О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр. София, 30.06.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
катоизслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3329 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. срещу решение № 536/01.07.2015г. по в.т.д. № 184/2015г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 5466 от 19.11.2014г. на В.-X. с. е отхвърлен искът на касатора срещу Потребителна кооперация „В.-юг” за отмяна на решения на общо събрание на кооперацията от 25.03.2014г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията Потребителна кооперация „В.-юг” не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, В. е приел, че касторът е член-кооператор в ответната кооперация като за събранието на 25.03.2014г. е бил поканен с изпращане на писмена покана чрез препоръчено писмо с обратна разписка, изпратена на 24.02.2014г. и върната на подателя на 17.03.2014г. като непотърсена от получателя. Поканата е била изпратена на адреса на касатора, вписан като негов адрес във водената от кооперацията книга на член-кооператорите. Въззивната инстанция е установила, че уставът на кооперацията предвижда поканата за общо събрание да се връчи на членовете лично срещу подпис или да се изпрати по пощата препоръчано с обратна разписка. Окръжният съд е намерил, че съобразно регламентацията в устава на кооперацията относно съдържането на книгата на член-кооператорите, поканата за общо събрание следва да се изпрати на вписания в тази книга адрес на отделния член-кооператор. Задължение на последния е било да уведоми кооперацията при промяна в настоящия и постоянния си адрес. По спорния въпрос относно разгласяването на поканата за общото събрание, В. е приел, че нормата на чл.16, ал.1 ЗК е императивна по отношение предвидената форма на поканата – писмена и срока за разгласяването й – най-малко 14-дневен срок преди събранието. Според окръжния съд редът за разгласяване на поканата следва да се уреди задължително в устава като преценката за баланса между интересите на кооперацията за по-бърза и оперативна разгласа на общото събрание и интереса на отделния член-кооператор да бъде уведомен за датата и дневния ред на свиканото общо събрание се дава към момента на приемане на устава и клаузите, касаещи начина на разгласа. В конкретния случай въззивният съд е приел, че на осн. чл.16, ал.1 ЗК вр. чл.23, ал.3 от устава на кооперацията е достатъчно да бъде установено изпращане на поканата за общо събрание на известния адрес на член-кооператора, вписан в книгата на акционерите, с препоръчано писмо с обратна разписка. С оглед на тази констатация В. е счел, че при свикване на общото събрание на кооперацията не са налице нарушения на чл.16, ал.1 ЗК и чл.23, ал.3 от устава и взетите при тези условия решения са законосъобразни.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпрос: 1/ Следва ли член-кооператорът в кооперация да бъде уведомен за провеждането на общо събрание на кооперацията четиринадесет дни преди провеждане на събранието или е достатъчно да му бъде изпратена само покана? 2 / В развилото се производство по оспорване на решенията, взети на общо събрание на ПК „В.-юг”, проведено на 25.03.2014г., коя страна е длъжна да докаже редовното свикване на общото събрание – дали оспорващият член-кооператор или кооперацията, свикала и провела общото събрание? 3/Задължена ли е кооперацията редовно да води книгата на член-кооператорите и това задължение включва ли актуализация на адресите на член-кооператорите и на кой адрес следва да бъдат уведомявани член-кооператорите за общите събрания на кооперацията : на адреса , вписан в книгата на член-кооператорите или на постоянния, или на настоящия адрес на член-кооператора към датата на провеждане на общото събрание? 4/ Следва ли съдът да разгледа всички оплаквания на ищцовата страна, изложени по исковата молба ? По всички въпроси касаторът е въвел като допълнително основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че същите въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По отношение на формулираните правни въпроси ВКС намира следното:
Основанията за допускане на касационно обжалване – общото по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителното по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са осъществени по отношение на първия поставен въпрос. В обжалваното решение въззивният съд е формирал изводи по така повдигнатия въпрос, които са обусловили крайното му решение по чл.58, ал.3 ГПК. Касаторът поставя първия въпрос в контекста на довод, че законът /чл.16 ЗК/ и уставът на кооперацията / чл.23 , ал.3 / гарантират всеки член – кооператор да бъде бъде уведомен за провеждането на общо събрание на кооперацията, затова до него следва да достигне поканата. Според касатора само изпращане на поканата с писмо с обратна разписка и връщането й обратно като неполучена не означава, че член-кооператорът е уведомен за събранието. Следователно въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса : за разгласяване на писмената покана до член-коопероторите за провеждане на общо събрание на кооперацията , която формулировка е в правомощията на касационната инстанция с оглед възможността същата да уточни и конкретизира поставения въпрос в рамките зададени от касатора.
По отношение на втория въведен въпрос ВКС намира, че въззивният съд правилно е разпределил доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК относно установяване на релевантния факт – редовно проведена процедура по свикване на общото събрание на кооперацията, като е възложил в тежест на кооперацията установяването й. Заключението на съда, че събранието е било редовно свикано, не е мотивирано с недоказаност от страна на касатора на наведени от него твърдения и факти за нарушения в процедурата, а поради кредитиране на представени от ответника доказателства и тълкуване на норми от закона и клаузи от устава. Във фазата по селектиране на касационната жалба ВКС не може да навлиза по съществото на спора и преценява конкретни доказателства и обстоятелства, които те установяват или не.
Третият правен въпрос не покрива изискването за наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Проблемът на кой адрес на член-кооператора следва да се изпрати поканата за провеждане на общо събрание на кооперацията в аспекта, в който касаторът го въвежда е фактически и изисква анализ на конкретни доказателства, вкл. да се прецени предвижда ли и какво уставът на кооперацията в тази връзка, изпълнени ли са условията и с какви доказателства се установява това.
По четвъртия правен въпрос не е осъществен допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съобразно задължителната съдебна практика по приложението на чл.269 вр. чл.235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК, съдът следва да разгледа всички релевантни доводи и доказателства, на които се позовават страните . В случая въззивният съд не се е отклонил от това разрешение. Единственото оплакване на кастора по исковата молба е за процесуална незаконосъобразност на обжалваните решения на общото събрание на кооперацията. Създадената задължителна съдебна практика по отношение на аналогичния на чл.58, ал.3 ЗК в дружественото право иск по чл.74 ТЗ е константна, че сезираният със спора съд е обвързан само от наведените по исковата молба пороци на атакуваните решения на общото събрание / в този смисъл т.6 и т.8 от ТР №1/2002г на ОСГК на ВКС/.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на В..
На осн. чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 536/01.07.2015г. по в.т.д. № 184/2015г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора А. Н. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т.о. за насрочване за открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.