Решение №6 от 43836 по гр. дело №3196/3196 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6
гр. София, 06.01.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1308 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ю. Д., [населено място] дол срещу решение № 299/05.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 707/2018г. от Софийски апелативен съд в частите за отмяна и за потвърждаване на решение № 3122/09.05.2017г. по гр.д. № 5894/2015г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от него против ЗД „Б. И.” АД, [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Ю. Х. Д., настъпила на 11.07.2012г. при ПТП, за разликата над 20 000 лв. до сумата от 150 000 лв., ведно със законната лихва от 11.07.2012г.
С въззивното решение частично е отменено и частично е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения при условията на евентуалност частичен обратен иск на ЗД „Б. И.” АД, [населено място] срещу К. Б. К., [населено място] с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 20000 лв. до 50000 лв. и на обезщетение за забава за периода от 11.07.2012г. до 08.05.2015г. за разликата над 5753,65 лв. до 15427 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Претендира и присъждането на разноски.
Ответникът ЗД „Б. И.” АД, [населено място] оспорва касационната жалба.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск К. Б. К., [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за установено, че застрахованият в ЗД „Б. И.” АД К. Б. К. е причинил ПТП на 11.07.2012 г., в резултат на което е настъпила смъртта на Ю. Х. Д. – баща на настоящия касатор С. Ю. Д.. Счел е за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без колан и знание за пияното състояние на водача. Приносът на пострадалия за настъпване на увреждането е определен на 50 %. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията между ищеца и починалия, както и обществено – икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на увреждането. Отчитайки тези обстоятелства Софийският апелативен съд е намерил за справедливо обезщетението в размер на 40 000 лв., което е намалил с определения процент на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1. „Обвързан ли е съдът с оплакванията, сторени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба?”; 2. „Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?”; 3. „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решение, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?”; 4. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?”; 5. „За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?”; 6. „Следва при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?”; 7. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще?”; 8. „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?”.
Според касатора по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 4/23.12.1968г., решение № 81/04.05.2015г. по гр.д. № 5534/2014г. на ВКС, III г.о., решение № 126/13.05.2015г. по гр.д. № 5688/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 15/30.01.2015г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 148/28.06.2018г. по гр.д. № 3923/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 149/02.05.2011г. по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III г.о., решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 59/10.06.2011г. по т.д. № 286/2011г. на ВКС, I т.о., решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 350/17.10.2011г. по гр.д. № 1382/2010г. на ВКС, IV г.о.
Първият въпрос е свързан с оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне от въззивния съд по незаявено от застрахователя във въззивната жалба възражение относно размера на присъденото обезщетение. Същият не отговаря на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като доводите на касатора са в противоречие с петитума на въззивната жалба на ЗД „Б. И.“ АД. Софийският апелативен съд е бил сезиран от застрахователя именно по повод частичното уважаване на предявения от настоящия касатор иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Оплакванията на жалбоподателя относно произнасянето на въззивния съд по размера на обезщетението, дори и да се приемат за основателни, биха означавали неправилност на въззивното решение, но не и недопустимост на същото.
Вторият въпрос е обвързан с твърдението на касатора за немотивираност на обжалвания акт. Съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая, въззивният съд, в съответствие със задължителната практика на ВКС, в изложил съображения по всички спорни между страните въпроси, в т.ч. и по заявените от тях оплаквания в жалбите им, като е анализирал преценените от него за относими към предмета на делото доказателства. Несъгласието на касатора с резултата от това обсъждане представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения, което е относимо към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Въпроси: трети, четвърти, шести, седми и осми по същество представляват въпрос за прилагане на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същият е включен в предмета на делото, образувано по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, и е обусловил изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД следва да се прецени доколко съответства на практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. и останалите, посочени от касатора решения, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Петият въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, по своята същност представлява оплакване срещу извода на въззивния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при ПТП и по същия ВКС ще се произнесе с решението по чл.290 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за прилагане на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 299/05.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 707/2018г. от Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 3122/09.05.2017г. по гр.д. № 5894/2015г. на Софийски градски съд, с което ЗД „Б. И.” АД е осъдено да заплати на С. Ю. Д., [населено място] дол обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Ю. Х. Д., настъпила на 11.07.2012г. при ПТП, за разликата над 20 000 лв. до сумата от 68 000 лв., и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 20 000 лв. до 68 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за разликата над 68 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва от 11.07.2012г., както и в частта за отхвърляне на предявения при условията на евентуалност частичен обратен иск на ЗД „Б. И.” АД, [населено място] срещу К. Б. К., [населено място] с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 20000 лв. до 50000 лв. и на обезщетение за забава за периода от 11.07.2012г. до 08.05.2015г. за разликата над 5753,65 лв. до 15427 лв.
Делото да се докладва на председателя на I т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top