Р Е Ш Е Н И Е
№ 591
София 25.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1593 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. М. У.,С. Д. У. и М. С. У. –всички от с. П.,община Айтос,чрез процесуалния си представител –адвокат Д. против въззивно решение № І* от 17.12.2007г.по в.гр.д. № 508 по описа за 2007г.на Бургаски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 307 от 6.11.2006г.по гр.д. № 73/2005г.на Районен съд Карнобат.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като отхвърли като неоснователен първоначално предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС и уважи, предявения от ответниците по първоначалния иск- насрещен иск.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са осъдени С. М. У.,С. Д. У. и М. С. У. да премахнат незаконно изградената площадка,ведно с основите,които я ограждат, в централната част на съсобствено дворно място,съставляващо имот с пл. № 2* в кв.194 по плана на града,цялото с площ от 322кв.м.,както и останалите подобрения в имота и да преустановят ползването на имота за рекламни и търговски дейности, отхвърлен е като неоснователен предявен насрещен иск от С. М. У.,С. Д. У. и М. С. У. против К. Н. И. и Д. В. М.,с искане да бъдат осъдени да премахнат незаконно изградените в югоизточната част на същия имот второстепенна сграда и тоалетна и е присъдил направените по делото разноски.
За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че като са изградили площадка за реклама и продажба на надгробни паметници и са затрупали подземни комуникации-водопровод за захранване от уличния водопровод и канал,отвеждащ битови и дъждовни води, ответниците са извършили неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, тъй като са създали опасност от невъзможност да се отстрани авария във връзка със засипаните подземни съоръжения, с което са създали пречки за ищците да упражняват своето собственическо право. Отделно-с това си действие-ответниците са ограничили съществуващата до този момент възможност за общ подход към жилищата откъм улицата за пренасяне на отоплителни материали. Относно насрещният иск-за да го отхвърли,въззивният съд е приел,че изградените второстепенни постройки и тоалетна представляват търпим строеж по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд за това,че насипът би затруднил евентуалното отстраняване на аварии,като се позовава на заключението на приетата по делото техническа експертиза. Счита,че не е доказана и тезата,че насипът ограничава подхода към жилищата,тъй като подходът е възможно да се извърши и през отделните входове,които са съответно в северната и южната част на дворното място. Като излага тезата си,че не всяко действие води до накърняване на права,счита,че ищците не са доказали,че с неоснователните си действия ответниците им пречат за ползване на имота. Счита,че в случая насипът и масивната ограда следва да се приемат като подобрения,тъй като пречат за проникване на дъждовни води от улицата. Относно насрещният иск оспорва изводите на въззивния съд за търпимост на незаконно построените сгради от ищците,като твърди,че неправилно съдът е приел,че те са построени през 1959г.,тъй като не са отразени в кадастралния план от 1989г.като съществуващи. Счита,че дори и да имат статут по §16 от ПЗР на ЗУТ, то това им качество не се явява пречка за правна защита по чл.109 от ЗС
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
По делото ням спор за факти.
Страните по делото са съсобственици при равни квоти /по ? ид.ч./ върху процесното дворно място,цялото с площ от 322кв.м.,като ищците-след закупуването през 1959г.с н.а. №179 на своята идеална част- са изградили в югоизточната част –склад за твърди горива и дворна тоалетна яма, а ответниците- след закупуването през 2002г.с н.а. № 34 на своята идеална част- са изградили в западната част,откъм улицата, открита площадка за склад на надгробни плочи и дворна тоалетна яма. Ищците ползват застроена площ от 72.20кв.м.,включваща източната част на жилищната сграда/с три стаи и коридор/,лятна кухня –пристройка към същата,избено складово помещение, второстепенна сграда /склад за гориво/ и тоалетна, а ответниците ползват 61 кв.м.-западната част от жилищната сграда/с три стаи,кухня и коридор/ и дворна тоалетна. Извън това ответниците са изградили –в западната централна част на имота-площадка с ниво- един метър -над нивото на прилежащия терен,която е оградена с бетонови блокчета на циментова замазка и от каменна зидария. Същата се ползва като открит склад за надгробни плочи. Така изградената площадка представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Същата е незаконна,тъй като е изградена без строителни книжа и без съгласие на съсобственика. Незаконността на строежа обаче сама по себе си не обуславя уважаването на негаторния иск,ако този строеж не смущава правото на ищеца /решение № 411 от 2.03.1999г.по гр.д. № 2190/98г.на ІV г.о., решение № 1* от 5.07.1999г.по гр.д. № 565/98г.на ІV г.о./. В случая обаче е налице пряко неоснователно въздействие от страна на ответниците, което ограничава, смущава и пречи на ищците да упражнят правото си на пълноценно използване на съсобствения имот според предназначението му. Това е така,защото се касае до съсобствено дворно място, в което свободната съсобствена дворна площ /по смисъла на §5 т.16 от ЗУТ/ е около 100 кв.м., като от нея-видно от скицата към заключението на приетата експертиза-половината е заета от изградената от ответниците площадка. Следва да се има пред вид,че освен застроената площ на площадката, обслужването й –неизбежно отнема и допълнителна площ. Освен това-видно е от скицата,че площадката е изградена от страната на улицата,с което е заета по-голямата част от излаза на парцела към улицата. По този начин- построеното освен,че заема значителна площ,води и до промяна на предназначението на имота,тъй като функцията на площадката като открит склад за надгробни плочи е свързана с други дейности като реклама и търговия,а те пък са съпътствани със струпване на хора, движение, шум,възникване на ситуации,които надхвърлят обичайните ситуации при нормалното упражняване на съсобственическите субективни права. В този смисъл е правилен извода на въззивния съд,че ответниците са извършили действия,надхвърлящи обема на правото им за сметка на правото на ищците. Този извод не може да бъде оборен с наведените от касаторите доводи,че площадката независимо,че затрупва подземните комуникации,водопровод и канал, не затруднява отстраняването на аварии и оттичането на повърхностните води. Видно от заключението на приетата по делото експертиза- вещото лице дори я е определя като „подобрение”,тъй като насипът и оградата пречат за проникване на дъждовни води от улицата. Това е така,защото релефът в имота не позволява естественото му отводняване към улицата. Обслужването се затруднява от липсата /неизградените/ ревизионни шахти при направата на незаконното и недопустимо заустяване на отпадните води в кладенеца. Това обстоятелство не променя гореизложения извод на настоящия съдебен състав за основателност на предявения иск от ищците с правно основание чл.109 от ЗС, тъй като със самото изграждане на площадката с ограда,в този й обем и с това й предназначение е нарушено правото на ищците.
Правилно е решението на въззивния съд и относно предявения от ответниците насрещен иск. Вярно е,че строежът на ищците – второстепенна постройка за склад и тоалетна, които се ползват по предназначение е незаконен строеж,както и е вярно,че по реда на чл.109 от ЗС могат да се премахват и незаконни сгради,намиращи се в режим на търпимост/решение № 190 от 5.04.1993г.по гр.д. №1699/92г.на І г.о./. Но за това е необходимо да е доказано,че сградата обективно пречи на съсобственика да упражнява съсобственическите си права. В случая такива доказателства не бяха представени. Точно обратното-при положение,че ответниците са изградили площадка с ограда,която заема повече от 30 кв.м./само застроена площ/, обстоятелството,че ищците ползват второстепенна постройка за склад и тоалетна,които са на обща площ от 12кв.м.,няма как да се приеме,че са затруднени касаторите при ползването на съсобствения терен. Освен това –следва да се разграничават хипотезите,при които съсобственикът държи в мястото постройки,които са допустими по закона,от случаите,в които в тези постройки се извършват дейности,с които се създават пречки за ползването на съсобствения имот по-големи от обикновените. В такъв случай- с иска по чл.109 от ЗС може да се претендира преустановяване на тези действия,но не и премахване на търпите сгради/решение № 216 от 4.03.1985г.на ІVг.о./. В случая въобще няма наведени доводи за извършване на подобни дейности в изградените от ищците постройки.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме подадената касационна жалба за неоснователна,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 17.12.2007г.по в.гр.д. № 508 по описа за 2007г.на Бургаски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.