2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.599
гр. София, 29.10.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14-четиринадесети октомври , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №32/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Община [населено място] срещу решение №332 от 13.10.2014 г. на Окръжен съд-Добрич по в.гр.д. №244/2014 г.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното, постановено на 21.02.2014 г. по гр. д. № 3277/2013 на РС-Добрич , с което е уважен частично установителен иск предявен по реда на чл.422 ГПК на [община] срещу ПК Н.”ВЪЗХОД-гр. Д. ” за дължимостта на основание чл.59 ЗЗД на сумата от 3 682,80 лева и искът е отхвърлен изцяло от въззивния съд, както и в частта, с която последният е потвърдил решението в отхвърлителната част до пълнопредявения размер от 15 746,76 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сезиран с иск за присъждане на сумата от 15 746,76 лева –обезщетение за ползване от страна на ответната кооперация на собствения на общината –ищец терен на пл. „Свобода”-гр. Д. за месец април 2013 година. Съдебният състав е счел, че липсва основание за дължимостта на процесната сума на основание чл. 59 ЗЗД, доколкото между страните е налице изпълнителна сила като последица от влязло в сила съдебно решение по иск по чл.108 ЗС /Р №65/04.07.2007 г. по гр.д. № 187/2006 на РС-Добрич/, с което ответната кооперация е осъдена да предаде владението върху същия имот на [община] и последната е разполагала с възможност да влезе във владение на собствения си поземлен терен. Ето защо,като не е предприела предвидените от закона действия за осществяване на въвод във владение, а е предпочела да търси пропуснати ползи от това,че общинският имот се ползва от ответника,общината е действала недобросъвестно, което възпрепятства основателността на претенцията по чл.59 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за приложението на чл.59 ЗЗД.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 1/28.05.1979 г. –т.5 .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 1/79, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №332 от 13.10.2014 г. на Окръжен съд-Добрич по в.гр.д. №244/2014 г..
УКАЗВА на Община [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 158 лева по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи документ за това в деловодството на съда.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е