижими имоти, е водил на оглед ответницата,която търсела да купи къща с парите от процесния апартамент. Касае се за изолирани показания,дадени от заинтересован свидетел/ищеца твърди,че е искал да прехвърли процесния имот на този свидетел/,които не са от съществено значение,тъй като дори и да се възприемат-огледът на имот-не означава намерение за покупка за този,който го извършва,а още по-малко огледът – може да обоснове извод,че е свързан с намерението на страната за продажба на точно определен имот.
В случая ответниците по делото, върху които е била доказателствената тежест да установят,че изразената воля е привидна и прикрива друго съглашение,са доказали,че целта на предварителният договор за продажба на недвижимия имот е била да обезпечи парично задължение по друг договор,който е действителен –договор за заем първоначално за 1 500лв., а после и за още 200лв.,сключен за срок от една година,при лихва -12%. Доказването е освен с гласни доказателства- с оглед разпоредбата на чл.134 ал.2 от ГПК/отм./,още и с гореописаните индициращи на такова правоотношение доказателства,в какъвто смисъл са били и дадените от касационната инстанция указания при връщане на делото за ново разглеждане. Страните не са имали намерение да бъде извършена между тях сделка за продажба по отношение на процесния апартамент. С така подписаният договор, страните предварително са уговорили начин на удовлетворяване на кредитора,различен от този,който е предвиден в закона,а именно-чрез учредяване на залог или ипотека. Такова съглашение-с оглед разпоредбата на чл.152 от ГПК/отм./е недействително,поради което изводът на въззивния съд,че предварителният договор за продажба е недействителен и не може да породи целените с него правни последици-да бъде сключен окончателен, е правилен. Предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,правилно е бил отхвърлен от въззивния съд.
Относно възражението,във връзка с разпоредбата на чл.218з ал.3 от ГПК/отм./,то същото е неоснователно. Съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 1 /4.01.2002г.по т.гр.д. № 1/2000г.на ОСГК-качеството „новооткритост на фактите и доказателствата”се преценя с оглед обективната невъзможност,въпреки съществуването им към момента на постановяване на първоначалното въззивно решението да бъдат включени в доказателствения материал по делото. В случая е било безспорно,че оригиналът на договорът за заем с Н. М. от 16.11.2000г.,сключен за сумата от 465 долара-с падеж на 16.04.2001г.,и уговорена неустойка от 350долара – при неизплащане на сумата в срок,на който се позовава касатора,не е наличен. Следователно- същият обективно не е било възможно да бъде представен до момента на постановяване на първоначалното въззивно решение. При новото разглеждане на делото, въззивният съд е преценял представеното копие от този договор и гласните доказателства на свидетеля М в контекста на дадените от касационната инстанция указания и с оглед всички представени по делото доказателства. По този начин съдът е ценил и получената от РПУ Хасково и РП Хасково информация,че за ищеца е налице СД № 45 от 15.02.1964г.на РС Димитровград,за деяние по чл.325 от НК, заявителски материал № 24 от 21.04.1998г.на сектор Икономическа полиция за деяние по чл.227б от НК, във връзка с което е бил внесен обвинителен акт,образувано е н.о.х.д. № 803/2001г.,което е прекратено поради изтекла давност и преписка № 89/05г.по жалба за това,че чрез измама е продал къща на трето лице в с. В.,като преписката е прекратена,поради отказ да се образува досъдебно производство. Разгледани извън контекста на другите доказателства по делото,тези преписки са несъотносими,но не и при преценка на доказателствата в съвкупност.
С оглед на горното,настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна.
С оглед направеното искане,в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които –видно от приложените два договора за правна помощ – от 24.03.2008г.и от 8.06.2008г. – възлизат на 350лв.
Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.11.2007г.по в.гр.д. № 727 по описа за 2006г.на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. К. и П. Т. К. да заплатят на Ц. Ж. И. и С. А. И. направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лв./триста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.