Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр.София, 13.06.2014г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3306/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. Г. Ч. чрез адв. В. А. срещу въззивно решение № 80/15.02.2012. г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 475/2012 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1326/21.11.2013 г. по въпроса за надлежната страна по материалното правоотношение и процесуално легитимираната страна в исковото производство.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба – други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК – срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.
По касационните оплаквания:
Касаторът А. Г. Ч. излага съображения за неправилност. Иска въззивното решение да бъде отменено и „потвърдено” това на първостепенния Казанлъшки районен съд.
Насрещната страна по касационната жалба [община], представлявана от кмета Г. С. чрез адв. М. Б. С., е отговорила, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
А. Г. Ч. предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 т. 2 и т. 3 КТ против [община] за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата дотогава длъжност „директор” на О. „Л. К.” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
Първостепенният Казанлъшки районен съд уважил изцяло исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и частично този по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Осъдил работодателя да заплати дължимите държавни такси и разноски, както и съдебноделоводни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете.
Въззивният съд приел, че решението на първата инстанция е постановено по недопустим иск, защото той неправилно бил предявен срещу Общината, докато не е спорно, че работодател на ищеца е Т. „Л. К.”, [населено място], съгласно чл. 61, ал. 2, изр. второ КТ. Направен е извод, че посочената в исковата молба страна за ответник не е процесуално легитимирана. Съдът посочил, че наличието на пасивна процесуалноправна легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както за предявяване на иска, така и за неговото разглеждане по същество, като в случая насочването на исковата претенция срещу ненадлежната страна по материалното правоотношение обуславя процесуалната недопустимост на иска, правната последица от която е прекратяване на образуваното съдебно производство, на осн. чл. 130 ГПК. Окръжният съд обезсилил решението на Казанлъшкия районен съд и прекратил производството по делото. Възложил разноските по делото на ищеца – А. Г. Ч..
Въззивният съд е направил смешение между материалноправна и процесуалноправна легитимация. В случая, спорът е трудовоправен и надлежната страна по него е работодателя, който съгласно ТР № 1/30.03.2012г., постановено по тълк.дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, е Т. „Л. К.”, [населено място], а не горестоящият спрямо него орган. Когато, от изложението в исковата молба, е видно, че надлежната страна по спорното правоотношение е една, а искът е насочен срещу трета, е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, което следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Постановеното при този порок първоинстанционно решение се явява недопустимо. Въззивният съд, при действието на ГПК от 2007 г., следва да го обезсили и да го върне на първата инстанция за отстраняване на порока – за даване на указания до ищеца да отстрани нередовностите по исковата молба и съответно насочи иска си срещу страната, която според изложението в исковата молба, е надлежна насрещна страна по спорното материално правоотношение (т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК).
В случая, въззивният съд правилно, като краен резултат, е обезсилил първоинстанционното производство, но неправилно е прекратил и производството по делото. В тази част, въззивния съдебен акт следва да бъде отменен, като делото се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на отстраняване нередовности на исковата молба с указание за насочване на иска против работодателя Театър „„Л. К.”, [населено място].
Сторените в производството пред трите инстанции съдебноделоводни разноски от [община], която не е надлежна страна по спора, следва да бъдат възложени на ищеца А. Г. Ч.. В касационното производство са представени доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 650 лв., които следва да бъдат заплатени от Ч. на [община], на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 80/15.02.2012. г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 475/2012 г. в частта, са която е обезсилено решение № 487/26.09.2012 г., постановено по гр.. № 1729/2012 г. от районен съд К. и А. Г. Ч. е осъден да заплати на О. съдебноделоводни разноски по делото.
ОТМЕНЯ същото въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото.
и вместо това ПОСТАНОВИ
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния Казанлъшки районен съд.
ОСЪЖДА А. Г. Ч. да заплати на [община] сумата в размер на 650 лв., представляващи разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: