О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 12.07. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2135 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. И. С., чрез адв. М. Т., срещу въззивно решение № 1573/22.02.2016 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 13154/2015 г.
Излага касационни доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете, както и присъждане на съдебноделоводни разноски по делото.
Насрещната страна Софийски университет „Св. К. О.“ не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК,
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете. За да постанови този резултат, установил, че Г. С. заемал длъжността „главен асистент“ в университета по безсрочен трудов договор. На 10.05.2011 г. страните се уговорили, че ако до 01.012015 г. служителят не придобие образователна и научна степен „доктор“, ще бъде преназначен на академична длъжност „асистент“, считано от същата дата, на осн. § 5, ал. 5 ЗРАСРБ. До 01.012015 г. С. не е придобил образователна и научна степен „доктор“, като работодателят му предложил подписване на допълнително споразумение, с което предлага изменение на заеманата длъжност от „главен асистент“ на „асистент“, съответно и промяна в основното месечно възнаграждение по класификатора от 01.03.3014 г. и промяна на трудовото правоотношение от безсрочно – в срочно за 4 години. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 15.04.2015 г., в която работодателят се е мотивирал с това, че служителят не отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността „главен асистент“ за наличие на образователна и научна степен „доктор“; в предвидения четиригодишен срок от влизане в сила на закона, т.е. до 01.01.2015 г. няма придобита докторска степен; отказал е да бъде преназначен на академична длъжност „асистент“. В заповедта са цитирани разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, вр. чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и чл. 45 ал. 1 ППЗРАСРБ.
Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. Аргументирал се е с чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ, след изм. ДВ бр. 101/2010 г., съгласно който длъжността „главен асистент“ може да се заема само от лице с придобита образователна и научна степен „доктор“ в съответната научна област, като в § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ е постановено лицата, заемащи длъжността „старши асистент“ и „главен асистент“ да се преназначават на академичната длъжност „асистент“ в случай, че в срок до четири години от влизането в сила на закона не придобият образователна и научна степен „доктор“. Работодателите следва да преназначат в този случай заемащите длъжността „главен асистент“ по безсрочно трудово правоотношение , на длъжността „асистент“ по срочно трудово правоотношение. Съдът е приел, че преназначаването не става автоматично – работодателят е длъжен да предложи промяна в трудовото правоотношение в посочения смисъл, но е необходимо и насрещното съгласие на служителя, защото, освен в длъжността, промяна има и в размера на трудовото възнаграждение, а и следва да бъде уговорен срок на действие на така измененото трудово правоотношение – съдът се е позовал и на чл. 67, ал. 3 КТ, съгласно който трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, както и на чл. 118, ал. 1 КТ, съгласно който работодателят може едностранно само да увеличава, не и да намалява трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Повдигнати са следните въпроси: Специалната уредба, която се съдържа в § 5 от ПЗР на Закона за развитието на академичния състав в Република България, изключва ли приложението на общите разпоредби на КТ относно правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение; приложими ли са спрямо заварени трудови правоотношения нормите на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, с които трудовото правоотношение за длъжност „асистент“ е уредено като срочно и са въведени нови изисквания за образователна и научна степен „доктор“ за длъжността „асистент“; как се извършва преназначаването по реда на § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ – едностранно от работодателя или въз основа на постигнато съгласие между страните за изменение на трудовото правоотношение.
Поставените правни въпроси са от значение за постановения от въззивния съд резултат. По отношение на първите два не се установява поддържаното противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК. Със задължително за по-долните инстанции решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК – 345/02.02.2016 г., състав на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 2299т/2015 г. е изяснил, че измененията в ЗРАСРБ с ДВ бр. 101/2010 г. обхващат и заварени трудови правоотношения между висши учебни заведения и служители, заемащи длъжността „главен асистент“ и „старши асистент“. По този въпрос не съществува противоречива съдебна практика по чл. 290 ГПК на ВКС. Относно основанието, на което могат да се прекратяват трудовите правоотношения със служителите, заемащи длъжността „главен асистент“ и „старши асистент“, поради това, че не са придобили в срок до 01.01.2010 г. образователна и научна степен „доктор“, представените от касатора съдебни решения, вкл. цитираното по-горе решение на ВКС, разглеждат случаи, които не са идентични с процесния и, поради това, не установяват противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Във въззивното решение, предмет на настоящото дело, съдът, без да се отклонява от задължителната съдебна практика, се е произнесъл за случай, в който работодателят не е пристъпил към прекратяване на трудовия договор, поради неизпълненото условие, предложил е изменение в трудовото правоотношение, чрез преназначаване на длъжност „асистент“, със свързаните с това промени в срока на договора и трудовото възнаграждение. По третия правен въпрос – преназначаването на длъжност „асистент“ (с промени, или без променени в условията за срок на договора и трудовото възнаграждение), автоматично ли се извършва от работодателя, няма формирана съдебна практика. Разрешаването на въпроса е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да се допусне на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1573/22.02.2016 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 13154/2015 г.
Касаторът не дължи държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: