5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 19.12.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2610 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. З. С. и П. С. С., двамата от [населено място] бряг, срещу решение №118/24.03.2017г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№26/2017г. с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от тях против Т. Г. Т. иск за признаване право на собственост и предаване на владението по реда на чл.108 ЗС на източното избено помещение, принадлежащо към жилище на първи етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място] бряг, [улица] идентификатор 80501.802.243, както и предявеният по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на съществуваща външна стена и възстановяване на вход за западното избено помещение в същата жилищна сграда.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че атакуваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, тъй като се игнорира правото им на собственост върху северния вход, стълбищната клетка и подпокривното пространство /тавана на жилищната сграда, предназначен за общо ползване/ и правото им на собственост върху източното избено помещение, принадлежащо на първия жилищен етаж, който е тяхна собственост по н.а.№75/2011г. и решение №609/08.12.2014г. на ПлОС по в.гр.д.№649/2014г. Поддържат, че е допуснато грубо нарушение на ЗС и ЗУТ, като е прието, че е възможно самостоятелен жилищен имот в многофамилна жилищна сграда да е без избено помещение, за което е установено, че принадлежи и е функционално свързано с първия жилищен етаж. Считат също така, че след като по делото не е представено удостоверение за търпимост за лятната кухня по смисъла на §16 ПР на ЗУТ, не може да се приеме, че строежът е търпим, както и че неправилно е прието, че след като трети лица, а не ответникът, са преместили входа за мазето /западното избено помещение/, то ответникът не може да носи отговорност, без съдът да е отчел обстоятелството, че преместването на входа е станало без надлежни строителни книжа.
Така поставените въпроси следва да бъдат обобщени и уточнени с оглед особеностите на правния спор и съдържащите се в касационната жалба оплаквания както следва: за необходимостта всеки жилищен обект да има като принадлежност и складово помещение, както и съответна припадаща се идеална част от общите части на сградата, и придобива ли се правото на собственост върху принадлежностите независимо, че такива обекти не са изрично посочени в договора, с който е придобито правото на собственост върху жилищния обект, както и дали може да се иска собственикът да премахне или премести вход, който е направен от трети лица без надлежни строителни книжа.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба Т. Г. Т. изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
П. З. С. и П. С. С. са предявили срещу Т. Г. Т. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на източното избено помещение в жилищна сграда, находяща се в [населено място] бряг, [улица] твърдението, че са придобили правото на собственост върху първи жилищен етаж, заедно с принадлежащото избено помещение и съответната идеална част от общите части от сградата по договор за покупко-продажба, сключен на 02.06.2011г. /н.а.№75, том II, рег.№229/2011г., иск за осигуряване по реда на чл.109 ЗС на свободен достъп до северния вход на жилището откъм задния двор, както и за премахване на съществуващата външна стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и за преместване входа на западното избено помещение от южната на западната фасада на жилищната сграда.
С постановеното от първоинстанционния съд решение Т. Г. Т. е осъден да осигури свободен достъп до северния вход на сградата /с оглед вход към тавана/, като в тази част решението не е било обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила.
С обжалваното решение въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е неоснователен, тъй като предявилите го лица не се легитимират като собственици на източното избено помещение в сградата.
Прието е, че от представения по делото н.а.№75, том 2, рег.№1450, дело №229/2011г. е видно само, че П. З. С. и П. С. С. са придобили идеална част от поземления имот, заедно с първи етаж от жилищната сграда и стопанската постройка в източния край на двора, но в документа не е посочено придобиване на собственост върху прилежащо избено помещение, независимо от коя страна /източната или западната/ се намира. Изложени са съображения, че този факт не е случаен, тъй като и с н.а.№62, том IV, рег.№4687, дело №662/2006г. от 27.10.2006г. [фирма]-Червен бряг /праводател на П. и П. С./ е придобило право на собственост от Т. Г. Т. именно върху ? ид.част от поземления имот, която е следвало да ползва в източната половина на дворното място, заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска сграда на един етаж. И тъй като праводателят [фирма] никога не е придобивало право на собственост върху второстепенно прилежащо към първия етаж на жилищната сграда избено помещение, е прието, че няма как и П. и П. С. да са придобили собственост върху процесното избено помещение.
Изложени са съображения, че съдът не може да тълкува по никакъв друг начин, още по-малко разширително, отразеното в нотариалните актове, както и че независимо от наличието на две обособени избени помещения, правото на собственост върху всяко едно от тях не е задължително да е преминавало от първоначалния праводател към последващия приобретател, следвайки принадлежност към даден жилищен етаж. Според въззивния съд какъв обем от права и върху какви имоти, независимо от тяхното предназначение /самостоятелни, спомагателни, прилежащи и т.н./ се прехвърля, се отразява изрично и само в титула за собственостн, в конкретния случай – нотариален акт.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за необходимостта всеки жилищен обект да има като принадлежност и складово помещение, както и съответна припадаща се идеална част от общите части на сградата, и придобива ли се правото на собственост върху принадлежностите независимо, че такива обекти не са изрично посочени в договора, с който е придобито правото на собственост върху жилищния обект – в практиката си ВКС приема, че когато едно складово помещение е функционално свързано със самостоятелен обект на право на собственост и представлява принадлежност към същия, дори да не е посочено при извършеното разпореждане с правото на собственост върху самостоятелния обект, следва да се приеме, че попада в обхвата на извършеното разпореждане-решение 207/16.06.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№ 867 от 2010г. и решение на Първо ГО на ВКС, постановено по гр.д.№ 5556 от 2013. Преценката дали складовото помещение е принадлежност към жилищния обект и следва главната вещ следва да се извършва към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ /решение №26/23.02.2017г. по гр.д.№3024/2016г. на Първо ГО на ВКС/. Поради това обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта по предявения ревандикационен иск, за да бъде извършена преценка дали от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на обособяването на първия етажа като самостоятелен обект източното избено помещение представлява негова принадлежност.
По отношение на искането Т. Т. да бъде задължен да премахне съществуващата външна стена и възстанови входа за западното избено помещение, въззивният съд е приел, че по делото не е установено именно Т. Т. да е осъществил изграждането на външната стена, чието премахване се иска, като са налице и свидетелски показания, които установяват, че това преграждане е било извършено в имота от родителите му по време, когато същият е работил извън България, като това обективно състояние на имота е съществувало още към момента на продажба на първия етаж на [фирма] през 2006г. Поради това е прието, че Т. Т. не е извършил действие или бездействие, с което да е накърнил правото на собственост на С. върху притежаваните от тях идеални части от поземления имот и първия етаж от жилищната сграда, в това число и правото им на ползване. Това становище противоречи на изразеното в решение №215/26.05.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№874/2010г. и решение №815/30.06.2011г. по гр.д.№1509/2009г. на Първо ГО на ВКС, в които е прието, че и лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл.109 ЗС, независимо, че това състояние е последица от действия, извършени от други лица. С оглед на това следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по предявения по реда на чл.109 ЗС иск по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли да се иска собственикът да премахне или премести вход, който е направен от трети лица без надлежни строителни книжа.
Останалите въпроси, които касаторите поставят, се включват в обхвата на въпросите, по който е допуснато касационно обжалване, поради което не обуславят самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №118/24.03.2017г. и по в.гр.д.№26/2017г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Указва на касаторите, че в едноседмичен срок от съобщението следва да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 41.30лв., като в същия срок по делото бъдат представени доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: