РЕШЕНИЕ
N 606
София . 29.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни
две хиляди и девета година.…………………..………………………..
в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………….Р. Иванова……………………….……………….в присъствието на прокурора…………………………………………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………..
гр.дело N 281/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Л. от гр. Л., чрез пълномощника й адв. З от АК-Плевен, срещу решение № 200 от 28.09.2007 година по гр.д. № 177/2007 година на Ловешкия окръжен съд. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”б” и “в” ГПК. Основните доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с твърдението, че не са обсъдени всички доказателства по делото и възраженията на касаторката, а по приложението на материалния закон – че ищецът не се легитимира като собственик на спорния апаратмент, тъй като макар да е включен в баланса му и в правния анализ, приложен по делото, няма категорични доказателства за правоприемство между него и началния собственик на имота.
Ответникът „Б” АД, гр. Л.,
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното:
За да уважи частично отрицателния установителен иск на ТУ-Варна срещу Т. Т. , починал в хода на делото и заместен от наследниците си – сега касатори, съставът на въззивния съд е приел, че искът е допустим и основателен в уважената част. Посочил е, че за наличието на правен интерес от воденето му съдът изхожда от твърденията в исковата молба. Независимо от това те са установени и в хода на делото с предоставените на ищеца права по чл.89, ал.2 от Закона за висшето образование /ЗВО/ – АДС №3433/19.06.2001г. С оглед характера на иска /отрицателен установителен иск за собственост/ достатъчно е ищецът да твърди наличието на права, които произтичат от тези на държавата и да отрича правата на ответника. Избраната форма на защита прехвърля доказатлствената тежест върху ответната страна и тя трябва да установява релевантните за спора факти. По съществото на спора е приел, че макар ответника, респ. наследниците му, да се легитимират като собственици на имота по силата на решение, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, неговата материална законосъобразност може да бъде предмет на обсъждане в общия исков процес, щом са поставени за разглеждане права на неучаствали в административното производство лица. Осъществил е косвен съдебен контрол на акта за възстановяване на собствеността и е стигнал до извода, че процесната земеделска земя не подлежи на реституция в частта, в която върху нея е осъществено „мероприятие” по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ – извършен е комплекс от строителни дейности за задоволяване на важна обществена нужда по организацията на отдиха на населението. В тази част земята е загубила земеделското си предназначение със застрояването й с почивни бази и съответна инфраструктура, съответно не подлежи на връщане.
Решението е правилно. Варненския окръжен съд е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор поотделно и в тяхната взаимовръзка и е отговорил на всички доводи, част от които се приповтарят в касационната жалба. Направил е съответстващи правни изводи и правилно е приложил процесуалния и материален закон, като е намерил за частично основателен отрицателния установителен иск за собственост на земеделска земя, предявен от настоящият й ползувател срещу реституираните собственици. Правният му интерес от завеждането на иска се обуславя от твърдението, че желае да установи действителното правно положение, тъй като ответникът не е собственик на имота, а с действията си засяга предоставеното му от държавата право да го ползва. В хода на делото той е защитил това свое твърдение с установяването, че не само фактически ползва имота, но изцяло е проектирал и инвестирал изграденото в него – постройки и инфраструктура, през периода 1982-1986г. Представената строителна и счетоводна документация подкрепя доводите на ищеца, че е изградил комплексна система за отдих, туризъм и лечение по см. на чл.122, ал.4 ППЗТСУ /отм./, която съставлява база на бившено ВМЕИ-Варна, сега ТУ-Варна.
Неоснователен е и доводът за присъдено нещо, както и позоваването на решение от 12.01.1006г. по делото „Кехая и други срещу държавата” на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Това решение има предвид случаите, когато едно държавно учреждение, институция или орган /в случая държавно лесничейство/ оспорва решението на друг държавен орган, каквато е поземлената комисия, сега общинска служба по земеделие и гори. Тогава действително противопоставянето е между две държавни формирования, при което няма основание да не се зачете силата на присъдено нещо спрямо държавата. Разглежданият случая е различен. Техническият университет – Варна не е държавна структура, респ. то е трето лице за спора и това е категорично изяснено още в определение № 10925/28.11.2003г. по адм.д. № 6975/2003г.на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на ТУ-Варна срещу решението за възстановяване на собствеността. Той противопоставя права, които произтичат от правото на собственост на държавата, но са различни от нейните в изяснения по-горе смисъл. Неговото право да оспори законността на реституционния акт по реда на косвения съдебен контрол е трайно установено в практиката с поредица от решения на ВКС и с приетото в т.4 на ТР №6/2006г. ОСГК на ВКС. Фактическият ползувател и подобрител на имота, който не е участвал в реституционното производство, може да се защити по общия исков ред и да оспори правата на този, който му пречи да ги упражнява.
Неоснователни са и оплакванията за неправилност на съдебното решение. То е постановено в производство, в което са индивидуализирани обстоятелствената част и петитума на иска, а съдът въз основа на тях е определил надлежната му правна квалификация. Страните са имали яснота относно предмета на делото и са предприели възможните процесуални действия за защита на правата си. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса и са формирани изводи за спорното право. Несъмнени са данните, че върху бившата земеделска зема е осъществено застрояване, което не позволява реално връщане на собствеността извън частта, която не е засегната от него. Бившите собственици ще следва да търсят обезщетяване вместо реално връщане на собствеността, както е предписано в разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 930 от 25.07.2007г. година по гр.д. № 1943/2006 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.