О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 02.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№52 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 25.08.08г. по гр.д. №3006/07г. на Софийски градски съд е отменено решението от 02.07.07г. по гр.д. №8520/2005г. на Софийски районен съд и е уважен иск по чл.108 от ЗС – Е. Й. К. е осъдена да предаде на „Е” Е. собствеността и владението върху зимнично помещение, принадлежащо към собствения на дружеството трети етаж от жилищна сграда в гр. С., ул.”А” №36, заемащо западната част от сутеренния етаж от сградата, с площ от 32,30 кв.м., при граници: от изток – мазе на ищеца, от запад – мазе на Кр. Г. , от север – стълбище и магазин и от юг – двор.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 1992г. Е. Й. и Р. Д. са продали на „Е” Е. четвъртия и таванския етаж от сграда, намираща се в гр. С., ул.”А” №36, състояща се от партер с магазини, четири етажа, тавански етаж и зимнични помещения в подземния етаж. След продажбата, страните са разпределили ползването на зимничните помещения, като купувачът е получил мазе с площ от 130 кв.м. при граници: север – ул.”А”, юг – двор, изток – калкан на сграда на ул.”А” №44 и запад – мазе на продавачите Е. Й. и Р. Д. , а последните от своя страна са приели да ползват останалата част от мазето, при съседи: от север – ул.”А”, от юг – двор, от запад – ул.”Б” и от изток – мазето на И. Л. През 1997г. „Е” Е. е продало закупените етажи на „Т” Е. , преименувано впоследствие в „Е” ЕООД. През 2004г. ищцовото дружество „Е” Е. е закупило от Е. Й. К. и третия етаж от същата сграда.
При тези данни съдът е приел от правна страна, че зимничните помещения не представляват самостоятелен обект на собственост, а са принадлежност към главната вещ и следват правното и положение. С разпоредителната сделка от 2004г. ищцовото дружество е станало собственик на третия етаж от сградата, заедно с принадлежащите му избени помещения. Въз основа на заключение на вещо лице е прието, че става въпрос за помещение с площ от 32,30 кв.м., което се владее без основание от ответницата Е съдът я е осъдил да предаде владението му на ищеца.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Й. К. В нея се поддържа, че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като зимничното помещение, описано в диспозитива на решението, не е било предмет на искова претенция. Поддържат се и евентуални оплаквания за неправилност на решението. Съдът неправилно обособил с решението си зимнично помещение, което не съществува реално. Посредством техническа експертиза, от общата площ на зимничните помещения – 97 кв.м. е обособено посоченото в решението помещение с площ от 32,30 кв.м., като е прието, че тази площ съответства на площта на прехвърления през 2004г. трети етаж от процесната сграда.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, според която съдът няма право да присъди нещо различно от исканото. Поставя се и въпроса – може ли в производство по чл.108 от ЗС съдът с решението си да обособява обекта на собственост, по отношение на който прилага правна защита. Жалбоподателката счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът в производството „Е” Е. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмено възражение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По делото се поставя въпрос, който е специфичен и по който няма формирана практика на ВКС – може ли в производство по чл.108 от ЗС, по аналогия с делбеното производство, да се обособяват нови обекти на собственост и да се прилага правна защита по отношение на тях. Въпросът е значим, тъй като може да бъде поставен и по други дела. Ето защо разглеждането на конкретния правен спор от ВКС ще допринесе за развитие на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.08.08г. по гр.д. №3006/07г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 330лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: