Р Е Ш Е Н И Е
№ 602
София 27.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Т. Райковска т. дело № 334/ 2008 година.
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. “б” и сл. ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК – ДВ, бр.59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. В. от гр. С. против въззивно решение № 237 от 14.02.2008 г. по в. гр. д. № 912/2007 г. на Софийски апелативен съд.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване по същество на решение на касационния съд, с което исковите претенции да бъдат уважени до пълния им предявен размер.
Ответникът по касационната жалба “К“ О. , гр. С. в писмен отговор на касационната жалба по реда на чл. 217г ГПК /отм./ заема становище за оставяне в сила на обжалваното решение, като постановено в съответствие със закона.
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на преклузивния законов срок за обжалване, поради което е процесуално допустима на това основание.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК /отм./ на заявените в нея основания за отмяна, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия приема следното: :
С въззивно решение № 237/14.02.2007 г. по в. гр. д. № 912/2007 г. Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на В. Н. В. от гр. С. по отношение на иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху присъдена в първоинстанционното решение главница 19 379 лв., както и за сумата 2070 лв., съставляваща стойност на недостатъци на извършени СМР на гаражи с № 15 и 16, находоящи се в жилищна сграда в гр. С., ул. “. № 7*ъдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като ищцата не е предявила иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на лихва върху главницата, както и не е предявила иск за присъждане на стойността на недостатъци на извършено строителство на гаражите, поради което първоинстанционният съд не се е произнесъл по такива искове, за да се счита, че същите не са били уважени.
С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение, САС, произнасяйки се по иск с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД е отменил частично първоинстанционното решение, за разликата от 15 991 лв. до 19 379лв. и в тази част /за 3 388 лв./ е постановил отхвърляне на иска. В останалата обжалвана част, свързана с уважена искова претенция до размер на сумата 15 991 лв., САС е оставил в сила първоинстанционното решение, като в тази му част като необжалвано решението е влязло в сила.
Касационната жалба на В. В. в частта, която е насочена срещу тази част от съдебното решение, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане въззивната й жалба, е неоснователна. Ищцата е предявила иск за присъждане стойността на недостатъци на извършени СМР в апартаменти № 13 и 14 и магазин № 2 и припадащите се общи части за сумата 19 379 лв., видно от обстоятелствената част на исковата молба. Отсъства искане по чл. 86 ЗЗД.
По цитирания по-горе иск е налице произнасяне от първоинстанционния съд, видно от мотивите и от диспозитива на съдебния акт, където е отразено, че гаражите не са предмет на спора и не следва да обсъждат наведени факти досежно тях в рамките на производството, поради което е прието, че искът е изцяло основателен за сумата 19 379 лв. и липсва отхвърлителен диспозитив.
След като е констатирал, че въззивната жалба в тази й част е недопустима, поради липса на предмет, правилно САС я е оставил без разглеждане.
Касационната жалба в останалата й част, насочена срещу въззивното решение, с което по реда на чл. 208 ГПК, САС е приел, че искът с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД е неоснователен за разликата от 15 991 лв. До 19 379 лв., е недопустима. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение на апелативен съд по иск за парично вземане с цена под 25 000 лв., по търговско дело. Делото е търговско, тъй като неговият предмет е свързан с изпълнение или вземане по търговска сделка /договор за изработка/. С влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр.105/2002 г./, съгласно чл. 218а, ал. 1, б. ”б” ГПК подобни решения са изключени от касационен контрол и подадената касационна жалба в цитираната й част е недопустима.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 237/14.02.2008 г. по в. гр. д. № 912/ 2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на В. Н. В. от гр. С. срещу решение от 30.11.2006 г. по гр. д. № 1821/2004 г. на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Н. В. срещу тази част от въззивното решение № 237/14.02.2008 г. по в. гр. д. № 912/2007 г. на Софийски апелативен съд, с която по реда на чл. 208 ГПК е отхвърлен иск с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД за разликата от 15 991 лв. до 19 379 лв.
Решението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: