4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 30.09. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 213/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Р. /България/” Е., гр. София против решение № 108 от 02.12.2009 г. по в. гр. д. № 590/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Р. окръжен съд решение № 17 от 15.07.2009 г. по т. д. № 19/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от банката-касатор срещу Н. Д. П., Т. Ж. В., С. М. С., тримата от гр. Р., и Д. А. П. от с. Б. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане, произтичащо от запис на заповед от 29.06.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2008 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на предявения срещу авалистите по процесния запис на заповед иск, предвид липсата на доказателства за обявена предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит, сключен между банката и издателя на записа на заповед. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си, че поради самостоятелния и неакцесорен характер на авала спрямо менителничното задължение, което той обезпечава, авалистите не могат да противопоставят на приносителя на ефекта възражения, които издателят би могъл да направи във връзка със съпътстващата каузална сделка, каквито в случая са заявените от ответниците и уважени от съда възражения за частично погасяване на дълга /в размер на 10 000 лв./ и за неизискуемост на вземането по записа на заповед и обезпечения с него договор за банков кредит.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са решавани противоречиво и които са от значение за точното прилагане на закона. Като такива са посочени въпросите за връзката между изискуемостта на вземането по записа на заповед и изискуемостта на съпътстващото го каузално правоотношение и за допустимостта на менителничните възражения на авалистите относно каузалната сделка. В подкрепа на твърдението за противоречие в практиката касаторът представя съответно – решение № 1569 от 18.02.2004 г. по гр. д. № 2576/2002 г. на ІІ т. о.; решение № 221 от 26.05.2008 г. по т. д. № 893/2007 г. на ІІ т. о. и решение № 244 от 04.04.2008 г. по т. д. № 783/2007 г. на І т. о., както и две определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
Ответниците по касация – С. М. С. и Т. Ж. В. – молят да не бъде допуснато касационното обжалване по съображения, изложени в писмени отговори съответно от 23.02.2010 г. и от 26.02.2010 г.
Останалите ответници – Н. Д. П. и Д. А. П. – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 45675 лв. по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист № 3031 от 29.09.2008 г., издадени по ч. гр. д. № 3111/2008 г. на Р. районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 29.06.2007 г., въззивният съд е приел за недоказано съществуването на вземане за посочената сума към настоящия момент. Като е отчел безспорния по делото факт, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на сключения между издателя му Я. С. Я. и ищцовата банка договор за банков кредит, решаващият състав е обвързал съществуването на вземането на банката към авалиралите менителничното задължение лица от съществуването на задължението на издателя на записа на заповед по каузалното правоотношение. С оглед на това, е направил извод, че по отношение на сумата 10 000 лв. искът е неоснователен, тъй като тази сума е погасена още преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а по отношение на разликата до цялата сума по записа на заповед 45 675 лв. – е приел, че липсват доказателства същата да е обявена от банката за предсрочно изискуема.
С оглед мотивите на въззивното решение, следва да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси са от значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като са обусловили отхвърлянето на предявения от него иск, т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационен контрол, посочена в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде обсъждано. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. И доколкото твърдението на касатора в случая е, че заявените въпроси са от значение само „за точно прилагане на закона”, то не може да се счете, че е надлежно заявено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Основателно е обаче другото поддържано основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед. Приетото от въззивния съд по този въпрос в обжалваното решение е в противоречие с приетото в решение № 1569 от 18.02.2004 г. по гр. д. № 2576/2002 г. на ВКС, ІІ т. о. Нещо повече, към настоящия момент /след подаване на касационната жалба/ вече е налице и ново решение на ВКС в същия смисъл, постановено по реда на чл. 290 ГПК, имащо задължителен характер съобразно указанията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение – решение № 5 от 09.02.2010 г. по т. д. № 268:2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С оглед на това, настоящият състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд решение е основателно. Предвид обаче наличието на задължителна съдебна практика, обжалването следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на заявеното от касатора основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 108 от 02.12.2009 г. по в. гр. д. № 590/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на “Р. /България/” Е., гр. София, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се С.рат от съдилищата по ГПК, в размер на 913.50 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: