О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 04.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и пети май , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №251/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Г. ,чрез адв. А. Г. от САК , срещу решение №82 от 07.07.2016г по в. гр.дело № 169/2016г. на Окръжен съд –Монтана, отменил в една част решение от 96.04.2016г по гр.д №66/2015г на Ломски районен съд и обезщетил ищеца за травматично увреждане от настъпила трудова злополука при условията на чл. чл.201, ал.2 КТ.
Обезщетението, което въззивният съд е определил по справедливост на 50 000 лева е намалено наполовина поради проявена от ищеца груба небрежност при работа с механична преса за студена обработка на метали в ответното предприятие. Обжалва се отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди над присъденото при тези условия обезщетение от 23740 лв., до предявения размер от 50 000 лева, със законните последици .
Въззивният съд е приел принос на пострадалия за трудовата злополука , тъй като при осъществяване на трудовата си функция на „оператор преса метал” ,знаейки правилата за безопасност за работа с механична преса ,е нарушил същите,за които правила е бил инструктиран. Пренебрегнал е съществуващата опасност и без да прояви дължимата грижа за здравето си ,е поставил пулта за управление в непосредствена близост до пресата , опитал се е да извади детайл от матрицата с ръце,като не е използвал предписания помощен инструмент , поставил е ръцете си в работната зона на пресата ,по невнимание е натиснал с тялото си бутоните на пулта и пресата е започнала своя ход надолу , като е притиснала ръцете му , довело до смазването им в областта на дланите и китките . При оценката на това поведение въззивният съд е изтъкнал признаците и квалификациите , възприети в съдебната практика при определянето на „груба небрежност” по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ .
Към касационната жалба е приложено изложение .
Формулиран е въпрос „може ли съдът да приеме наличие на „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 КТ в случаи , в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд” , който е доразвит с въпроса : „ представлява ли всяко нарушение на правилата за безопасност на труда проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на вредоносния резултат и може ли съдът да приеме „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 КТ при положение, че пострадалият не е инструктиран за конкретно извършената от него работа” .
Сочи се противоречие с реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о , реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о в които е указано ,че не всяко нарушаване на правилата за безопасност е „ груба небрежност”, посочено е кога пострадалият проявява груба небрежност ,разбирана като неполагане на грижа , каквато и най- небрежният би положил при сходни обстоятелства . Изтъква се и решение №977/2010г по гр.д №298/2009г ІVг.о на ВКС , във връзка с първата част на въпроса. Необезопасяването на машината е неосигуряване на безопасни условия на труд , а последното изключва грубата небрежност . Липсата на надлежен инструктаж също изключва „грубата небрежност” . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква с оглед непълнота в позитивното право по този въпрос, насоката на инструктажа за осигуряване на безопасност при конкретната работа .
Постъпил е отговор от [фирма] , чрез адв. Д. Ц. . Оспорват се съображенията за допускане до обжалване по въпроса , в който се поставя условието работникът да не е инструктиран В случая работникът е бил инструктиран и това е фактическата обстановка , възприета от въззивния съд . Инструктажът е воден съгласно действаща наредба , както е отбелязано в инструктажните книги . Пострадалият е знаел ,че трябва да премести в страни пулта, който е направен подвижен , когато трябва да се вземе заклещен детайл в пресата , за която цел са му осигурени пособия. Ответникът по иска счита ,че процентът съпричиняване дори следва да бъде намален .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по свързано поставените въпроси .
В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ .Определението за груба небрежност е дадено по реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о ,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК. В редица решения ,включително постановени по реда на чл. 290 ГПК ,част от които и цитирани в изложението , са изяснени признаците за отличаване на грубата небрежност (реш. №348/2011г по грд №387/2010 ІV г.о ,реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о , реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о ) , а също и безусловното значение , което има съответния инструктаж при работа , с оглед нейната специфика и естество , за осигуряване условия за безопасна работа , дори когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ (реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. на ВКС ) .
