5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 595
гр. София 12.07.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 юли хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
гр. дело № 351 описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. К. К., чрез адв.Ю. С. срещу решение № 260/29.06.2018 г. по в.гр.дело № 273/2018 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 68/15.02.2018 г. на PC Димитровград, постановено по гр.д. № 1263/2017 г. и вместо това са определени на основание чл.128 ал.1 от СК, мерки на лични отношения на П. П. Б. и Г. А. Б., двамата от [населено място] с тяхната внучка П. А. Б., както следва: за период от време от три месеца, считано от влизане в сила на решението, П. Б. и Г. Б. да виждат и вземат детето П. Б. всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, със задължението да връщат детето на майката М. К. К. след изтичането на този срок. След изтичането на посочения тримесечен период П. Б. и Г. Б. да виждат и вземат детето П. Б., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бабата и дядото; 14 / четиринадесет/ дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката; всяка четна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември, с две преспивания; всяка нечетна година на новогодишните празници от 10 часа на 30 декември до 18.00 часа на първи януари, с две преспивания; всяка четна година – първите два дни от Великденските празници – петък и събота за времето от 10.00 часа в петък до 18 часа в събота, с едно преспиване и всяка нечетна година – вторите два дни от тези празници за времето от 10.00 часа в неделя до 18.00 часа в понеделник,с едно преспиване,на имения ден на детето – на 29 юни за времето от 16 часа до 19 часа; 30 ноември, денят след рождения ден на детето за времето от 16 до 19 часа, със задължението да връщат детето на майката М. К. след изтичането на посочените срокове.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, съответно е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо това исковата претенция да се отхвърли.
В изложението са формулирани въпросите: 1. длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество, 2. съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила разглеждането на част от доказателствата по делото за сметка на останалите такива, 3. съдебното решение следва ли да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, 4. когато някое доказателство не се кредитира или се приема за недостоверно съдът следва ли да изложи мотиви затова, 5. имат ли значение за режима на лични отношения по чл.128, ал.1 СК възрастта на детето, нарушената емоционална връзка и прекъснатият за продължително време контакт между тях, 6. кои са критериите, които определят достатъчност като продължителност и периодичност на личните отношения на внуците с техните баба и дядо с оглед целения от закона социален ефект, 7. по какви критерии следва да се ръководи съдът, при преценката за интереса на детето, като условие за определяне режим на лични контакти между него и разширения семеен кръг по смисъла на чл.128 СК, 8. необходимо ли е при преценката за моралния и възпитателския капацитет на ищците и на основателността на иска по чл.128 СК въобще да се вземе предвид факта, че синът на ищците и бащата на детето към момента изтърпява 10 годишна присъда „лишаване от свобода“ за изключително тежко престъпление, 9. когато съдът е сезиран с искане по чл.128, ал.1 СК длъжен ли е същият да се ръководи на първо място от интересите на децата при постановяване на съдебното решение и представлява ли нарушение на материалния закон поставянето на приоритетно място на качествата и чувствата на бабата и дядото-ищци, при определяне параметрите на режима на лични контакти, 10. при определяне на режима на лични контакти на бабата и дядото по бащина линия с тяхната внучка следва ли да бъде наложителна преценката за ефикасност на режима с оглед запазване интересите на детето, 11. по какви критерии следва да се ръководи съдът при преценка за наличието или липса на емоционална връзка между ищците и тяхната внучка, 12. следва ли постановяването на режим на личните отношения на бабата и дядото по бащина линия с тяхната внучка да бъде съобразено с работното време на майката и съответно със свободното й време, за да не бъде ограничена тя, като единствен законен представител и физически присъстващ родител, в контактите си с дъщеря си, 13. следва ли да бъде съобразен постановения режим на личните отношения на бабата и дядото по бащина линия с тяхната внучка с наличието на баба и дядо по майчина линия, които не живеят заедно, но също желаят да имат лични отношения с тяхната внучка, 14. следва ли да бъде допуснат толкова разширен режим на личните отношения на бабата и дядото по бащина линия с тяхната внучка, който фактически може да се приравни на режим присъден на родител и не представлява ли това изземване функциите на родител, при условие, че синът на ищците изтърпява присъда „лишаване от свобода за срок от 10 години“ за изключително тежко престъпление, а не отсъства по болест или друга уважителна причина и детето разполага само с един родител-майката за дълъг срок от време, 15.не представлява ли нарушаване правата и законните интереси на майката, която е единствен присъстващ в живота на дъщеря си родител постановяването на такъв изключително разширен режим на личните отношения на бабата и дядото по бащина линия с тяхната внучка. Правните въпроси според жалбоподателката са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба П. П. Б. и Г. А. Б., чрез адв. Т. В. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на касационната жалба, като просрочена, за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по касационната жалба А. П. Б. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Неоснователни са доводите на ответниците по касационната жалба П. и Г. Б. за недопустимост на касационната жалба, като просрочена. Препис от въззивното решение е връчено на ответницата М. К. на 10.07.2018 г. Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 28.09.2018 г. Едномесечния срок за обжалване, предвиден в чл.283 ГПК е спазен, тъй като към момента на изтичането му са приложими разпоредбите на чл.61,ал.2 ГПК/отменени, считано от 01.09.2018 г./, според които сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл.154,ал.1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл.329, ал.1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл.329,ал.З ЗСВ. Спорът по настоящото дело не е сред тези, предвидени като изключение по чл.329,ал.З ЗСВ дела, за които не е предвидено спиране на теченето на срока. Текстът на чл.61,ал.2 ГПК е отменен със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.65/2018 г., считано от 01.09.2018 г. С оглед на посоченото съдът преценява, че касационната жалба на ответницата К. е подадена в едномесечния срок по чл.283 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.128, ал.1СК.
