Решение №603 от 10.7.2009 по гр. дело №279/279 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
 
 
№ 603
 
 
 
София  10.07.2009 г.
 
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение, в  съдебно  заседание  на единадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
                                                  ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                    
                                                                 МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
 
при секретаря  Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 279/2008 г.
 
                      Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К., с. Н., Видинска област, срещу решение №277 от 29.11.2007 г. по гр. дело №318/2007 г. на Видинския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че ответниците притежават идеални части от процесния имот и в качеството си на такива са предприели действия за предотвратяване разрушаването и разграбването му като по този начин не са му причинили вреди.
Ответниците по касационната жалба Й. Й. К., с. Г., община К., и Ж. Г. Ж., град В., оспорват жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Видинският окръжен съд е оставил в сила решение №1231 от 18.01.2007 г. на Видинския районен съд по гр. д. №1473/2006 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. М. К. срещу Й. Й. К. и Ж. Г. Ж. иск за сумата 9 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойност на разрушено и липсващо имущество в негови собствени имоти – УПИ * в кв.564 и УПИ *Х-564 в кв.50 по плана с. Г., община К.. Според въззивния съд ищецът притежава само идеални части от процесните имоти. Ответниците като наследници на К. Ж. К. , починал през 1972 г., също притежават идеални части от него. Последните в качеството си на съсобственици са предприели действия за предотвратяване разрушаването и разграбването му. Част от материалите от разрушената къща и други вещи от имотите са взети от ищеца, а други – от ответниците.
Въззивното решение е правилно. За да се ангажира отговорността на ответниците по чл.45 ЗЗД следва да има на първо място причинени вреди. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт /виновно и противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/. Правилен е изводът на въззивния съд, че ответниците притежават идеални части от процесните имоти. Това е така, защото ищецът се легитимира като собственик въз основа на саморъчно завещание от Н. К. Д. , но имотите не са били нейна лична собственост, а съпружеска имуществена общност. Ответниците като наследници на К. Ж. К. , починал през 1972 г. съпруг на Н. К. Д. , също притежават идеални части от имотите. Именно в качеството си на съсобственици те са предприели действия за предотвратяване разрушаването и разграбването им и с това по никакъв начин не са причинили претендираните вреди на ищеца.
При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил правилни изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение №277 от 29.11.2007 г. по гр. дело №318/2007 г. на Видинския окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.

Scroll to Top