4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 68/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр.София, 15.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 68/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 403 от 16.08.2010 год., постановено по гр.дело № 1125/2009 год., с което е оставено в сила решение № 61 от 17.04.2009 год. по гр.дело № 177/2008 год. на Сливнишкия районен съд за отхвърляне иск с правна квалификация чл.108 ЗС за дворно място с площ от около 1200 кв.м., в застроената селищна част на [населено място], мах.”К.”, Софийска област.
Недоволен от въззивното решение е касаторът А. Д. Д. от [населено място], представляван от адвокат Л. А. А. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
– „може ли след изтичане на предвидения в закона 10-годишен давностен срок, чието начало е след влизане на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в сила и след възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост върху земеделски имот, трето лице – не адресат на решението за възстановяване да придобие имота по давност”;
– „ако един имот е извън строителните граници на населеното място /извън чертите на регулационния план/, дали същият има непременно земеделски характер и следва да се възстановява по реда на ЗСПЗЗ”.
От ответниците по касация А. М. Т., К. М. Р., двамата от [населено място], Ф. В. Р. и В. В. Т., двамата от [населено място], представлявани от адвокат В. В. Ч. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че представените нотариални актове и придружаващите скици ги легитимират като собственици на възстановените им имоти съответно с №№ 137002 и 137003 по КВС на землището, което изключва собственост на ищеца. Взето е предвид, че ищецът е владял имотът до магистралата 137001 по КВС, за който не се спори между страните, че е негова собственост, а с оглед събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност е отчетено, че не е установено ищецът да е придобил по давностно владение каквато и да е площ от тези имоти, поради което установителният иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Приложените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 1488 от 08.11.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. на V гражданско отделение е отменително по чл.218б, б.”в” във връзка с чл.188, ал.1 ГПК/отм./;
Решение № 1985 от 17.10.2005 год. по гр.дело № 1075/2005 год. на ІV гражданско отделение е свързано с приложението на чл.127, ал.1, чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./, чл.2, ал.3 ЗОС и § 1, ал.2 ЗК;
Решение № 734 от 12.06.2006 год. по гр.дело № 1526/2005 год. на същото отделение касае иск по чл.108 ЗС във връзка с чл.79 ЗС и чл.483, ал.2 ГПК/отм./;
Решение № 2354 от 14.01.2005 год. по гр.дело № 2132/2003 год. на същото отделение се отнася до приложението на чл.29 ЗСГ/отм./ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ;
Решение № 1075 от 17.12.2008 год. по гр.дело № 4611/2007 год. на ІІ гражданско отделение е по аналогичен на предишния казус;
Решение № 752 от 18.11.1988 год. на ІІІ гражданско отделение е отменително на основание чл.207, б.”б” във връзка с чл.188 и чл.189, ал.2 ГПК;
ТР № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК касае въззивното производство по ГПК/отм./;
Решение на Сливнишкия районен съд от 06.04.2009 год. по гр.дело № 9/2009 год. няма данни, че е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява.
При този изход на спора на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция – сумата 4 000 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 403 от 16.08.2010 год., постановено по гр.дело № 1125/2009 год.
ОСЪЖДА А. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от@@22@[жк][жилищен адрес] ет.І, ап.1 до заплати на основание чл.81 ГПК на А. М. Т. от@@23@[жк][жилищен адрес] К. М. Р., от [населено място],[жк][жилищен адрес] Ф. В. Р. и В. В. Т., двамата от [населено място], Софийска област сумата 4 000/четири хиляди/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: