О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 13.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.6083 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №224 от 26.04.2013г. по гр.д.№241/13г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение №1680/13.11.12г. по гр.д.№2007/2010г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено на основание чл.108 ЗС да отстъпи собствеността и предаде на ГПК „Н.” [населено място] владението на масивна едноетажна сграда с площ от 735,80 кв.м., с изградена изба под нея, като в тази площ е включен и първият етаж от издадено четириетажно високо тяло, която сграда е разположена в УПИ ХІV-5022 от кв.5 по КРП на [населено място].
Въззивният съд е приел, че ГПК „Н.” е вписана в кооперативния регистър с определение №147/21.10.1959г., а на 31.11.1959г. се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация, за който към този момент са били изплатени на общината и на частните лица дължимите суми за обезщетенията по отчуждаването. В същия имот се намира и спорната сграда. Прието е, че съгласно чл.39 ЗПИНМ /отм./, кооперацията е станала собственик на земята, независимо от това, че не е съществувала като юридическо лице към момента на започване на отчуждителното производство. Няма пречка това производство да започне по отношение на кооперация, която е в процес на създаване, макар и да не е все още регистрирана, тъй като вещноправният ефект на плана настъпва от момента на плащане на обезщетението на бившите собственици. Сградата, която е изградена в придобитото от кооперацията място, е станала кооперативна собственост по давност, текла през периода 1965г. – 2004г. В случая не е налице забраната на чл.86 ЗС за придобиване по давност на имот – държавна или общинска собственост, тъй като сградата е строена в място, собственост на кооперацията. Прието е, че ответникът [фирма], бивш наемател, а впоследствие купувач по нереализиран предварителен договор за покупко-продажба, владее процесната сграда без основание, затова искът по чл.108 ЗС е уважен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника [фирма] [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че ГПК „Н.” не е могла да стане собственик на земята по силата на отчуждително производство, започнало преди нейното регистриране в съда. Освен това – недопустимо е имот, който е държавна собственост, да бъде придобит от кооперация чрез отчуждително производство по ЗПИНМ /отм./. И на последно място – налице е била забраната на чл.86 ЗС да се придобива по давност държавна /социалистическа/ собственост, а в случая част от дворното място, отредено за кооперация, е било държавна собственост. Кооперацията не се легитимира като собственик на спорната сграда и затова предявеният от нея иск по чл.108 ЗС следвало да бъде отхвърлен.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. По въпроса за правосубектността и правоспособността на кооперациите по Закона за кооперациите от 1953г. /отм./ въззивното решение влизало в противоречие с решение №1213/20.08.1956г. на ВС по гр.д.№5182/56г. на І ГО.
2. По въпроса за правото /възможността/ на кооперация да придобие в собственост държавен имот по силата на ЗПИНМ /отм./ или по давност. По този въпрос въззивното решение противоречало на решение №1292 от 30.01.09г. по гр.д.№5461/07г. на ВКС, V ГО, решение №126 от 05.07.12г. по гр.д.№787/11г. на ВКС, І ГО и решение №1672/21.11.2000г. по гр.д.№793/2000г. на ВКС, ІV ГО.
3. Въпросът за доказване правото на собственост на основание придобивна давност и по-специално – установяване на началния и крайния момент на владение жалбоподателят свързва с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът в производството ГПК „Н.” оспорва жалбата. Счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за правосубектността на кооперациите въззивното решение не противоречи на решение №1213/20.08.1956г. на ВС по гр.д.№5182/56г. на І ГО. В това решение на Върховния съд е посочено, че докато не е регистрирана пред съответния съд, кооперацията не е юридическа личност – носител на права и задължения. Посочено е също, че в този случай правата и задълженията са на физическите лица, които са контактували от името на „кооперацията” преди нейното регистриране. В обжалваното въззивно решение също е прието, че кооперацията възниква от момента на регистрацията и. Решаващият извод на въззивния съд се свежда до това, че към момента на издаване на нотариалния акт за собственост от 31.11.1959г., ГПК „Н.” вече е била вписана в търговския регистър с определение №147/21.10.1959г. и е съществувала като юридическо лице. Действително, отчуждителното производство е започнало в един предходен момент, когато кооперацията все още не е била регистрирана. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да доведе до извод, че с регистрацията на кооперацията и възникването и като юридическо лице тя не би могла да придобие права, които произтичат от предвижданията на уличнорегулационния план и от извършеното преди регистрацията плащане на отчуждените имоти.
Въпросът дали една кооперация би могла да придобие право на собственост върху държавен имот по реда на ЗПИНМ /отм./ не е съобразен с обстоятелствата по настоящото дело. Земята, върху която е построена процесната сграда, не е била изцяло държавна собственост при отреждането и с плана за нуждите на кооперацията. От цялото място с площ от 4379 кв.м. само 1404 кв.м. са били държавна собственост, а останалите 2975 кв.м. са били частна собственост. Дори да се приеме, че върху държавния имот кооперацията не е могла да придобие собственост по силата на отреждането на плана, това не важи за частните имоти, включени в общия терен на кооперацията. Представеното от жалбоподателя решение №1292 от 30.01.09г. по гр.д.№5461/07г. на ВКС, V ГО, разглежда разпоредбите на чл.36 ЗПИНМ и §83, ал.4 ППЗПИНМ във връзка с чл.15 ЗС /редакция към 1958г./., но не дава категоричен отговор на въпроса дали кооперацията е станала собственик на държавната земя по силата на отреждането на плана и извършеното плащане на обезщетение. Затова то не влиза в противоречие с обжалваното въззивно решение и не може да обуслови основанието по чл.280, ал.1, ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение №126 от 05.07.12г. по гр.д.№787/11г. на ВКС, І ГО не е свързано с прилагането на ЗПИНМ и също не противоречи на обжалваното въззивно решение. Решение №1672/21.11.2000г. по гр.д.№793/2000г. на ВКС, ІV ГО, разглежда въпроса за собствеността на държавната земя, отредена със ЗПИНМ /отм./ за нужди на кооперация, но няма изрично разрешение по въпроса чия е собствеността на сградата, построена от кооперацията върху такава земя. Обратно – предмет на настоящото дело е само въпросът за собствеността на сградата, построена от кооперация върху терен, отреден с плана при действието на ЗПИНМ за нейни нужди. Затова няма противоречие между тези две решения, което да обуслови допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос – доказването на правото на собственост на основание придобивна давност и за началния и крайния момент на давностното владение е фактически, а не правен и по него не може да се допусне касационно обжалване, още по-малко на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което не е и мотивирано от жалбоподателя. В съображенията си по този въпрос жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, които не могат да бъдат разгледани във фазата по чл.288 ГПК на касационното производство.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №224 от 26.04.2013г. по гр.д.№241/13г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: