Р Е Ш Е Н И Е
№ 601
София, 27.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Т. Райковска т. дело № 333/ 2008 година.
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. “б” и сл. ГПК / отм./, във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК – ДВ, бр.59/2007 г. в сила 01.03.2008 г.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от гр. С. против въззивно решение № 23 от 21.01.2008 г. по в. гр. д. № 500/2007 г. на Варненски апелативен съд.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за нарушения на материалния закон – касационно основание чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, както и за съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба – “Л” О. , с. С. чрез своя пълномощник – адв. Д в писмен отговор на касационната жалба заема становище за оставяне в сила на обжалваното решение, като постановено в съответствие със закона.
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на преклузивния законов срок за обжалване, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК /отм./ на заявените в нея основания за отмяна, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия приема, че същата е неоснователна, поради следните съображения:
С. И. С. от гр. С. е предявила срещу “Л” О. , с. С. в условията на евентуалност искове за парични вземания с правно основание по чл. 240 ЗЗД за сумата 10 000 евро, ведно със законната лихва и по чл. 86 ЗЗД за 1567,74 лв., по чл. 55 ЗЗД за 10 000 евро и по чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава за различни периоди от време, конкретно визирани в исковата молба и съдебните актове.
Твърденията в исковата молба са се основавали на обстоятелството, че ищцата в качеството си на съдружник в ответното дружество на 21.03.2005 г. е предоставила на последното заем в размер на 10 000 евро, за което е била издадена и квитанция към приходен касов ордер, в която е отразено как ще стане връщането на сумата – на две вноски по 5000 евро – съответно на 21.04.2005 г. и на 21.05.2005 г. и при начисляване на лихва 3% върху сумата месечно. В исковата молба се поддържа, че предоставената в заем сума не е била върната, въпреки поканите до дружеството. Ищцата в последствие напуснала дружеството и не е наясно с финансовото му състояние, но претендира връщане на даденото от нея по заемното правоотношение, ведно с обезщетение за забава. Поддържа при условията на евентуалност и иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Първоинстанционният Силистренски окръжен съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 240 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, приемайки, че претенциите са неоснователни.
Въззивният Варненски апелативен съд, произнасяйки се по жалбата на ищцата, е оставил в сила първоинстанционното решение. Според съда, налице е безспорност относно възникването и съществуването на валидно договорно правоотношение по повод предоставен от съдружника заем на сумата от 10 000 евро, но сумата е била върната на ищцата. За периода от 01.03.2005 г. до 31.05.2005 г. ищцата е боравила с парични средства на дружеството, тъй като е била упълномощена от управляващия и представляващ търговското дружество. Същата е теглила от разплащателните сметки на дружеството в две банки парични средства в лева и евро, като част от тях са били внесени в касата на дружеството, друга – конкретно посочена във въззивния съдебен акт сума, не е била внесена в касата, но е отразена в счетоводната документация на ответното дружество по сметка 494/1 “разчети със съдружници” с указана партида на името на ищцата, където е отразено движението на 7180 евро и 6100 лв., с които съдилищата са приели, че е бил погасен заема от 10 000 евро.
Въззивният съд не е допуснал, както счита касатора, “едностранно тълкуване на доказателствата”, в това число и на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е преценявал всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, като ги е обсъждал по отделно и в тяхната връзка. Правилно съдът е приел, че относими към изясняване на фактите по делото са проверените счетоводни документи от експерта в счетоводната документация на дружеството, тъй като именно в неговите счетоводни книги са били отразени съответните парични операции. При това експертизата е посочила, че счетоводството е водено правилно и е отговорила изчерпателно на поставените й въпроси в своето допълнително експертно заключение на л. 58-61 от делото.
След като ищцата многократно е теглила въз основа на дадените й пълномощия парични суми от сметките на дружеството, които съобразно експертното заключение възлизат на 30 553,85 евро и 100030,00 лв., част от които е отчитала по съответния ред в касата на дружеството, и след като експертизата е проследила счетоводните операции за процесния период /01.03.2005 – 31.05.2005 г./, и в отделна справка е визирала кои от изтеглените суми са били внесени в касата /лева и евро/, ясно е било отграничено кои суми не са били внесени в счетоводството на дружеството. Съдът е съобразил, че за всички тегления са налице първични счетоводни документи и счетоводни справки, съставени от главния счетоводител на дружеството, в които е отразено основанието на всяка счетоводна операция.
След като страните не са оспорили експертизата, не би могло в касационната жалба да се навеждат доводи за отсъствие на дата на съставяне върху една от счетоводните справки и да се поддържа разлика във времето на съставяне на аналитичния дневник. Ако страната е считала, че експертизата е работила въз основа на счетоводни документи, които са антидатирани или неправилно съставени, е следвало да изложи своята позиция пред въззивния съд и да изиска проверка на цитираните документи, а не да заема позиция за приемане на експертното заключение в този му вид, където съобразно изложеното от вещото лице е констатирано, че счетоводната документация е водена, съобразно изискванията на Закона за счетоводството. При това правилно е преценено от въззивния съд, че аналитичният дневник съставлява счетоводен регистър, тъй като в него се описват извършени стопански операции по хронологичен ред, съобразно чл. 6, ал. 2 от ЗСч., и същият не съставлява първичен счетоводен документ, за да се преценява моментът на попълването му с информация. Ето защо, не са налице твърдяните от касатора нарушения на закона, тъй като отсъстват грешки на въззивния съд относно релевантните за делото факти и тяхното подвеждане под приложимата материалноправна норма.
Съдът е приложил правилно и процесуалния закон и е обсъдил всички представени и относими по делото доказателства, доводи и възражения на страните, като е изложил подробни съображения съгласно чл. 189, ал. 2 от ГПК /отм./.
Предвид изложеното, на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 23 от 21.01.2008 г. по в. гр. д. № 500/2007 г. на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: