3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 13.01.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2709/2013 г.
Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 175 от 09.07.2013 г. в частта относно разноските, като в полза на същото дружество бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 1000 лв.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост и неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 21.12.2013 г.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на същата, обосновано с липсата на представен списък по чл. 80 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Такъв именно е и настоящият случай. Поради това, че с определението по чл. 288 ГПК съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от ответника по касация [фирма], [населено място] в писмения му отговор от 17.06.2013 г. искане за присъждане на разноски, подадената от същия молба е за допълване, а не за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските и следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за нейната допустимост.
По основателността на молбата:
От представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие се установява, че ответното по касация дружество [фирма], [населено място] е уговорило заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат И. Н. в размер на 1000 лв. В същия документ е посочено, че сумата е изплатена „в брой” на 04.06.2013 г. С оглед на това и в съответствие с разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, разноските за настоящото производство следва да се счетат за доказани, а направеното в тази връзка възражение на ответника по молбата [фирма], [населено място] – за неоснователно.
Основателно, обаче, е заявеното от последния искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С оглед обема на правната помощ, за която е уговорено посоченото възнаграждение – „представителство по касационна жалба срещу решението по в. гр. д. № 3717/2012 г. на ОС-Пловдив” – и предвид обстоятелството, че касационното производство изобщо не се е развило поради приетата недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, отговорността на касатора за разноски следва да бъде ангажирана само за сумата, съответстваща на оказаната на ответника правна помощ за този етап от делото, изразяваща се в лаконично писмено обосноваване недопускането на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК с препращане изцяло към постановките на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, която настоящият състав счита, че е в размер на 100 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] разноски за настоящото дело в размер на сумата 100 /сто/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски за разликата до 1 000 лв., като неоснователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: