Решение №599 от 43070 по гр. дело №68/68 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№599

[населено място],01.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1738 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решение №709 от 28.03.2017г. по т.д. №5266/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1469 от 16.08.2016г. по т.д. №3614/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено на основание чл.74 от ТЗ решение на общото събрание на [фирма], проведено на 15.05.2015г. за освобождаване на П. Д. С. като управител на дружеството. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима искова молба, предявена след изтичането на предвидения в чл.74 ал.2 предл.1 от ТЗ четиринадесетдневен преклузивен срок. Наред с това твърди, че постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е отнесъл изискването за колективно изразяване на волята на дружеството при наличието на двама управители, действащи само заедно и към вътрешно – организационните отношения на самото дружество, които по своя характер не са представителство пред трети лица.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК /в редакцията ДВ бр.47/2009г., приложима съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ. бр.86/27.10.2017г./. Поставя като обуславящи изхода на спора следните материалноправни въпроси: 1.Свикването на общо събрание на съдружниците в ООД еднолично от единия управител при учредено съвместно представителство на двамата управители на дружеството, представлява ли нарушение на чл. 138 ал.1 от ТЗ и води ли до нередовност на свиканото общо събрание?; 2.Разпоредбата на чл.139 ал.1 от ТЗ следва ли да се тълкува в смисъл, че тя поставя изисквания за гарантиране знанието на всички съдружници за датата, часа и дневния ред на насрочено общо събрание на дружество с ограничена отговорност, като същата не държи сметка за това дали е изразена валидна воля на управителя/ управители за свикването на това общо събрание? При тази хипотеза, необходимо ли е да се изследва дали/ кога е връчена поканата за общото събрание на съдружник, който е предявил иск за отмяна на решението на общото събрание, с оглед установяването на обстоятелството дали искът е подаден в преклузивния срок по чл.74 ал.2 от ТЗ? Поддържа, че по първия въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, като се позовава на решение №326 от 21.11.2014г. по в.т.д. №55/2014г. на Варненски апелативен съд, решение №678 от 17.12.2015г. по т.д. №503/2015г. на Пловдивски окръжен съд, решение от 11.11.2016г. по т.д. №43/2016г. на Хасковски окръжен съд. По отношение на втория въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
Ответникът П. Д. С., изразява становище, че жалбата е недопустима. Твърди също, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният от П. Д. С. иск по чл.74 ал.1 от ТЗ е допустим, като оспорването на решението на общото събрание на [фирма], проведено на 15.05.2015г., е извършено в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл.74 ал.2 пр.2 от ТЗ. Преценил е, че при свикване на общото събрание е нарушена императивната норма на чл.138 ал.1 от ТЗ, поради което решението на общото събрание следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се налага обсъждането на другото заявено основание за отмяна – нередовно призоваване на ищеца като съдружник.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК в редакцията ДВ бр.47/2009г., приложима съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ. бр.86/27.10.2017г./, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ В случая изложените в исковата молба доводи за недопустимост на решението, с оглед пропускането на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.74 от ТЗ от страна на ищеца, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №709 от 28.03.2017г. по т.д. №5266/2016г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе държавна такса в размер на 40 лева /четиридесет лева/ по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top