Като е преценил събраните по делото доказателства и доводите на страните въззивният съд е приел, че не е обвързан при определяне на режима на лични контакти с посоченото от страните, като определящото при преценката му е интереса на детето. Прието е, че в интерес на детето П. А. Б. е да бъде определен по-разширен режим на лични контакти на детето с бабата и дядото по бащина линия, като в голяма част този режим припокрива определения режим на лични контакти на детето с бащата А. Б.. Прието е за установено, че бащата към настоящия момент изтърпява наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, че за този период от време той ще бъде в невъзможност да осъществява контакти с детето и запазването на връзката между него и роднините по бащина линия е възможно именно чрез определяне на по-разширен режим на лични контакти с тях.
Съдът е приел, че следва да бъде определен адаптивен период от три месеца, така както е посочил първоинстанционния съд, но срещите не следва да бъдат в присъствието на майката. Според съда определянето на адаптивен период се налага с оглед на това, че връзката на детето с този кръг роднини в известна степен е прекъсната и следва да стане по-плавно възстановяването на тази връзка.
Прието е за установено от събраните по делото доказателства, включително събраните гласни доказателства пред въззивната инстанция, че детето се чувства добре в семейството на баба си и дядо си по бащина линия, че имат много добри битови условия, в които то да пребивава и родителски умения, опит и капацитет да задоволяват потребностите на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома им и домашната обстановка му е позната. Посочил е, че това мотивира съда да приеме, че срещите през адаптивния период не следва да се провеждат в присъствието на майката и че това няма да се отрази неблагоприятно на детето.
Съдът е преценил за неоснователни възраженията на ответницата К., че часовият интервал е несъобразен с режима на детето, тъй като спазването на този режим и по-конкретно следобедния сън от 13.30 часа до 16.00 часа няма пречка да бъде осъществяван в дома на дядото и бабата, че това налага часовия интервал да бъде определен до 17 часа.
Прието е, че след изтичането на тримесечния период от време ищците Б. следва да вземат детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване в дома на бабата и дядото, 14 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката, всяка четна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември с две преспивания, всяка нечетна година на новогодишните празници от 10 часа на 30 декември до 18 часа на първи януари с две преспивания, всяка четна година първите два дни от Великденските празници – петък и събота за времето от 10 часа в петък до 18часа в събота и вторите два дни от тези празници всяка нечетна година за времето от 10 часа в неделя до 18 часа в понеделник, както и на имения ден на детето – 29 юни за времето от 16 часа до 19 часа и 30 ноември, денят след рождения ден на детето за времето от 16 до 19 часа.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е определил на основание чл.128,ал.1 СК мерки на лични отношения на П. и Г. Б. с тяхната внучка П. Б., както се посочи по-горе.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал. 1 ,т.З ГПК по поставените въпроси в изложението, тъй като жалбоподателката не е обосновала самото основание- т.е. не е посочила какво е значението на всеки от формулираните правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси – 1,2,3 и 4-ти, касаещи приложението на чл.235 и чл. 236,ал.2 ГПК, а от въпроси 5-ти до 15-ти, касаещи приложението на чл.128,ал.1 СК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Независимо от обстоятелството, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателката с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно за следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се осъществи преценка от страна на Касационния съд за това съобразен ли е интересът на детето с оглед решаващите изводи на въззивния съд за определения режим на лични контакти на детето с бабата и дядото по бащина линия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение № 260/29.06.2018 г. по в.гр.дело № 273/2018 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 8022/28.09.2018 г., подадена от ответницата М. К. К., чрез адв.Ю. С..
Указва на жалбоподателката М. К. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 40 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: