Решение №591 от 42565 по търг. дело №628/628 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
гр. София, 14.07.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 2055/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от процесуалния представител на О. – ФЕНДРИХ Г. ЕНД КО. КГ, Република А., – адв. В., срещу решение № 565/20.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 4512/2014 г. по описа на АС – София, ГО, 8 състав, с което след отмяна на разпореждане от 30.11.2012 г. по ч.т.д.№ 5589/2012 г. на СГС, VІ-19 състав е оставена без уважение молбата на касатора за издаване на изпълнителен лист на основание чл.624 ГПК, като издаденият такъв е обезсилен.
Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението, поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения при постановяването му, поради което се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд в производство по чл.624 ГПК, разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация Е. О., [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли да не се допуска исканото касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да достигне до извод за неоснователност на искането по чл.624 ГПК, съставът на въззивния съд е съобразил, че облекчената процедура за пристъпване към изпълнение без нарочно производство е приложима при представяне на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес. В случая са приложими разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 805/04 г. от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание /Е./ при безспорни вземания, според които за уважаване на молбата са необходими следните предпоставки: 1. постановено в друга държава – членка на ЕС /държава-членка по произход/ решение по гражданско или търговско дело; 2. подаване на молбата за изпълнение пред компетентния орган на държавата, в която ще се изпълнява решението; 3. с молбата да са представени посочените в чл.20 т.2 от Регламента документи: копие от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, копие от удостоверението за европейско изпълнително основание за безспорно вземане, също отговарящо на условията за установяване на автентичността му, препис от удостоверението на официалния език на държавата членка по изпълнение или на друг език, който държавата е посочила, че приема и по необходимост – превод на удостоверението на езика на държавата – членка по принудителното изпълнение. По фактите съдът е приел, че с молбата е представено заверено копие от оригинала на немски език и в превод на български на извадка от неприсъствено решение от 15.12.2009 г. по дело № 6 С 251/08т на ОС – Ефердинг, Република А., с което Е. О. е осъдено да заплати сумата 8 969.05 евро, 13.5 % лихва върху главницата, считано от 23.10.2006 г. и разноски от 2 683.44 евро. Приложено е и удостоверение за европейско изпълнително основание, но само в превод на български. Не е представен екземпляр или заверен препис на удостоверението за Е. на езика на държавата – членка по произход /на немски език/, което също подлежи на преценка за съответствие с необходимите изисквания и доказателствена сила. Неангажирането на един от задължителните документи по чл.20 ал.2 от Регламента препятства уважаването на молбата по чл.624 ГПК, без да преклудира правото на молителя да поиска отново издаване на изпълнителен лист с представяне на посочените документи.
Формулираните с оглед така даденото разрешение на конкретния спор правни въпроси по см. на чл.280 ал.1 ГПК са следните: Какви са правомощията на въззивния съд, който разглежда въззивна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.624 ГПК, когато пред въззивния съд има съмнения, дали даден представен документ е оригинал или незаверено копие? При констатация на въззивния съд, който разглежда въззивна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.624 ГПК, че дадено доказателство е представено само като незаверено ксерокопие, следва ли да се дадат указания на страната да представи заверено копие или оригинал на документа, или делото да се върне на първоинстанционния съд, или следва да се предприеме нещо друго? Допустимо ли е изключване или пълно игнориране на представени като незаверен препис доказателства по делото без да са дадени указания на страната да ги представи като заверен препис или в оригинал? По първите два въпроса се твърди, че няма установена съдебна практика, в това число и на ВКС, поради което разрешаването на въпросите ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По третия въпрос е налице задължителна съдебна практика, на която решението на САС противоречи /решение № 166/24.06.2014 г. по гр.д.№ 7221/2013 г. на ВКС, ГК, І ГО и решение № 33/17.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 601/2011 г. на ГК, ІІІ ГО/. Въпросите са поставени с оглед приетото от САС, че към молбата по чл.624 ГПК липсва изискуемото по чл.20 ал.2 б.Б от Регламент /ЕО/ № 805/2004 г. надлежно удостоверение за Е..
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че поставените от касатора въпроси, от значение за изхода на спора, могат да се обобщят, съобразно правомощията на касационния съд по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: За приложението и обхвата на служебното начало и дължимите от въззивния съд процесуални действия в производство по чл.624 ал.2 ГПК, при установяване на предпоставките по чл.20 ал.2 от Регламент /ЕО/ № 805/2004 г. Налице е основание за допускане на решението до касационно обжалване по така уточнения процесуалноправен въпрос, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – с оглед значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 565 от 20.03.2015 г. по гр.д.№ 4512/2014 г. по описа на АС – София, ГО, 8 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 /двадесет и пет/ лв., в противен случай производството подлежи на прекратяване.
При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на ІІ ТО за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top