Р Е Ш Е Н И Е
№ 599
София, 07.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при секретаря Райна Пенкова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 310 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218и, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 29.06.2007 година по гр.д. № 131/2004 година е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 27.06.2003 г. по гр.д. № 7416/2001 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Т. И. С. , Д. С. И., Г. И. С., Б. И. А., М. И. С., П. Г. С., С. Г. С. , Софийски Г. Н. , М. Й. С. , Б. В. Г., Софийска В. М. , Г. В. П. , П. В. Д., В. В. М., П. В. К., В. С. В., Х. М. М. , О. П. Б., К. П. К., Й. А. С. , С. А. К., В. Л. В. , О. Л. М., Т. Л. Д., М. Х. С. , всички от гр. С. и Ц. И. М. от с. М., Софийска област против А. “П”, гр. С. за предаване владението на недвижим имот, съставляващ нива с площ от 10,230 дка, находяща се в землището на с. О., местността “Б”.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от Г. И. С., Б. И. А., М. И. С., П. Г. С., С. Г. Н., П. В. Д., В. В. М., П. В. К., В. С. В., Х. М. М. , О. П. Б., К. П. К., Й. А. С. , С. А. К., О. Л. М., Т. Л. Д., Ц. И. М. и М. И. Р. и А. И. С. (правоприемници на починалата на 04.05.2002 г. в хода на процеса В. Л. В. ), Б. В. Г., С. В. М. и Г. В. Л., в качеството им на наследници на починалата на 16.10.2004 година М. Й. С. ; С. В. С., Ч. Т. И. и И. Т. И., в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса на 15.03.2006 г. Тодор И. С. ; Д. С. И. и А. С. Н., конституирани на мястото на починалата в хода на процеса на 24.08.2006 г. Соколена Г. С. и В. Й. Б. и Л. Й. А. като правоприемници на починалия в хода на процеса на 07.10.2007 г Й. А. С. Изложени са оплаквания за постановяването на съдебния акт при необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; нарушил е правилата за доказателствената стойност на писмените документи и при наличие на доказателства, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот с решение на Поземлена комисия; при установено право на собственост върху имота и преди кооперирането му, както и че ответното дружество владее имота без основание, е формирал неправилни изводи за неоснователност на ревандикационната претенция.
Ответникът по касационната жалба “Г” А. , гр. С., правоприемник на “П” А. , я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК(отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че с решение № 0* от 02.05.2001 година на Поземлена комисия община “., на наследниците на Б. С. С. е било възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 10,230 дка в землището на село О., местността “Б” при граници на имота: наследници на Н. С. С. , общински имот на С. община, наследници на Б. В. Б. и наследници на Д. Я. В. Прието е, че ищците са наследници по права линия на братя С, И. С. С. , Г. С. С. и А. (Атанас) С. С. По силата на съдебна спогодба от 07.07.1943 г. по гр.д. № 483 от 1943 година на Софийски околийски съд, всеки от братя С, Л. С. С. , И. С. С. , Г. С. С. и А. (Атанас) С. С. , синове на В. С. С. , е получил в индивидуална собственост по 1 дка от собствения и имот, находящ се в м. “Б” с обща площ от 5 дка. Възстановеният на ищците с решение на Поземлена комисия № 0* от 02.05.2001 г. имот, съставляващ пл. № 1* от к.л. 151,171 на м. “М”, кв. “О” ІІІ част попада в урегулиран поземлен имот ІІ-1131 и имот ІІІ-1131 по застроителния план, одобрен с решение № 44 по протокол № 32 от 10.12.2001 година. Имотът попада в част от терен, ползван от ответника “Г” А. , гр. С., в който са изградени портиерна, административна сграда, дърводелна и складове, канцелария и склад на сондажна група, сграда в груб строеж, навес за въглища, ремонтно хале, рампа с бетонов възел, сервизно хале, склад и ковачница, за които сгради няма издадени строителни книжа. Сградите се използват от наематели на ответното дружество за арматурен двор, паркинг за товарни автомобили и ремонт на авто и електроуреди. Със заповед № Р* от 15.03.1996 г. на Министъра на транспорта е било наредено увеличение на капитала на А. “П”, чиито правоприемник е “Г” А. чрез вписване на нови акции, издадени на основание извършена оценка на терени, сред които и М. база “М”, гр. С., ул. “. № 171 с площ от 15290 кв.м. С акт за държавна собственост № от 03.12.1999 г., имот с пл. № 9, кад. лист № 1* ведно с разположените в него сгради е бил актуван като частна държавна собственост, включен в капитала на А. “ П. строежи София”. По регулационния план от 1986 година, имотът е попадал в обсега на пътен възел бул. “., което мероприятие не е било реализирано. По действащия план от 1998 г. имотът попада в прилежащо пространство към пътен възел бул. “С“Околовръстен път”, без да има конкретно отреждане и реализирано градоустройствено мероприятие.
При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като не е доказано правото на собственост на праводателите им преди включването на имота в ТКЗС – наследодателите на ищците Л, И. С. С. , Г. С. С. и А. (Атанас) С. С. са притежавали по силата на извършената съдебна делба общо 4 дка земеделска земя, която е била внесена в ТКЗС, поради което са били легитимирани да им бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ общо 4 дка земя, колкото са притежавали и праводателите им. Съдът е приел, че възстановяването на собствеността върху земеделската земя не е обусловено от промените във функционалното и предназначение след внасянето и в ТКЗС, както и от сегашния и статут, но с оглед функционалната връзка между изградените в имота седем сгради и изградената инфраструктура, имотът е променил предназначението си, загубил е качеството си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т.3 ЗСПЗЗ, поради което собствеността върху имота не може да бъде възстановена в стари реални граници – налице е била пречка за възстановяване на имота, поради което наследниците на бившите му собственици са разполагали само с право на обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ. Изхождайки от изводите за материална незаконосъобразност на решението на поземлената комисия, съдът е приел, че правото на собственост на ищците не е установено, поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Решението е неправилно.
Неправилни са изводите за материална незаконосъобразност на решение № 0* от 02.05.2001 година на Поземлена комисия община “., с което на наследниците на Б. С. С. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 10,230 дка в землището на село О., местността “Б”. В нарушение на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че собствеността върху имота не може да бъде възстановена в стари реални граници; че с оглед функционалната връзка между съществуващите в имота седем сгради и изградената инфраструктура, имотът е променил предназначението си, загубил е качеството си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т.3 ЗСПЗЗ; че е налице пречка за възстановяване на имота, поради което при условията на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, на собствениците се дължи обезщетение, но не и възстановяване правото на собственост върху внесения в ТКЗС земеделски имот. Действително не подлежат на реституция отчуждените за държавна нужда земеделски земи, освен когато след отчуждаването не са били използувани по предназначение или държавната нужда е отпаднала. В тази хипотеза, съгласно § 41 ПЗР ЗСПЗЗ, Министерския съвет отменя отчуждаването в предвидения в закона срок, а при липса на акт на Министерския съвет за отмяна на отчуждаването, спорната земя няма качеството на земеделска, тъй като не е отпаднала държавната нужда, за която е била отчуждена. Хипотезата е аналогична на предвидената в чл. 10б ЗСПЗЗ, касаеща отчужденията, извършени за благоустройствени цели при осъществяване на предвиденото мероприятие като пречка за реалното възстановяване на собствеността върху бившата земеделска земя. От представените по делото доказателства обаче е установено, че процесният имот не е бил отчужден за държавна нужда; не е бил предоставян за стопанисване и управление на праводателя на ответното дружество, нито върху земята е осъществено благоустройствено мероприятие. С договор от 1968 г., ТКЗС “А”, с. О. е отдало процесната земеделска земя под наем на А. “Пътни строежи; договорът е бил подновяван ежегодно, като с последния договор, сключен на 28.07.1989 г. между К земеделско стопанство “Л”, кв. Обеля и СО ГУП “Т”, държането на процесната земеделска земя е била предоставено на наемателя със задължение да не извършва трайни подобрения или незаконно строителство, а при разваляне на договора да върне мястото очистено от временни постройки – договор от 28.07.1989 г. (л. 84 от гр.д. № 7416/2001 г. СРС); обяснителна записка на ОНС “В” от 1998 г. (л. 80 от гр.д. № 7416/2001 г. СРС) и заключение на техническа експертиза от 04.09.2002 г. (л. 118 от гр.д. № 7416/2001 г. СРС). Без имотът да е актуван като държавен или теренът предоставян за стопанисване, ответното дружество е изградило незаконни постройки – без да му е отстъпено право на строеж и без строителни книжа, които сгради към 2002 година са били изоставени поради нестопанисване, останали без дограма, с изкъртени стени, подови мазилки, без предвиденото по предназначение оборудване и негодни за обитаване (техническа експертиза от 03.02.2002 г. на л. 111 от гр.д. 7416/2001 г.; писмо на Г. управление на пътищата № 3* г. – л. 72 от гр.д. 7416/2001 г.; писмо № 52 от 11.02.1994 г. на П. управление гр. С. по гр.д. № 8335/1999г. СРС; писмо № А* от 12.05.2000 г. на С. община район “Л” по гр.д. № 8335/1999 г. СРС), а съгласно приетите по делото технически експертизи, мероприятията, предвидени по регулационните планове от 1986 г. и от 1989 г. не са били реализирани. При така установените факти, изводите на въззивния съд, че с оглед функционалната връзка между сградите и наличната инфраструктура, имотът е променил предназначението си, загубил е качеството си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т.3 ЗСПЗЗ се явява напълно необоснован, съответно неправилен е изводът, че липсват предпоставки за възстановяването и по реда на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, съгласно който текст се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, независимо дали са включени в границите на урбанизирани територии, определени с градоустройствен план или околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешения строеж е започнал към 01.03.1991 година.
Неправилни са и формираните в решението изводи относно правото на собственост върху имота на праводателите на ищците към момента на внасянето му в ТКЗС. Съдът е възприел този извод без да обсъди доказателствата, че със съдебната спогодба от 06.07.1943 г. по гр.д. № 483/1943 г. на Софийски околийски съд, наследниците на В. С. С. – братя С са придобили правото на собственост не само върху ниви от по 1 дка в м. “Б”, но и ниви в м. “В” с обща площ над 10 дка, което обстоятелство е отразено и в удостоверение № 6* от м. април 1946 г. на В. селско общинско управление за вписванията по основната данъчна книга на с. О. и тези земи съответстват на вписаните в опис декларациите на братя С при внасянето им в ТКЗС. Не е съобразено и обстоятелството, че с молба от 30.09.1999 г., наследниците на братя С са поискали имотите им в м. “Б” и “В” да бъдат обособени в една обща кадастрална единица, което е било сторено при изработване на кадастралния план за местността. Твърдяното от ищците обстоятелство, че земите в двете местности са съседни и са съставлявали една кадастрална единица и преди колективизацията им не е изследвано по делото, който въпрос се явява съществен при преценката за материална законосъобразност на решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост. Касационното оплакване, че съдът не е съобразил представените в тази насока доказателства – нот. акт № 1* т.13 от 1920 година за покупка на 11 дка земя и удостоверение № 405 от 25.08.2003 г. на ОСЗГ “Н” не следва да бъде обсъждано, тъй като тези документи не се намират в кориците на делото. Липсват и категорични доказателства, че нивите в м. “Б” и “В” съставляват съседни имоти, позволяващи общото им възстановяване в стари реални граници, който въпрос е следвало да бъде изяснен чрез допускане по реда на чл. 157 ГПК (отм.), в съответствие с т. 10 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС, изслушването на техническа експертиза, която да извърши проверка за разположението на местностите “Б” и “В” и какво е било разположението на внесените от праводателите на ищците в ТКЗС ниви по кадастралния план за местността към момента на колективизацията на земите.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради което и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение на Софийски градски съд от 29.06.2007 година по гр.д. № 131/2004 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: