4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр.София, 27.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1277 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. Х. К., С. К. В. и И. К. К. от една страна, а от друга-от А. п.-гр. Велико Търново, срещу решение № 304 от 27.11.2014 г., постановено по в. гр.д. № 220 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, трети състав, с което е потвърдено решение № 168 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 934 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд в частите за осъждане на П. на Република България да заплати на Е. Х. К., С. К. В. и И. К. К. като наследници на К. И. К. обезщетение от 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 13.07.2012 г. присъда по НОХД № 1366/2010 г на Плевенския окръжен съд, искът е отхвърлен над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., решението е отменено в частта, с която искът е отхвърлен над 20 000 лв. до 30 000 лв. и е постановено друго за присъждане на разликата до 30 000 лв.
Страните твърдят, че в обжалваните от тях части решението на Великотърновския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Касаторите Е. Х. К., С. К. В. и И. К. К. С. А. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционото решение за отхвърляне на иска над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1. Как незаконното обвинение за престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди, кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид от съда наред с примерно изброените в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г.? Касаторите смятат, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 267/2013 г. от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ІV ГО на ВКС.
2. Налице е противоречие между въззивното решение и приетия в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., начин за определяне размера на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Касаторът А.п.-гр. Велико Търново също сочи като основание за допускане на касационно обжалване противоречие между задължителната практика на ВКС и частите на решението на Великотърновския апелативен съд за присъждане на обезщетението по следните въпроси:
1. Налице ли са предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. и дължи ли се обезщетение на ищците и в какъв размер?
2. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди могат ли да се съобразяват вреди, които не са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление и последвало оправдаване в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ?.
3. Следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчитат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му?
4. Кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ?
Противоречието според П. е между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.11 и т.3 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
При определяне размера на вредите Великотърновският апелативен съд е приел, че в резултат от образуваното наказателно производство срещу ищеца К. И. К. са настъпили промени в здравословното му състояние/исхемичен инсулт, изостряне на симптомите на мозъчно-съдова глаукома и хипертонична болест на сърцето, отслабване на слуха и зрението/. Причинната връзка между наказателното производство и влошаването на здравословното състояние на К. И. К., който вече е бил на 76 години, не е безспорно установено с помощта на съдебно-медицинска експертиза, а почива на писмена медицинска документация, чието тълкуване в горния смисъл не е от компетентността на съда. Следователно по втория въпрос на П. въззивното решение противоречи на т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК, според която се присъжда обезщетение само за тези вреди, за които е доказана причинната връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Ето защо по този въпрос трябва да се допусне касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, отменено е първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за обезщетение над 20 000 лв. до 30 000 лв. и тази разлика е присъдена.
Обосновавайки размера на обезщетението, съдът е взел предвид всички относими към спора обстоятелства и най-вече нанесените на доброто име на ищеца неимуществени вреди. Съдът е отчел именно отражението на незаконното обвинение в престъпление върху областта, в която е била професионалната реализация на обвиняемия, тъй като други неимуществени вреди всъщност не са били безспорно установени. Затова няма противоречие между решението на Великотърновския апелативен съд от една страна и т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. решение № 267/2013 г. от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ІV ГО на ВКС-от друга. Ето защо по останалите повдигнати от страните въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304 от 27.11.2014 г., постановено по в. гр.д. № 220 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, трети състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено решение № 168 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 934 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд за осъждане на П. на Република България да заплати на Е. Х. К., С. К. В. и И. К. К. като наследници на К. И. К. обезщетение от 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 13.07.2012 г. присъда по НОХД № 1366/2010 г на Плевенския окръжен съд, решението е отменено в частта, с която искът е отхвърлен над 20 000 лв. до 30 000 лв. и е постановено друго за присъждане на разликата до 30 000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304 от 27.11.2014 г., постановено по в. гр.д. № 220 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, трети състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 168 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 934 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на иска над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: