Р Е Ш Е Н И Е
№ 601
София, 07.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова Марио Първанов
при секретаря Райна Пенкова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 348 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 73, ал. 4 вр. с ал.1 ЗЧСИ.
С решение от 21.01.2009 година по дисциплинарно дело № 10/2008 година на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители на Република България е отхвърлено искане на Министъра на п. с изх. № 9* от 22.07.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. , рег. № 7* район на действие Софийски градски съд.
Решението на Д. комисия е обжалвано от Министъра на правосъдието. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт. Поддържа се, че констатираните нарушения и пропуски в работата на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., съставляващи виновно неизпълнение на задълженията му по закона и по устава на камарата, са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Ответникът по жалбата И. Т. Ч. счита, че жалбата е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ, а по същество неоснователна, тъй като процесуалните действия, за които е поискано налагане на наказание са законосъобразни.
Камарата на ч. с. изпълнители поддържа становище, че решението на дисциплинарния състав е правилно, поради което моли да бъде оставена без уважение жалбата на Министъра на правосъдието.
При проверка на обжалваното решение, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е допустима – подадена от министъра на п. в кръга на правомощията му и в законоустановения срок по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Производството по дисциплинарно дело № 10/2008 година на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители на Република България е образувано по реда на чл. 70, ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искане на Министъра на п. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. с район на действие Софийски градски съд поради допуснати нарушения и пропуски в работата му, констатирани при извършена проверка на дейността му. Нарушенията, допуснати по изпълнително дело № 383 от 2006 г., за които е поискано налагане на наказание, се изразяват в следното: 1. нарушение на процесуалните правила, уреждащи легитимацията на страните в изпълнителното производство и относно имуществото, обект на принудително изпълнение; злоупотреба с предоставеното му право на достъп по информация по чл. 15, ал.1 и чл. 16, ал. 1 – ал. 3 ЗЧСИ; предприемане на принудително изпълнение без редовно връчена призовка за доброволно изпълнение; неуведомяване на НАП и АДВ за образуване на изп. дело № 383/2006 г. и несъбрани авансово такси при образуването на делото в нарушение на чл. 33 от Тарифата към ЗЧСИ.
За да отхвърли искането на Министъра на п. за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител И. Ч. , съставът на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители на Република България е приел, че действията по принудително изпълнение по изп.д. № 383/2006 г. са били предприети от съдебния изпълнител след връчена призовка за доброволно изпълнение – на 20.09.2007 г. призовката за доброволно изпълнение е била връчена на лицето Л. З. , като длъжникът И. Й. З. не е оспорил получаването и. Приел е, че действията по принудително изпълнение са предприети по отношение на трето задължено лице, работодател на длъжника, след налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; след като третото задължено лице не е изпълнило задължението си по чл. 391 ГПК (отм.) и при наличие на предпоставките по чл. 395, ал.3 ГПК (отм.), както и че след уведомяване от страната на работодателя за прекратяване на трудовите правоотношения с длъжника, наложените запори по сметките на третото задължено лице са били своевременно вдигнати и сумите върнати. Въз основа на така приетите факти, съставът на Д. комисия е приел, че съдебният изпълнител И. Ч. не е извършил нарушенията, посочени от Министъра на п. в искането за налагане на дисциплинарно наказание.
От приложеното по делото копие на изпълнително дело № 383/2006 г., образувано въз основа на молба от Й. А. З. срещу И. Й. З. се установява, че с влязло на 24.08.2006 година решение по гр.д. № 832/2003 година на Софийски районен съд, 27 граждански състав, И. Й. З. от гр. С. е бил осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Й. асенов З. от гр. С. сумата 6000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2003 г. до окончателното и изплащане. Въз основа на издадения му изпълнителен лист, взискателят Й. А. З. , с молба вх. № 0* от 12.09.1997 г. до частен съдебен изпълнител И. Ч. , е посочил способ за изпълнение – налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, опис на личното му имущество, както и налагане на възбрана върху имотите му. На 20.09.2007 г. на длъжника И. Й. З. е била връчена призовка за доброволно изпълнение чрез Л. З. , без в призовката да е отразено качеството на получателя. След извършено проучване за местоработата на длъжника, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото му възнаграждение на основание чл. 390 ГПК (отм.), връчен на работодателя едноличен търговец Н. Г. Н. с фирма “У”, приканвайки работодателя в тридневния срок по чл. 391, ал.1 ГПК (отм.) да съобщи признава ли вземането и готов ли е да го плати. Суми по запора не са били удържани, съответно – превеждани на съдебния изпълнител, поради което с писмо, връчено на 09.11.2007 година, съдебният изпълнител е уведомил работодателя едноличен търговец Н. Г. Н. , че ако в тридневен срок не даде обяснение защо не е извършил превод от трудовото възнаграждение на длъжника, ще бъде привлечен като трето задължено лице и банковите му сметки ще бъдат запорирани по размера на задължението по изпълнителното дело. С писмо от 13.12.2007 г., съдебният изпълнител е поискал на основание чл. 15, ал.1 ЗЧСИ сведения от НАП за данъчно регистрирани банкови сметки на работодателя, върху които е наложил запор до размера на вземането по изпълнителния лист по реда на чл. 395, ал. 3 ГПК (отм.) с разпореждане от 08.02.2008 година. В изпълнение на наложените запори, “П” АД е превела на 10.04.2008 г. по сметката на частния съдебен изпълнител сума в размер на 2058,27 лева. Сума в размер на 274,03 лева е била преведена по сметката на частен съдебен изпълнител и от ТБ “А” АД на 14.04.2008 година. На 11.04.2008 година работодателят ЕТ Н. Н. е уведомил частния съдебен изпълнител И. Ч. , че длъжника И. Й. З. не е служител към предприятието му от 12.11.2007 г., поради което не е в състояние да изпълни разпореждането за превеждане на суми от трудовото му възнаграждение. Трудовият договор между едноличният търговец Н. Н. и длъжника И. Й. З. е бил прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ на 12.11.2007 г. На 22.04.2008 г. съдебният изпълнител е изпратил искане до НАП за предоставяне информация за длъжника. След получаване на отговор от НАП с писмо от 18.06.2008 г., че няма данни за регистриран нов трудов договор, съдебният изпълнител е разпоредил да се изготви постановление за привличане на работодателя Н. Н. като трето задължено лице по реда на чл. 512 ал.3 ГПК за платените от него трудови възнаграждения след получаване на запорното съобщение, както и да му се изпрати покана за доброволно изпълнение за плащане на сума в размер на две работни заплати на длъжника. На 02.07.2008 г. е бил извършен превод на сумата 2291,69 лева обратно по сметка на работодателя. Сметка по чл. 79 ЗЧСИ за внесени от взискателя такси по изп. дело № 383/2006 г. е била изготвена на 13.12.2007 година. За предприетите по изпълнителното дело действия по принудително изпълнение не е било изпратено съобщение до А. за държавни вземания и Националната агенция по приходите.
При така установените факти, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че изводите на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители относно законосъобразността на извършените процесуални действия от частен съдебен изпълнител И. Ч. са неправилни. Действително, при наложен запор върху вземания на длъжник от трудово възнаграждение, работодателят се явява трето задължено лице, поради което взискателят може да иска плащане от него. Съгласно чл. 395, ал.3 ГПК (отм.), когато въпреки получаването на запорното съобщение е извършено плащане на длъжника, работодателят отговаря лично към взискателя за реализиране на вземането от кредитора от трудово възнаграждение на длъжника. Извършените от съдебния изпълнител действия след 18.06.2008 г. са законосъобразни – при наличие на данни, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с длъжника по изпълнителното дело, без да извърши удръжки от трудовото му възнаграждение при наложен запор по изп. д. № 383/2006г., законосъобразно съдебният изпълнител е издал разпореждане да се изготви постановление за привличане на работодателя Н. Н. като трето задължено лице по реда на чл. 512 ал. 3 ГПК за платените от него трудови възнаграждения след получаване на запорното съобщение, въз основа на което взискателят да предприеме мерки за снабдяване с изпълнителен лист срещу третото задължено лице едноличния търговец Н. Н. , което разпореждане по правната си същност е възлагане на вземането за събиране по реда на чл. 510 ГПК (чл. 393 ГПК отм.). Незаконосъобразни са обаче извършените принудителни действия срещу третото задължено лице преди взискателят да се е снабдил с изпълнителен лист срещу него – действия, изразяващи се в събиране на сведения за банковите му сметки на работодателя и налагане на запори върху сметките, извършени в нарушение на чл. 426, ал.1 ГПК (чл. 323, ал.1 ГПК (отм.), тъй като третото задължено лице не е страна в изпълнителния процес срещу длъжника. Принудително изпълнение срещу третото задължено лице може да бъде предприето само въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу него, с какъвто кредиторът Й. А. З. не е разполагал.
В нарушение на чл. 458 ГПК (чл. 353 ГПК отм.) и чл. 191, ал. 2 ДОПК е и предприемането на действия по принудително изпълнение без да е изпратено съобщение до А. за държавни вземания и Националната агенция по приходите. Държавата се смята винаги за присъединен взискател на дължимите и от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите и до А. за държавните вземания за всяко започнало от него принудително изпълнение.
Изложените в жалбата срещу решението на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители оплаквания относно неналагане на наказание за допуснато нарушение на чл. 33 от Тарифата по ЗЧСИ е неоснователно. Таксите, събирани от частния съдебен изпълнител съставляват възнаграждение, което се заплаща на съдебния изпълнител за извършените действия, поради което събирането на таксите в хода на принудителното изпълнение, а не при образуване на изпълнителното дело, не съставлява нарушение на чл. 33 от Тарифата.
Правилни са и формираните в решението на Д. комисия изводи, че принудителните действия по изп.д. № 383/2006 г. са предприети от съдебния изпълнител след връчена призовка за доброволно изпълнение. Призовката за доброволно изпълнение до длъжника И. Й. З. е била връчена на 20.09.2007 г. на лицето Л. З. , приело я със задължение да я предаде, а надлежното връчване на призовката за доброволно изпълнение не е оспорено от длъжника в хода на предприетото срещу него принудителното изпълнение.
Предвид изложеното и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, решението от 21.01.2009 година по дисциплинарно дело № 10/2008 година на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители следва да бъде отменено. Изхождайки от всички обстоятелства, при които са допуснати нарушенията, в т.ч. и от липсата на настъпили неблагоприятни последици от незаконосъобразно предприетите изпълнителни действия и същевременно съобразявайки, че всяко нарушение в дейността на ч. с. изпълнители оказва неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, съдът намира, че за допуснатите от частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. нарушения при провеждане на принудително изпълнение по изп.д. № 383/2006 г. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал.1, т. 1 ЗЧСИ – порицание.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 21.01.2009 година на Д. комисия на К. на ч. с. изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 10/2008 година, с което е отхвърлено искане на Министъра на п. с изх. № 9* от 22.07.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., рег. № 7* район на действие Софийски градски съд.
НАЛАГА на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., рег. № 7* район на действие Софийски градски съд, дисциплинарно наказание по чл. 68, ал.1, т. 1 ЗЧСИ – “порицание” за допуснати нарушения при провеждане на принудително изпълнение по изп.д. № 383/2006 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: