7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 30.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4488 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 35 от 11.02.2016 година по гр.д. № 665/2015 година на Хасковски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Д. Х. Д. от [населено място] против П., [населено място]. Присъдени са сумите 40000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение и 50332,96 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 47492 лева неполучени трудови възнаграждения за периода от 17.08.2010 г. до 24.02.2015 г., в който ищецът е бил отстранен от работа; 840 лева, съставляващи изплатени от ищеца здравни осигуровки за същия период и 2000 лева, изплатен адвокатски хонорар за защита в наказателното производство. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен до предявения размер от 70000 лева. Като неоснователна е отхвърлена и претенцията за имуществени вреди за сумата 15218,28 лева, съставляващи неполучено от ищеца допълнително възнаграждение за материално стимулиране в периода от 17.08.2010 г. до 24.02.2015 г., както и за сумата 3157,04 лева, съставляващи сбор от неполучени трудови възнаграждения за периода от 17.08.2010 г. до 24.02.2015 г.
Първоинстанционното решение на Хасковски окръжен съд е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която П. е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 47492 лева, съставляващи неполучени трудови възнаграждения за периода от 17.08.2010 г. до 24.02.2015 г. и сумата 840 лева, съставляващи изплатени от ищеца здравни осигуровки за същия период.
В останалата му част, първоинстанционното решение на Хасковски окръжен съд е потвърдено с решение № 128 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 293/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд. С въззивното решение е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.02.2015 година, а за периода от 18.06.2012 г. до 13.02.2015 г. претенцията за законна лихва е отхвърлена като неоснователна. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, съдът е приел, че с постановление на Софийска градска прокуратура от 05.07.2010 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а” НК вр. с чл. 301, ал.1 НК вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 НК. С последващо постановление от 27.02.2013 г. по дело № 34 – П/09 г. на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура обвинението е било изменено – ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване престъпление по чл. чл. 301, ал.1, пр. 2, алт. 1 НК вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 НК за това, че на 30.06.2010 г. в качеството си на длъжностно лице „старши митнически инспектор” при Агенция Митници, в митнически пункт „К. А.” е приел дар, който не му се следва – 20 лева от непознато лице, служител под прикритие, за да извърши действията си по служба, изразяващи се в това да обработи своевременно представените му документи и да не изпълни действия си по служба, изразяващи се в осъществяване на щателна митническа проверка. По време на досъдебното производство ищецът е бил временно отстранен от работа със заповед № 10676 от 17.08.2010 г. на директора на Агенция Митници. С присъда от 29.01.2015 г., влязла в сила на 13.02.2015 г. по н.о.х.д. № 831/2013 г. на Хасковски окръжен съд ищецът е бил признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. След постановяване на оправдателната присъда, ищецът е бил възстановен на работа със заповед № 366 от 24.02.2015 г. Повдигнатото срещу ищеца и негови колеги обвинение получило широк отзвук в множество различни медии. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял сериозни душевни страдания, рефлектирали негативно върху психиката му. Повдигнатото обвинение го е злепоставило пред обществото, отразило се е на личните му контакти, засегнати са били честта и достойнството му. Поради отстраняването му от работа бил поставен в невъзможност да реализира доходи при нов работодател, да издържа семейството си и да подпомага близките си в нужда – в този период синът му се нуждаел от финансова помощ, да за продължи и завърши образованието си, сестра му е страдала от тежко онкологично заболяване, налагащо допълнителни разходи, каквито са били необходими на семейството му и за ежемесечното погасяване на банков кредит. В резултат на продължителния стрес се е влошило и здравословното му състояние – получил е нарушения на хранене и сън, високо кръвно налягане, сърцебиене. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 40000 лева, които са присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 70000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен е искът за присъждане на сумата 15218,28 лева, съставляващи неполучено от ищеца допълнително възнаграждение за материално стимулиране в периода от 17.08.2010 г. до 24.02.2015 г. Прието е, че обезщетението за периода, в който ищецът е бил отстранен от заеманата длъжност, следва да се определи въз основа на трудовото възнаграждение и всички добавки, които имат постоянен характер; че средствата за допълнително материално стимулиране нямат постоянен характер, а изплащането им е обусловено от преценката на работодателя, формирана въз основа на проявените за периода трудови качества на служителя – ефективното изпълнение на служебните задължения от служителя в съответствие с установени критерии, както и че при липса на доказателства, че ищецът несъмнено би получил средства за допълнително материално стимулиране за периода, в който е бил отстранен от работа, претенцията за изплащане на обезщетение в размер на тези средства е неоснователна. Прието е, че искът за обезщетение за имуществени вреди в частта му досежно претенцията за изплатени в хода на наказателното производство адвокатско възнаграждение – адвокатски хонорар за защита в досъдебното производство № 34-П/09 по описа на Следствен отдел при Софийски градска прокуратура и по н.о.х.д. № 831/2013 г. на Хасковски окръжен съд е основателен, поради което е уважен за сумата 2000 лева.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди от незаконно обвинение е уважен в размер на 40000 лева; в частта, с която искът за имуществени съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство е уважен в размер на 2000 лева, както и в частта за съдебните разноски е постъпила от П. чрез А. п. [населено място]. Поддържа се, че въпросът отговаря ли П. за вреди от отстраняване на държавен служител от заеманата длъжност при повдигнато обвинение за извършено престъпление е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото предвид обявената противоконституционност на чл. 100, ал. 2 ЗДсл. (решение № 5 от 12.05.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 2/2016 г.) и Тълкувателно дело № 2/ 2015 г. на Върховния административен съд, касаещо сходни правни въпроси. Изложени са доводи, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи и в частност с приложените към касационната жалба решение по гр.д. № 5302/2013 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение по гр.д. № 85/2012 г. ІV г.о. ВКС, съгласно които обезщетението следва да е съобразено и с икономическата обстановка и стандартът на живот в страната; решение по гр.д. № 5/2013 г. на ІІІ н.о. ВКС, съгласно което съдът следва да обсъди всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението; решение по гр.д. № 5861/2015 г. ІV г.о. ВКС, съгласно което прокуратурата не следва да отговаря за публикации в печата, които официално не изхождат от органите и. Поддържа се, че въпросът допустим ли е съдебен акт, който не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество е разрешен от въззивния съд в противоречие с изводите, формирани в решението по гр.д. № 1540/2010 г. ІV г.о. ВКС. Въпросът е изведен във връзка с касационното оплакване, че въззивният не е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение, в което не са изложени мотиви за факта от кой момент срещу ищеца е било повдигнато обвинение, а фактическите и правни изводи на съда са неясни и противоречиви.
Въззивното решение, в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер от 70000 лева, а искът за имуществени вреди, произхождащи от неполучено допълнително материално стимулиране е отхвърлен за сумата 15218,28 лева е обжалвано от Д. Х. Д.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се отчете и доколко незаконното обвинение е рефлектирало върху професионалната реализация на пострадалия е разрешен в противоречие с решение по гр д. № 820/2012 г. ІV г.о. ВКС и решение по гр.д. № 2378/2014 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение по гр.д. № 1389/2009 г. ІV г.о. и решение по гр.д. № 1616/2014 г. ІV г.о. ВКС) е разрешен и въпросът отговаря ли прокуратурата за всички имуществени вреди, в т.ч. за неполучени средства за материално стимулиране в периода на отстраняването от длъжност на пострадалия поради повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът допустим ли е съдебен акт, който не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество не дава основание за допускане на касационно обжалване. Решението е недопустимо, когато е постановено при липса на положителни и наличие на отрицателни процесуални предпоставки, каквито не са налице както по отношение на въззивното, така и на първоинстанционното решение по делото. Оплакване за недопустимост не е въведено и от касатора -неправилната интерпретация на фактите по делото не е порок, сочещ за недопустимост, а за неправилност на решението, предвид което доводът за противоречие между изводите на въззивия съд в обжалваното решение и тези, формирани в решение № 41 от 02.02.2012 г. по гр.д. № 1540/2010 г. ІV г.о. ВКС, касаещо хипотези на недопустимост на съдебните актове е неоснователен.
Не е налице и соченото в касационните жалби противоречие между въззивното решение и практиката на Върховния касационен съд по въпросите следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т.ч. икономическата обстановка и стандартът на живот в страната и доколко незаконното обвинение е дало отражение върху професионалната реализация на пострадалия. В съответствие с трайно установената съдебна практика, въззивният съд е изследвал всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства – периодът на незаконно наказателно преследване, продължил около пет години, т.е. значително над разумния срок за разследване и провеждане на наказателно производство; тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, предвиждащо наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева; отраженията върху личния живот, социалните контакти и семейния живот на пострадалия; негативните последици върху психиката му. Взел е предвид и както икономическата обстановка в страната, така и неудобствата и стреса, причинени от рязката промяна в личния стандарт на живот, причинена от последиците от незаконното обвинение – липсата на достатъчно средства за покриване на необходимите разходи поради отстраняването на ищеца от работа и невъзможността да получава следващото му се трудово възнаграждение. Съдът е съобразил и данните за отражението на незаконното наказателно преследване върху професионалния живот на ищеца; обстоятелството, че незаконното обвинение е за престъпление, свързано с пряката му работа като митнически служител – професия, към която обществените изисквания за почтеност са силно завишени, а обвинението в извършване на престъпление е рефлектирало по тежък начин върху личното му и професионално достойнство. В този смисъл въззивното решение е съобразено и с посочената в касационните жалби практика на Върховния касационен съд – решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. ІV г.о. и решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 2378/2014 г. ІV г.о. ВКС.
Д. за определяне на обезщетението в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи е неоснователен. В посочените в изложението към касационната жалба съдебни решения, в т.ч. решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. ІV г.о. и решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 2378/2014 г. ІV г.о. ВКС, обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване, извършени процесуални действия и настъпили за пострадалите негативни последици.
Не е налице и твърдяното противоречие между формираните в решението изводи относно отговорността на П. за пълно обезвъзмездяване на причинените от незаконното обвинение вреди и тези, формирани в решение по гр.д. № 5861/2015 г. ІV г.о. ВКС. При определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ в решението на Върховния касационен съд е съобразено, че предприетата срещу пострадалия наказателна репресия не е била широко отразена в медиите, т.е. съобразени са обстоятелства, различни от установените във въззивното решение, в което е прието, че в периода 2010 г. – 2015 г. акциите на полицейските органи и извършените следствени действия под надзора на П. са били широко разгласени чрез различни печатни издания в местната и централна преса.
Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса включват ли се изплащаните към трудовото възнаграждение средства за допълнително материално стимулиране в обезщетението за имуществени вреди за периода на отстраняването от длъжност на служител, поради повдигнато срещу него незаконно обвинение. Формираните във въззивното решение изводи, че средствата за допълнително материално стимулиране не следва да се включват в обезщетението, тъй като нямат постоянен характер, а изплащането им е обусловено от преценката на работодателя са в противоречие с изводите по съществото на делата, формирани в решение по гр.д. № 1389/2009 г. ІV г.о. и решение по гр.д. № 1616/2014 г. ІV г.о. ВКС, в които присъденото обезщетение за имуществени вреди обхваща и неизплатените средства за допълнително материално стимулиране. Въпросът относно дължимостта на средствата за допълнително материално стимулиране не е включен в обхвата на отговора на правните въпроси в посочените решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 290, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешаването на повдигнатия материалноправен въпрос се явява от значение за точното приложение на чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ вр. с чл. 100, ал.2 ЗДСл. (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 38 от 2016 г.) и развитието на правото.
Въпросът отговаря ли П. за вреди от отстраняване на държавен служител от заеманата длъжност при повдигнато обвинение за извършено престъпление не следва да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. За касатора П. липсва правен интерес от повдигането му – първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът за обезщетение за вреди от неполучено трудово възнаграждение е влязло в сила като необжалвано. Доколкото обаче въпросът има отношение към основателността на иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение за вреди от неполучено възнаграждение като допълнително материално стимулиране, произнасяне по въпроса се дължи в решението по съществото на делото в производството по чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 293/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. Х. Д. от [населено място] против П., [населено място] иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата 15218,28 лева, съставляващи неизплатени средства за допълнително материално стимулиране.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 293/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата му част.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: