Решение №610 от 9.12.2010 по гр. дело №891/891 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 610

[населено място], 09.12. 2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, състав на ІІІ г.о., в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ

при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията А.С. гр.дело № 891/2010 година, и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.303 ал.1 т. 1, 5 и 6 ГПК.
С решение № 410 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 9012/2008 г. Варненският районен съд е осъдил М. Г. Н. да заплати на С. И. Й. сумата 2019 лв. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане и на П. Д. М. сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците и 1330 лв. разноски по делото.
Подадена е молба от М. Г. Н., чрез пълномощника му адв.Р.К., за отмяна на влязлото в сила като необжалвано решение на първоинстанционния съд на основание чл. 303 ал.1 т.1, 5 и 6 ГПК.
Молителят твърди в молбата, че не са били налице предпоставките по чл. 29 ГПК за назначаването на особен представител, че не са били изпълнени правилно разпоредбите на чл. 47 ГПК, никога не бил виждал, нито родителите му, залепени съобщения или призовки на входната врата на апартамента или на блока, поради което бил лишен от възможност да участва в делото или да бъде представляван от упълномощен от него адвокат и е нарушено правото му на защита. Освен това от м.декември 2008 г. до есента на 2009 г. често отсъствал от дома му на адреса, регистриран като постоянен и настоящ адрес, понякога за 3 дни, поради командировки в страната, като в подкрепа на това твърдение е приложил към молбата удостоверение от [фирма],[населено място]. В молбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, тъй като нямало нито едно годно доказателство за вината му, в тази връзка коментира събрани в първоинстанционното производство доказателства- удостоверение от 18.03.2007 г. на Районна прокуратура- Варна, постановление от 20.01.2009 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 219/2008 г. на С. „КАТ-ПП”- ОД-МВР-Варна, протокол за ПТП, заключение на назначената по делото автотехническа експертиза. Прави искане да бъде изискано ДП № 219/2008 г., което е било приложено по първоинстанционното дело и върнато на РП-Варна след влизане на решението в сила.
Ответниците по молбата С. И. Й. и П. Д. М., чрез пълномощника им адв.Б.Д., изразяват писмено становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Не са налице основания за отмяна по чл.303 ал.1 т. 5 и 6 ГПК. В случая не се касае за назначен представител на ответника по исковете- молител в настоящото производство, в някоя от хипотезите по чл. 29 ГПК, каквато не е налице, а за особен представител по чл. 47 ал. 6 ГПК. От данните по делото е видно, че изпратеното до ответника съобщението /л.11/ с приложен препис от исковата молба и приложенията към нея, и указания за писмен отговор е върнато в цялост от призовкаря със забележка, че при посещение на адреса на 08.01.2009 г. баща му е дал сведение, че отсъства от страната за неопределено време, и е отказал да го получи. При следващо посещение на 15.01.2009 г. призовкарят е залепил уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК, като в разписката е удостоверил, че е посетил адреса, не е открил ответника, който по сведение на съседи живее на адреса. След представяне от ищците на удостоверение за адресната регистрация на ответника, в което е посочен един и същ постоянен и настоящ адрес на ответника, и който съвпада с посочения в исковата молба и на който призовкарят не го е намерил и е залепил уведомлението, съдът му е назначил особен представител, който е участвал в делото. Съдът не е нарушил правилата по чл. 47 ГПК. Твърдението на молителя за липса на залепено уведомление е голословно. Не са ангажирани доказателства, които да оборят официалното удостоверяване на връчителя- призовкар. Отсъствията на молителя от адреса поради командировки до други градове в страната, които през м.01.2009 г.са на датите 21, 22, 28, 29, 30, според приложеното към молбата за отмяна удостоверение, не могат да обосноват извод за допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 47 ГПК. При спазване на тези правила е назначен особения представител и ответника е бил надлежно представляван по делото.
Не е налице и основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Молителят не сочи никакви нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на посочената разпоредба. Писмените доказателства във връзка със спора, на които се позовава в молбата за отмяна, са приети по първоинстанционното дело. Останалите оплаквания за неправилност на решението нямат отношение към основанията за отмяна по чл. 303 ГПК. Затова молбата следва да бъде оставена без уважение.
Разноски за настоящото производство, поискани от ответниците по молбата, не следва да им се присъждат, тъй като няма доказателства такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. Н. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1, 5 и 6 ГПК на решение № 410 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 9012/2008 г. Варненският районен съд.
.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top