Р Е Ш Е Н И Е
№ 604
София 10.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 340/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. Р., Р. Т. Р., С. Т. А. и Д. К. Р., всички от град С., подадена от пълномощника им адвокат Т, срещу въззивно решение №390 от 15.10.2007 г. по гр. дело № 1996/2006 г. на Софийския градски съд в частите, с които е оставено в сила решение от 12.01.2006 г. по гр. д. №7219/2002 г. на Софийския районен съд за допускане на делба на УПИ * с площ от 740 кв.м., кв.39, по плана на град Б. и два гаража, които са част от първия етаж на жилищната сграда, изградена в същия УПИ. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. В хода на касационното производство касаторът Р. Т. Р. е починал и като жалбоподатели са конституирани наследниците му Л. Р. Т. и Й. Р. К. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че делбата следва да бъде допусната по отношение на процесния УПИ * и двата гаража, , които са част от първия етаж на жилищната сграда, изградена в същия УПИ. Въззивният съд е приел, че цялата масивна жилищна сграда, построена в УПИ *, е придобита по давност от Д. К. Р. и същевременно е допуснал до делба двата гаража, представляващи част от същата сграда. Неправилен е и изводът на съда, че по давност е придобита само сградата, а не и самият УПИ, в който е построена тя. По делото е доказано по безспорен начин, че дворното място също е придобито по давност от Д. К. Р..
Ответниците по касационната жалба П. Т. Р. и Д. А. Р., град С., оспорват жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 12.01.2006 г. по гр. д. №7219/2002 г. на Софийския районен съд в частите, с която е допусната на делба на УПИ * с площ от 740 кв.м., кв.39, по плана на град Б. и два гаража, които са част от първия етаж на жилищната сграда, изградена в същия УПИ и са отхвърлени исковете за делба на П. Т. Р. и Д. А. Р. срещу Д. К. Р.. Въззивният съд е приел, че Д. К. Р. е владяла УПИ ІІ-281 и построената там масивната жилищна сграда от 1990 г. в продължение на повече от десет години, но е придобила по давност само сградата. Относно УПИ ІІ-281 е прието, че са осъществени основания, прекъсващи давностния срок по чл.116, б.”а” ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС. Тези основания са сключването от Д. К. Р. на договори за покупко-продажба на 2/5 идеални части от УПИ ІІ-281 с К. Т. Р. и С. Т. А. през 1994 г. и за дарение на 1/3 идеална част от същия имот с Р. Т. Р., Л. Р. Т. и Й. Р. К. през 2001 г. Според въззивния съд тези договори представляват акт на признание на правата на собственост на продавачите и дарителите, поради което започналата да тече нова давност от прекъсванията съответно 1994 и 2001 г. не е достатъчна за придобиването на имота към датата на подаване на исковата молба – 03.06.2002 г.
Безспорно е установено по делото, че Д. К. Р. е владяла от 1990 г. в продължение на повече от десет години УПИ ІІ-281 с площ от 740 кв.м., кв.39, по плана на град Б. и жилищната сграда, изградена в същия УПИ. Неправилен е изводът на въззивния съд, че има прекъсване на давността с признаване правата на собственост на продавачите и дарителите. Това е така, защото за да има прекъсващо действие признанието трябва да бъде адресирано до тези, на които се противопоставя владението. Това следва от самата същност на придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужд имот чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от време. В случая единствените, на които се противопоставя владението и които съответно оспорват придобиването по давност на имота, са ответниците по касационната жалба П. Т. Р. и Д. А. Р.. По отношение на тях Д. К. Р. не е правила изявления, че владее имота за друг, т.е., че е държател, за да има прекъсване на давността. Неправилно е прието и, че до делба следва да се допуснат двата гаража, представляващи част от построената в УПИ ІІ-281 и масивната жилищна сграда, за която е установено, че е придобита по давност от Д. К. Р..
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе трябва да се отхвърли искът за делба на УПИ ІІ-281 и двата гаража, които са част от първия етаж на жилищната сграда, изградена в същия УПИ.
Съобразно изхода на делото ответниците по касационната жалба трябва да бъдат осъдени да заплатят 80 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №390 от 15.10.2007 г. по гр. дело № 1996/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 12.01.2006 г. по гр. д. №7219/2002 г. на Софийския районен съд за допускане на делба на УПИ ІІ-281 с площ от 740 кв.м., кв.39, по плана на град Б. и два гаража, които са част от първия етаж на жилищната сграда, изградена в същия УПИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Т. Р. и Д. А. Р., двамата от град С., срещу К. Т. Р., Л. Р. Т. , Й. Р. К. и С. Т. А., всички от град С., искове за делба на УПИ ІІ-281 с площ от 740 кв.м., кв.39, по плана на град Б. и два гаража, които са част от първия етаж на жилищната сграда, изградена в същия УПИ.
ОСЪЖДА П. Т. Р. и Д. А. Р., град С., да заплатят на К. Т. Р., Л. Р. Т. , Й. Р. К. , С. Т. А. и Д. К. Р., всички от град С., 80 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.