О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 604
Гр.С., 29.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1896 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. П. срещу решение на Окръжен съд Бургас №.VІ-141/10.12.14 по г.д.№.1819/14 – с което е отменено решение №.1625/1.08.14г. по г.д.№.9159/13 по описа на Бургаски районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на Г. П. на основание чл.49 ЗЗД 4000лв. обезщетение за неимущесвени вреди, и предявеният за тази сума иск е отхвърлен като неоснователен.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – от неправомерно начисляване на суми за топлинни услуги, отказ за корегирането им и предприемане на действия по принудителното им събиране въз основа на изпълнителни листове – при установена впоследствие по съдебен ред недължимост, за неоснователен и го е отхвърлил. Приел е, че не са налице елементи на фактическия състав на чл.49 ЗЗД – противоправност и причинна връзка. Мотивирал се е, че снабдяването с изпълнителен титул и образуването на изпълнително производство не е противоправно поведение, както и че сочените от ищеца заболявания не са в причинна връзка от поведението на ответника. Посочил е, че ищецът не може да черпи права от собственото си бездействие и сам се е поставил в това положение. Ответникът се е снабдил законосъобразно с изпълнителен титул за неплатени задължения по издадени фактури и е образувал изпълнително производство за събирането им – като последващо установяване, че тези суми не се дължат – поради служебното начисляване на енергия при липса на изравняване и частичното им погасяване по давност, не може да се приеме като негово противоправно поведение. Във връзка с твърденията за претърпени неимуществени вреди въззивната инстанция се е позовала на заключения на медицински експертизи – съгласно които действията на ответника са повлияли зле на здравословното състояние на ищеца и най-вече на нервната му система и психика; налице са симптоми на дългогодишен стрес, за които не може обективно да се определи от кога датират – като е възможно влошеното му психическо състояние да е провокирано от отношенията му с ответника; относно злокачественото му заболяване не може да се докаже причинна връзка и да се отговори еднозначно, че именно отношенията с ответното дружество са причина за неговото настъпване. При тези обстоятелства съдът е заключил, че няма годни доказателства, че здравословното състояние на ищеца се е влошило именно в резултат на действия на ответника – доколкото не е кредитирал показания на свидетел поради родствената му връзка с ищеца, а във връзка с медицински експертизи е намерил, че от тях не се установява по категоричен начин заболяванията да са в пряка причинна връзка с действията на ответника.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като извежда следните въпроси: 1. „Какъв е вида на носената отговорност за неимуществени вреди, изразяващи се в силно безпокойство и стрес на ищец, който е бил поставен в невъзможност да посреща жизнените си потребности поради водени граждански и изпълнителни дела на основание чл.49 ЗЗД с ответник Т., за които е доказано, че не е следвало да бъдат водени – деликтна на основание чл.49 ЗЗД или договорна?” /реш.429/28.06.10 по г.д.№.944/09, ІІІ ГО на ВКС/; 2. „Може ли да се приеме, че неправилното отчитане на топлинна енергия поради неспазване на съответните правила и договорни клаузи, въпреки многобройните устни и писмени молби на ищеца, което отчитане е довело до множество дела, снабдяването с изпълнителен титул и образуването на изпълнителни дела за суми, които първоначално не са дължими, е противоправно поведение, което води до деликтна отговорност по чл.49 ЗЗД?” /реш.429/28.06.10 по г.д.№.944/09, ІІІ ГО на ВКС/; реш. №.1080/17.01.14г. по г.д.№.3772/13, Сливенски районен съд, постановление №.9/28.12.66 на Пленума на ВС; Постановление №.7/30.12.59 на Пленума на ВС/; 3. „Следва ли да се определи като противоправно от страна на служителите на топлинния счетоводител неспазването на съответните договори, технически правила и нормативни разпоредби, което е довело до дългогодишни спорове, при които крайният резултат е бил установяване по надлежен ред на безспорното обстоятелство, че като нямаш отоплителни тела и не ползваш топлинна енергия, няма защо да ти се начислява такави, и че ако дължиш плащане на топла вода, то това следва да е за реално изразходваните от теб количества?” /реш.429/28.06.10 по г.д.№.944/09, ІІІ ГО на ВКС/; 4. „Следва ли по иск по чл.49 ЗЗД при наличието на безспорни писмени доказателства, че е бил осигурен достъп до жилището на ищеца на служителите на топлинния счетоводител, съдът да приема, че такъв безспорно не е осигуряван и да не излага мотиви за това, както и да не предприема събиране на допълнителни доказателства по свой почин /да не дава указания в доклада си съгласно трайната съдебна практика за събиране на доказателства съгласно чл.266 ал.3 ГПК?” /постановление №.7/30.12.59г. на Пленума на ВС, т.2-3 ТР №.1/9.12.13 по т.д.№.1/13 ОСГТК на ВКС/; 5. „Как трябва да бъдат доказани елементите на отговорността по чл.49 ЗЗД „противоправност на деянието” и „причинна връзка” и следва ли за установяване на наличието на причинна връзка между виновното противоправно поведение и нанесените неимуществени вреди да се изследват комплексно всички налични по делото доказателства и да се изложат мотиви на съда във връзка с тях?” /реш. №.1080/17.01.14г. по г.д.№.3772/13, Сливенски районен съд, постановление №.7/30.12.59г. на Пленума на ВС/; 6. „Как трябва да се анализират събраните доказателства за наличието на причинна връзка при иск по чл.49 ЗЗД, когато освен свидетелски показания са налице и две съдебно-медицински експертизи, вещите лица по които приемат, че неимуществените вреди са провокирани от притесненията, свързани с поставянето на ищеца в невъзможност да посреща жизнените си потребности поради противоправно отчитане на топлинна енергия и принудително водене на дългогоидшни дела, които впоследстиве се оказват ненужно водени? Следва ли ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това пряко да се прави извод за липса на пълно и главно доказване – което оказва решаващо значение за изводите на съда в такива случаи?” /реш.№.508/18.06.10 по г.д.№.1411/09 , ІІІ ГО на ВКС, реш.№.867/9.05.12 по г.д.№.506/12, ІІс., РС Русе/; 7. „По какъв начин следва при иск по чл.49 ЗЗД да бъдат установени неимуществените вреди? По какъв начин при иск по чл.49 ЗЗД, когато е причинено психическо разстройство на ищеца вследствие на неправилно отчитане на топлинна енергия и дългогодишно водени дела – граждански и изпълнителни, и поставяне в невъзможност ищеца да посрещне жизнените си потребности, следва да се използват медицинска документация, експертизи, разпити на свидетели?” /реш. №.429/28.06.10 по г.д.№.944/09, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.508/18.06.10 по г.д.№.1411/09, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.867/9.05.12 по г.д.№.506/12, ІІс., РС Русе/.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса следва ли ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна от това пряко да се прави извод за липса на пълно и главно доказване – който е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. Съгласно същата ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване – от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателства по делото, вкл. при извод за изграждане на причинно-следствена връзка, е задължение на съда. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд е процедирал в противоречие с горната практика. С оглед на изложеното по посочения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
К. не дължи внасяне на държавна такса предвид освобждаването му от такси и разноски по производството с определение на Бургаски районен съд от 15.05.2014г. /стр.126 по г.д.№.9159/13 на Б./.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд Бургас №.VІ-141/10.12.14 по г.д.№.1819/14.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