От решаващо значение във всеки конкретен случай е дали инструктажът който е бил проведен за работа с машини ,в необходимата степен отразява съществуването и в максимална степен осигурява превенция на риска , който се е проявил при настъпването на злополуката.
В случая по делото е изяснен механизъм ,при който пострадалият , като съзнателно е пренебрегнал и нарушил забраната да не вади с ръце детайли от матрицата на преса К 8340 за студено обработване на метали ,1000 тона, а да ползва за целта намиращите се и предоставени му механични пособия , за което е бил инструктиран , при изваждане на заклинен детайл (заготовка) в пресата е допуснал подвижният пусков пулт на машината да попадне под тялото му , така пултът е бил задействан неволно от него , посредством бутоните за стартиране . По този начин е проработил механизма за задвижване на пресата в работната зона , където постаралият е оперирал с ръце . Задействането с тялото на работника е било възможно поради местоположението на бутоните от горната страна на пулта и това ,че той е подвижен.Този механизъм на произшествието , като стечение на обективни и субективни фактори , е налагал обстоятелствата да се преценят свързано , от гледна точка на признаците на грубата небрежност ,тъй като причина за злополуката е както явното и съзнателно пренебрегване за забраната да се оперира с ръце в работния сектор на пресата ,така и неволното задействане на пусковия механизъм, който е бил подвижен. Същият е пригоден от производителя да стартира целенасочено , с натискането на два бутона едновременно от оператора , но попаднал под тялото на пострадалия , подвижният пусков механизъм се е оказал задействан неволно. Изключването на подобен начин за задействане чрез технологични мерки за безопасност, ако това е било възможно в пълна степен , както и прилагането на съответен инструктаж за работа, отразяващ съществуващия риск (особено ако първото не е било възможно в пълна степен), е от решаващо значение , когато се оценява степента на проявената небрежност при работа с опасни машини и съоръжения , както и при преценката какъв е приносът на проявена „груба небрежност” при намаляване на обезщетението .
Въпросът на касатора „може ли съдът да приеме наличие на „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 КТ в случаи , в които от работодателя не са били осигурени безопасни условия на труд ,като в тази връзка се съобрази и значението на инструктажа , следва да обуслови допускане до касационно обжалване , но не при по първото от посочените основания на чл. 280 ал.1 т 1 ГПК, а на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . В практиката на ВКС , вкл. цитираното решение № 380/2011г по гр.д №387/2010г ІVг.о по реда на чл. 290 ГПК е указано ,че грубата небрежност по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ не се отличава от обикновената небрежност по форма на субективно отношение , а по степен . Тази степен е преценена от въззивния съд по същество при поведението на пострадалия , като отклоняване от критериите в установената практика не се обосновава . Нарушаването на правилата за безопасност от пострадалия, за спазването на които правила е бил инструктиран , е преценено в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ. По отношение на изискването за осигуряване на безопасни условия на труд, което също е от значение , в практиката на ВКС степенуване не е правено , а единствено е изтъкнато значението му като основание за изключване на груба небрежност (реш. №977/2010г по гр.д №298/2009г ІV г.о). В тази насока, дали и по отношение осигуряването на безопасност , особено при работа с машини, степенуване е необходимо , или е изключено то да се прави ,следва да се даде отговор при допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В цитирата от защитата съдебна практика е съобразявана общата организация на процеса на работа ,при която е било допуснато от работодателя обичайната практика при работа да поставя работниците му в опасност (реш. №977/2010г по гр.д №298/2009г ІV г.о).
В случая по делото се касае за опериране с машина , пострадал е операторът , който е бил инструктиран за работа с тази машина и се касае за профилиран риск при работния цикъл ,за който има регламент в Наредба №3 от 23.03.2004г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали , както и инструкция за работа с процесния вид механични преси .
Предвид горното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение №82 от 07.07.2016г по в. гр.дело № 169/2016г. на Окръжен съд –Монтана.
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .