4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 26.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1158/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. А. В., чрез адв. Б. Б., ВАК, против решение № 1258 от 24. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 1274/2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 1 с-в, с което е потвърдено решение № 4459 от 10. 11. 2015 г., допълнено с решение от 10. 03. 2016 г. по гр. д. № 973/2015 г. на Варненския районен съд, с което е допусната делба на апартамент № 42, с площ от 87, 35 кв.м., находящ на 3 етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 10135.2553.649.5.9 по одобрената КККР, ведно с изба № 9, с площ от 3,46 кв.м. и 1,522 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена, между А. В. И. и А. А. В., при дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на иска за делба. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. В. И., чрез пълномощника си адвокат К. М., изразява становище за правилност на въззивното решение и за липса на основания за допускане на същото до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делба на процесния апартамент, ведно с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на сградата, въззивният съд е приел, че съделителите А. В. И. и А. А. В. са съсобственици на процесния жилищен обект, като А. В. И. е придобил собствеността върху 1/2 идеална част на основание договор за покупко-продажба от 25. 04. 2007 г., сключен с нотариален акт № 156, т. II, рег. № 2177, дело № 303 по описа на нотариус Е. Д., през време на брака му с Н. П. П., прекратен с развод на основание чл. 50 СК, с влязло в сила решение № 1688 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2331/2014 г. на ВРС, ГО, 10 с-в, с което съпружеската имуществена общност е прекратена и трансформирана в обикновена съсобственост при дялове по 1/2 идеална част за всеки от бившите съпрузи. Приел е А. А. В. е придобил 1/2 идеална част от апартамента на основание договор за дарение, сключен на 7. 10. 2014 г., с н.а. № 54, т. II, рег. № 2570, н.д. № 210/14г. по описа на нотариус Е. Дионисова, между него и майка му Н. П. П.. Приел е за неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК, тъй като цитираната разпоредба не въвежда особени изисквания за случаите на предявен против непълнолетно дете иск за делба на съсобствен имот. Приел е, също, че интересите на детето са защитени чрез конституирането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, а липсата на социален доклад не представлява нарушение нито на императивна материалноправна норма, нито съставлява съществено нарушение на процесуални права. Приел е, че фактът на непълнолетието на детето и предоставянето на жилището за безвъзмездно ползване на майката и детето до навършване на пълнолетие на последното са обстоятелства, които следва да бъдат преценени във фазата по извършване на делбата, но не и във фазата по допускането й, чиято цел е разрешаване на спора съществува ли съсобственост и, ако съществува, какви са дяловете на съсобствениците.
В приложеното от касатора А. А. В., чрез адв. Б. Б., изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса, два от които засягат следните проблеми: а/. има ли нарушение на разпоредбата на чл. 130 СК и засягане правата на малолетни деца в случаите, при които родител предяви иск за делба на недвижим имот срещу малолетното си дете, недвижимият имот е жилище и детето не притежава право на собственост или идеални части от право на собственост върху друго жилище; б/. приложими ли са разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето в производства по съдебна делба на имущество, идеална част от което е притежание на малолетно дете.
Твърди се, че разглеждането на тези въпроси ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така твърдяното основание не е налице.
На първо място, разпоредбата на чл. 130 СК, както и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето са конкретни, ясни, разбираеми, непротиворечиви и редакцията им не създава предпоставки за разнопосочното им тълкуване и прилагане. Нормата на чл. 130 СК не предвижда някакъв особен режим или гаранции за ненавършилите пълнолетие лица в случаите, при които същите са ответници по предявени срещу тях искове за делба. Няма предвидена забрана за предявяване или уважаване на искове за делба срещу малолетни и непълнолетни деца до навършване на пълнолетието им, нито има предвидени условия и изисквания, които съсобственикът следва да изпълнени, за да може да реализира потестативното си право на делба срещу малолетен или непълнолетен съсобственик. Включително и в хипотезите, при които имотът е съсобствен между родител и дете, ищец е родителят, а делбеният имот е жилищен и детето не притежава право на собственост или идеални части от право на собственост върху друго жилище. Разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 6 ЗЗД предвиждат уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“, както и изслушване на детето, ако това не би навредило на интересите му, в съдебни производства, засягащи права или интереси на ненавършили пълнолетие деца. В този смисъл, няма необходимост от отстраняване на дефект на нормативен акт /непълнота, неяснота, противоречие между отделни разпоредби и т.н./, нито от преодоляване на единна, но погрешна практика.
На следващо място, с решението по допускане на делбата се решава спорът съществува ли между страните съсобственост върху вещите, предмет на иска за делба, и какви са дяловете им в съсобствеността, а способите за прекратяване на собствеността се обсъждат и решават във втората фаза по извършване на делбата. Признаването на малолетния А. А. В. за съсобственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент, в какъвто смисъл са били и твърденията на процесуалния му представител, по никакъв начин не накърняват правото му на собственост, нито правото му да ползва безвъзмездно апартамента, заедно с майка си, до навършване на пълнолетие, съгласно постигнатото и одобрено от съда споразумение по чл. 51 СК.
В изложението е поставен и въпрос, касаещ задълженията на въззивния съд при постановяване на решението си по делото, да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, като се твърди разрешаването му в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице. В съответствие с посочената и представена от касатора съдебна практика /решение № 180 от 25. 06. 2014 г. по гр. д. № 991/2014 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 217 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 331 от 19. 05. 2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 27 от 2. 02. 2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 8 от 20. 02. 2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1 г.о./, съставът на окръжния съд, упражнявайки правомощията си на въззивна инстанция, е обсъдил всички доводи и възражения на страните, включително и доводите на пълномощника на малолетния съделител А. А. В., според които допускането до съдебна делба на процесния апартамент нарушава чл. 130 СК и не е в интерес на малолетното дете – съсобственик на жилището.
С оглед на горното настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1258 от 24. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 1274/2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 1 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: