О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 599
София, 12.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май…………………………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………
гр.дело N 1387/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. С. Ч. от [населено място], [община], област Б., чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-Б., е подал касационна жалба срещу решение № 366 от 13.07.2010 година по гр.д. N 350/2010 година на Благоевградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 405 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 997/2009г. на районен съд-Г. Д., като е уважена молба на С. Ф. Асипова със съдебен адрес [населено място], за промяна на собственото име на малолетния й син от К. на Ф., на основание чл.19, ал.1 ЗГР във вр. с чл.530 и сл. ГПК.
Ответницата С. Ф. Асипова със съдебен адрес [населено място] оспорва касационната жалба с писмен отговор, приподписан от пълномощника й адв. А. К. от АК-К. и моли да не се допуска обжалване на въззивното решение, поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е повдигнат процесуалноправния въпрос за липсата на мотиви в решението на въззивния съд и препращането към мотивите на първоинстанционния съд, който според касаторът е решен в противоречие с т.19 от ТР №1 от 4.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК и обуславя приложението на чл.280, ал 1, т.1 ГПК. Същевременно решението противоречи и на други влезли в сила решения на съдилищата по решаващия за спора материалноправен въпрос за наличието на „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ЗГР, от който зависи основателността на иска. Посочени са решения № 471 от 10.05.2010 г.по гр.д. № 470/2010 г. на ВКС, III г.о., № 138 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 6115/2007 г. на II г.о., № 145 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 4962/2007 г. на IV г.о. Така поставените въпроси са от значение за правилното решаване на делото.
По първия въпрос следва да се има предвид, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се прилага тогава, когато в изложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС и ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/, която по конкретното дело не е съобразена и то е решено в противоречие с нея. Позоваването на актове на състави на ВКС, които нямат задължителен характер, насочва и към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, между които вече има задължително решение по чл.290 ГПК – № 507 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, III г.о., обосновават извод за основателност на искането за допускане на обжалването и по двата въпроси, поради наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 366 от 13.07.2010 година по гр.д. N 350/2010 година на Благоевградския окръжен съд.
Указва на касатора С. С. Ч. от [населено място], [община], област Б., действащ чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-Б., в 7-дневен срок да внесе държавна такса от 15 лева по сметка на ВКС, което да му се съобщи. В противен случай делото ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.