О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
гр. София, 23.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10.10., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №788/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Интер Престиж”ЕООД- [населено място] и на С. М. М. срещу решение № 144 от 12.07.2017 г. на АС-Велико Търново, ГК по в.гр.д. №153/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 497 от 07.12.2016 г., постановено по гр.д. № 410/2015г. на ОС-Велико Търново, с което на основание чл.135 ал.1 ЗЗД е признат за относително недействителен спрямо ищцата Я. Д. Д. сключеният на 22.04.2013 г. между двамата ответници „Интер Престиж” ЕООД, представлявано от управителя си М. С. М. и С. М. М. договор за прехвърляне на 96 670 дяла от капитала на „Туристическа компания 2000” ООД за сумата от 96 670 лева от първия ответник на втория , в следствие на което за последното е вписано трансформирането му от ООД в ЕООД,както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1, и т.3 ГПК/ ред. ДВ бр.86/2017 г. за допускане до касация.
Ответната по касационната жалба страна Я. Д. Д. в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения отменителен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, съдебният състав се е позовал на следните факти, установени по делото:
Ищцата по иска по чл.135 ал.1 ЗЗД Я. Д. Д. е кредитор на „Интер Престиж”ООД . Между тях е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот на 09.08.2007 г., по силата на който дружеството се е задължило към последната да прехвърли собствеността върху конкретен недвижим имот срещу платена от същата цена от 75 953 евро. В последствие предварителният договор бил развален, поради неизпълнение и с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 807/2013 г. на ОС-Велико Търново дружеството-ответник е осъдено да върне на ищцата заплатената по предварителния договор цена. На 11.04.2013 г. „ИНТЕР ПРЕСТИЖ” ЕООД придобива посредством апорт на недвижим имот 96 670 дяла с номинал от 10 лева за дял на стойност 966 700 лева от капитала на „Туристическа компания-2000” ЕООД, след което последното е вписано като ООД с общ капитал от 971 700 лева със съдружници „ИНТЕР ПРЕСТИЖ” ЕООД и С. М. М..
На 22.04.2013 г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове, с който „Интер Престиж” ЕООД, представлявано от М. С. М. продава на С. М. М./дъщеря на първия/, притежаваните от дружеството 96 670 дяла на цена 96 670 лева, т.е. по 1 лев за дял, като дружеството е вписано отново като ЕООД.
От така изложените факти, съдът е направил следните правни изводи за наличие на изпълнен фактически състав на отменителния иск по чл.135 ал.1 във връзка с ал.2 ЗЗД: ищцата е кредитор на длъжника „ИНТЕР ПРЕСТИЖ” ЕООД за връщане на платената цена по силата на самото волеизявление за развалянето на предварителния договор за покупко-продажба, като е без значение, кога е влязло в сила самото съдебно решение за връщане на дадената сума-цена по договора. Със сключването на 22.04.2013 г. на договор за продажба на дружествени дялове, с който „Интер Престиж” ЕООД, представлявано от М. С. М. продава на С. М. М./дъщеря на първия, притежаваните от дружеството 96 670 дяла на цена 96 670 лева/ т.е. по 1 лев за дял във всички случаи се уврежда кредитора, доколкото длъжникът се лишава от своето имущество и то на цена 10 пъти по ниска от номинала на дяловете, придобити по номинална стойност посредством апорт на 11.04.2013 г. . Налице е и презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД за знание за увреждането на кредитора от страна на приобретателя на дружествените дялове С. М. М.-дъщеря на управителя на „Интер Престиж” ЕООД.
Без значение е обстоятелството, че към момента на сключването на разпоредителната сделка собственик на капитала на „Интер Престиж” ЕООД е било друго лице, а М. С. М.-баща на С. М. М. е представлявал дружеството само в качеството си на управител.
Относно допустимостта на иска, с оглед представителната власт на подалите ИМ адвокати е счетено, че последната е действително възникнала на основание приложеното към ИМ пълномощно , с което ищцата е упълномощила адвокати В. и К. да я представляват като извършват всички правни и фактически действия по предявяване на иск по чл.135 ЗЗД срещу длъжника.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран въпрос, обуславящ изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба са формулирани правни въпроси, които се свеждат до: 1. значението за изхода по спора, на факта, че апортираният в капитала на дружеството имот на длъжника бил ипотекиран в полза на друг кредитор, 2.как следва да се определи цената на дялове придобити чрез апорт, 3. налице ли е увреждане на кредитора , ако не е установена разлика между продажната и средната пазарна цена на продадените дялове и ако продажната цена е по-висока от стойността на недвижимите имоти, апортирани за придобиване на дяловете, 4. налице ли е знание за увреждане у втория ответник при положение, че собственик на капитала на дружеството-продавач е било трето лице , а бащата на втория ответник е бил само управител на това дружество и 5. за това възникнало ли е надлежно сезиране на съда с ИМ от страна на ищеца при липса на изрично пълномощно на процесуалните представители за това.
По отношение на първите три въпроса касаещи налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ал.1 ЗЗД в различните описани хипотези следва да се има в предвид, че общият отговор в постоянната практика на ВКС по чл.290 ГПК е, че във всички случаи на разпореждане от длъжника със свое имущество, такова увреждане е налице. Отговорът не е в зависимост от това, дали това имущество е обременено с права на трети лица или от стойността му / така например Р №137/10.03.2010 г. по гр.д. № 836/2009 на Трето г.о./.
За съотношението на волеобразуването и волеизявлението при продажба на имущество от ООД и за значението за пораждане на последиците на сделката от волята на управителя е налице задължителна практика на ВКС-ТР № 3/13 на ОСГТК, според което подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Следователно именно волята на управителя е от значение при разпореждане с имущество на ООД, от което следва, че когато управителят се явява баща на лицето, в чиято полза е разпореждането, то е налице хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД за наличие на презумпция за знание за увреждането като елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл.135 ал.1 предл. 2 ЗЗД.
По отношение на последния въпрос, то същият не е обуславящ изхода по спора, доколкото от съдържанието на приложеното пълномощно /стр.55 от първоинстанционното дело/ по категоричен начин става ясно, че ищецът е упълномощил надлежно двамата процесуални представители за предявяване именно на процесния иск по чл.135 ЗЗД за атакуване като относително недействителен спрямо ищцата Я. Д. Д. на договор за прехвърляне на 96 670 дяла от капитала на „Туристическа компания 2000” ООД.
Страните по договора за разпореждане с имущество на длъжника се явяват задължително необходими другари и съдът е обвързан да ги конституира като ответници по иска по чл.135 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се направените разноски в размер на 7200 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, с оглед списъка по чл.80 ГПК, приложените пълномощно, договор за правна помощ, ф-ра и платежно нареждане за плащане на горната сума.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 от 12.07.2017 г. на АС-Велико Търново, ГК по в.гр.д. №153/2017 г..
ОСЪЖДА „Интер Престиж”ЕООД- [населено място] и С. М. М. да заплатят на Я. Д. Д. ЕГН: [ЕГН] сумата от 7200 лева-разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.