Р Е Ш Е Н И Е
№ 607/09
София, 08.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 1030 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Х. А. К. и Г. П. К. срещу решение № 88 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 146/2006 г. на Бургаския апелативен съд. В жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл.218б ал.1 б. ”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответникът „Б” О. изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира разноските.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е отменил решението по гр.д. № 112/2003 г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлил предявения иск от П. Г. К. , заместен в хода на производството от наследниците му Х. А. К. и Г. П. К., против „Б” О. за обявяване за окончателен предварителния договор от 26.04.2002 г. за продажба на правото на строеж, а ако е завършен в груб вид- самия обект, представляващ пицария, находяща се на партерния етаж/кота 0/ на хотелски комплекс „Л”/сега „П”/ в к.к. „С”- изток, община Н., който обект е заключен между оси 6-10 от юг на север и „Е”-„І” от запад на изток, по конструктивен проект на хотелския комплекс, част „Р”, изработен от „В”- София, за сумата 150000 щ.д.
Въззивният съд е приел, че към момента на сключване на предварителния договор между ответника „Б” О. и първоначалния ищец П. К. 26.04.2002 г. ответникът не е притежавал обект- пицария, предмет на договора. Бил е собственик на хотелски комплекс „Л”, но в него не е съществувал по проект такъв самостоятелен обект „пицария”, не е имало одобрен инвестиционен проект и строителни книжа. Предварителният договор не съдържа необходимата индивидуализация на имота- не е посочена квадратурата и границите му. Не е налице решение на общото събрание по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ за отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Към момента на устните състезания във въззивната инстанция процесният обект не съществува като такъв, имота е с друго предназначение и върху него са обособени три магазина и допълнителен вход към хотела, чиято обща квадратура е 156 кв.м. Затова въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД.
Жалбата е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането за отмяна на хода по същество и за приемане на скица № 113/2004 г. Доказателствените искания могат да се правят до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Съдът няма задължение да отменя хода по същество, за да приема доказателство, с което страната е разполагала, но поради процесуалното й бездействието не е представила своевременно. Освен това и посочената скица не съдържа данни, които биха могли да променят извода на съда за неоснователност на иска. Неоснователно се поддържа от касаторите, че в предварителния договор имота са записани квадратурата и границите на имота. В договора не е посочена площта на обекта, нито неговите граници. Посочените данни за местонахождението му по конструктивния проект на хотелския комплекс не са достатъчни. Необходима е индивидуализация на обекта по одобрен архитектурен проект, каквато в случая не се съдържа в предварителния договор. В съответствие с доказателствата е констатацията на въззивния съд, че описания в предварителния договор обект не съществува към момента на приключване на устните състезания, а са изградени три отделни обекта- магазини. Освен това дори и обекта по предварителния договор да съществува, както поддържат касаторите, то за отчуждаването му е необходимо решение на общото събрание на търговското дружество-продавач съгласно чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, каквото в случая липсва. За да бъде обявен предварителния договор за окончателен, трябва да са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред- чл.298 ал.1 ГПК /отм./. В случая те не са налице и правилно въззивният съд е отхвърлил иска по чл.19 ал.3 ЗЗД.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответника направените за настоящото производство разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 146/2006 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. А. К. и Г. П. К., и двамата от гр. П., ул.”Н” № 29, да заплатят на „Б” О. , гр. С., разноските за настоящото производство в размер на 860 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: