О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
С. 29.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2157 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор К., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 234 от 5.02.2015г. по в.гр.д. № 3628 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което частично е отменено решение № 183 от 30.04.2014г. по гр.д.№ 20855/2013г. на Пловдивски районен съд досежно отхвърлената част на претенцията по чл.225 ал.1 от КТ и вместо това е постановено друго, с което е осъдена [фирма] да заплати допълнително на Н. М. К. и сумата от 4 710.90лв., обезщетение за периода от 20.03.2014г. до 25.05.2014г., с което иска по чл.225 ал.1 от КТ е уважен до 12 502.20лв., а в останалата част решението е потвърдено, като е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед № 1707 от 25.11.2013г. и служителя е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „зонов супервайзер”.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за съдържанието на установеното в тежест на работодателя задължение да докаже извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложил наказание. Според касатора въззивният съд е вменил на работодателя задължения по доказване, сходни с тези в наказателното право, което е в противоречие с приетото в постановени по чл.290 от ГПК решения № 126 от 26.06.2013г. по гр.д.№ 1060/12г. на ІІІ г.о., № 137 от 1.06.2012г. по гр.д. № 982/11. на ІІІ г.о., № 174 от 3.06.2013г. по гр.д.№ 691/12г. на ІV г.о., № 205 от 3.08.2011г. по гр.д. № 1284/10г. на ІІІ г.о. и № 722 от 3.01.2011г. по гр.д. № 518/09г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., чието реално заплащане /в брой/ се установява с приложен договор за правна защита и съдействие от 6.04.2015г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Ищецът е изпълнявал длъжността „З. супервайзер”. Със заповед № 1651 от 25.10.2013г. му е наложено наказание „предупреждение за уволнение”, а със заповед № 1707 от 25.11.2013г. „дисциплинарно уволнение”, като е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. В исковата молба е оспорил законосъобразността на уволнението с довода, че не е извършил нарушенията, за които са му наложени наказанията. Независимо от направеното оспорване работодателят не е ангажирал доказателства за установяването им, като е счел, че приложените докладни записки, въз основана на които той е направил преценката си, са достатъчни доказателства.
В. съд след като е посочил, че представените докладни записки представляват свидетелски показания в писмен вид и като такива не могат да бъдат ценени като годни доказателства пред съд, е приел за недоказани описаните от работодателя нарушения, въз основа на което е уважил предявените искове.
Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, касаещ доказателствената тежест на работодателя в съдебното производство. Същият е от значение за изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика, поради което посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Цитираните от касатора решения са ирелевантни, защото касаят установяването на нарушението от работодателя /задължението му да изиска обяснения от работника, липсата на необходимост от провеждане на разследване, както и от спазването на определена процедура, тъй като в закона няма установена такава, като събирането и преценката на доказателствата не са подчинени на правилата за публичност, състезателност и непосредственост/. Съвсем различни са правилата, на които се подчинява доказването на извършването на нарушението от страна на работодателя пред съда, когато работникът или служителя оспорва неговите констатации и производството се води по правилата на гражданския процес. По конститутивния иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344 ал.1 т.1 от КТ доказателствената тежест е за работодателя. Той има задължението да докаже, че е упражнил законно правото си на уволнение. Доколкото съдът е длъжен да се произнесе по всички наведени в исковата молба основания, когато извършването на посоченото от работодателя дисциплинарно нарушение е оспорено от работника или служителя, съдът следва да извърши контрол на направената от работодателя преценка. За целта работодателя следва да установи / с надлежни доказателствена средства, допустими съгласно общите правила на доказването/ всички релевантни обстоятелства, въз основа на които той е направил преценката си. При липса на представени доказателства – съдът няма друга възможност освен да приеме направеното оспорване за основателно.
С оглед направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, пред вид изхода от спора и липсата на направено възражение за прекомерност по ал.5, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 1 500лв., чийто реално извършване е установено с приложения договор за правна защита и съдействие от 6.04.2015г.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234 от 5.02.2015г. по в.гр.д. № 3628 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор К., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на Н. М. К. ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] [улица] сумата от 1 500лв./хиляда и петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.