О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 03.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1088/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. М. В., чрез адв. М. К., против решение № 293 от 10. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 485/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 43 от 28. 04. 2016 г. по гр. д. № 309/2015 г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. М. В. срещу В. М. В. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 31. 05. 1993 г., с н.а. № 76/1993 г. по описа на БРС, с който М. В. Н., Т. Й. Н. и В. М. В. прехвърлят на В. М. В. правото на собственост върху първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в общински парцел VIII, в кв. 114 по плана на [населено място], който етаж е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор 02508.85.243.1.1, в сграда с идентификатор 02508.85.243.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 02508.85.243 по одобрената кадастрална карта, с административен адрес [населено място], [улица], срещу задължението на В. М. В. да поеме гледането и издръжката на М. и Т. Нинови, лично или чрез трето лице, докато са живи, до размер на 1/2 идеална част от прехвърлените права.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. М. В., чрез адв. П. Г., Д., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от В. М. В. срещу В. М. В. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 31. 05. 1993 г., с н.а. № 76/1993 г. по описа на БРС, до размер на 1/2 идеална част от прехвърленото право на собственост.
За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищецът и ответникът са единствени законни наследници /деца/ на прехвърлителите М. и Т. Нинови, починали, съответно, на 3. 08. 2010 г. и на 26. 04. 2014 г. Родителите им били жизнени, активни, баща им до последно поддържал двор, градина, лозе, правел гимнастика и бил в много добра физическа форма, въпреки възрастта си, а майка им поддържала отлично домакинство, обичала да готви и посреща гости, била дейна жена. Двамата не били лишени от нищо – получавали пенсии, рента от земеделски земи, а ответникът В. В., който от 2002 г. живеел в Германия, системно ги поддържал финансово. Предоставил им за живеене прехвърления му първи етаж, поставил им климатик за отопление /след като ищецът, през 2009 г., ограничил достъпа на родителите си до прехвърления му втори етаж от къщата и запушил комина/, купил им пералня, системно им изпращал пари, лятото прекарвал при тях почивката си, често ги канел на гости в Германия. Родителите му много се хвалили от него – за финансовата подкрепа, загриженост и помощ. След смъртта на М. В. ответникът предоставил пълномощно на майка си да тегли и се разпорежда с неговия наследствен дял от сумите по банковата сметка на баща му, продължил да й прави парични преводи /представени са доказателства за банкови преводи в размер на 3480 евро/. До края на живота си майка му била обезпечена финансово – имала средства от пенсия, от спестяванията на починалия си съпруг, от изпращаните от ответника средства. Т. Н. била подпомагана, по молба на ответника, и от свидетелката Г. /негова тъща/ – същата придружавала до болницата, до аптеката, до гробищата, няколко пъти седмично приготвяла храна и вечеряли заедно, двете заедно пътували до Германия, които пътувания били финансирани от ответника. През последните месеци от живота на прехвърлителката, когато здравословното й състояние се влошило съществено, ползвала услугите на домашния социален патронаж, по молба на ответника и със съдействието на свидетелката Г., а при хоспитализирането й за прехвърлителката се грижила жена, наета от ответника за негова сметка. Не са кредитирани ангажираните от ищеца гласни доказателства по съображения, че доведените от него свидетели са имали инцидентни впечатления за живота на прехвърлителите, показанията им не съответстват на приетите по делото писмени доказателства и съдържат предимно коментари за влошени отношения между родителите на страните и ищеца, на когото същите прехвърлили, срещу задължение за гледане и издръжка, втория етаж от същата сграда, който договор бил развален с решение, постановено по подадена от тях искова молба. От правна страна съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като приобретателят по договора е изпълнявал породените от същия задължения да гледа и издържа прехвърлителите и е извършвал необходимото за задоволяване конкретните им нужди чрез предоставяне на средства за издръжка, осигуряване на нормални битови условия за живот, проява на заинтересуваност, внимание и грижи.
Относно първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос – изправна страна ли е приобретателят по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, в случай, че престираното от него има инцидентен характер, се твърди решаването му в противоречие с решение № 165 от 1. 03. 2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на ВКС, 3 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така твърдяното противоречие не е налице. Въззивното решение не съдържа извод, според който ответникът е изпълнявал задълженията си да гледа и издържа прехвърлителите инцидентно, поради което същият е изправна страна. Напротив, прието е, че от 1993 г. до смъртта на родителите му /на баща му, настъпила 2010 г., и на майка му, настъпила 2014 г./ непрекъснато е полагал дължимите грижи и предоставял средства за издръжка, съответни на потребностите на прехвърлителите. А оплакването за несъответствие между фактически изводи и събрани писмени и гласни доказателства представлява, по съществото си, оплакване за необоснованост на съдебния акт, представляващо касационно основание за неправилност по чл. 281 ГПК, каквото е недопустимо да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК.
Относно втория поставен въпрос – освобождава ли се приобретателят по договор за прехвърляне на недвижим имот от задължението да гледа и издържа прехвърлителите, ако последните нямат нужда да бъдат издържани и гледани, поради доброто си финансово и здравословно състояние и следва ли в тази хипотеза да се поиска трансформация на задължението на приобретателя в парично, за да се приеме изпълнение на договора се твърди, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място, въззивното решение не съдържа извод, според който ответникът-приобретател по договора не е полагал грижи и не е издържал прехвърлителите, тъй като същите са били в достатъчно добро финансово и здравословно състояние. Обратното – съдът е приел, че ответникът системно е предоставял парични средства на родителите си, допуснал ги е да живеят необезпокоявано в прехвърленото му жилище, съдействал е за осигуряване на удобство и подобряване условията на живот /поставил е климатик, закупил е пералня/, проявявал е внимание и загриженост към тях, а през последните месеци от живота на майка си й осигурил, срещу заплащане, помощница, която да я гледа. В този смисъл, поставеният от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. На следващо място, разглеждането на така поставения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Относно договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и развалянето им по реда на чл. 87, ал 3 ЗЗД има формирана богата съдебна практика, която еднопосочно приема, че тези договори имат алеаторен характер, имуществената престация на приобретателя по договора към сключването му е неясна и зависи от бъдещи несигурни събития – продължителността на живот на прехвърлителя, имущественото му състояние, здравословното му състояние, конкретните потребности, които ще следва да бъдат задоволявани и т.н., поради което не би могло към сключване на сделката да се установи обемът грижи и издръжка, които ще се предоставят и да се изисква еквивалентност на престациите. Приема се, също, че трансформация на престацията на приобретателя по договора в парична е възможна при обективна невъзможност или нежелание на прехвърлителя да окаже на длъжника – приобретател необходимото съдействие за изпълнение на договора, както и при обективна невъзможност на длъжника да гледа и издържа прехвърлителя, но не и при добро здравословно и финансово състояние на прехвърлителя през целия или по-голяма част от периода на действие на договора, ако в този случай имуществената престация на длъжника по стойност няма да съответства на стойността на придобитото вещно право на собственост. Липсва необходимост от промяна на така формираната практика.
Третият поставен въпрос – дали влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен иск по чл. 87, ал. 3 ГПК, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, установява със сила на пресъдено нещо обстоятелството, че прехвърлителите по този договор са имали нужда от гледане и издръжка през периода на действието му и дали така формираната сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена при последващ иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от универсален правоприемник на ищците по приключилото дело /техен наследник-син/ за разваляне на друг договор за прехвърляне на друг недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, действал в същия период, сключен между същите ищци и другия им син, който е бил конституиран в предходното дело като ищец, на осн. чл. 227 ГПК. Твърди се, че приетото от съда по този въпрос противоречи на решения на ВКС, постановени по отменения ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Така поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и произнасянето по същия не би било от значение за изхода на делото. Както бе посочено по-горе, предявеният иск е приет за неоснователен по съображения, че приобретателят по договора е изпълнявал породените от същия задължения да гледа и издържа прехвърлителите и е извършвал необходимото за задоволяване конкретните им нужди, чрез системно предоставяне на средства за издръжка, осигуряване на нормални битови условия за живот, проява на внимание и грижи, осигуряване помощ от трети лица за негова сметка и т.н., а не по съображения, че прехвърлителите не са имали нужда от гледане и издръжка, поради което и не би могло да има виновно неизпълнение на поетите от приобретателя насрещни задължения по сделката. В този смисъл, отговорът на въпроса дали влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД формира сила на пресъдено нещо по въпроса породило ли е здравословното и имуществено състояние на прехвърлителите нужда да бъдат гледани и издържани, не би бил от значение за изхода на делото. На следващо място, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г., т. 3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по поставените правни въпроси. В случая, жалбоподателят не е представил нито едно от цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като доказателство за противоречива практика, съдебни решения.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Направената от В. В., с отговора на касационната жалба, претенция за присъждане на разноските за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, не следва да бъде уважавана, поради непредставяне на доказателства такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293 от 10. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 485/2016 г. на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: