О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 612/17.11.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5762 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 329/ 03.01.2014 г. по гр. д. № 345/ 2013 г. в частта, с която Пернишки окръжен съд, потвърждава решение № 1396/ 20.12.2013 г. по гр. д. № 7711/ 2011 г. на Пернишки районен съд и отхвърля иска срещу [фирма], че [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от З. е собственикът на сграда – енергийно съоръжение с предназначение трафопост „Р.”, находящ се в УПИ – , кв. 340, по плана на [населено място] в кв. П. район при описани граници.
Недоволна от решението е [община], която го обжалва в срок със становището, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, вторият от които допълнен и уточнен при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания, а именно :
1. Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система?
2. Законът за електростопанството от 1975 г. (отм), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ех lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала? и
3. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на ал. 2 на § 7 З., създавайки задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл. 14, ал. 1 ЗНА не й е придал такова действие?
По същество касаторът счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон (§ 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСА) и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] възразява, че поставените въпроси нямат претендираното значение. По същество намира решението правилно.
Настоящият състав на Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. и касационната жалба е от ищеца, на когото единствено принадлежи интересът от обжалване на въззивното решение. Следователно касационната жалба е с допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, макар и само по първите два въпроса.
Въззивният съд е приел, че според придобивния способ (§ 7, ал. 1, т. 7 З.) и фактът, за който страните не спорят да е осъществен (процесният трафопост е съоръжение, заварено към датата на влизане в сила на З.), предпоставките, от които ищецът черпи своята легитимация, са положителна и отрицателна: 1) енергийният обект като част от националната електроразпределителна система да обслужва само територията на съответната община и 2) да не е включен в уставния фонд на [фирма] със седалище в [населено място], регистрирано като търговец с решение от 28.12.1991 г. по ф. д. № 29 869/ 1991 г. СГС на основание разпореждане № 46/ 07.11.1991 г. на министър-председателя на Република България. От това търговско дружество ответникът черпи изначално възражението, че именно той, а не Общината е собственик на трафопоста. С решението въззивният съд е изключил и двете предпоставки. Счел е, че разпоредбите на Закона за електростопанството от 1975 г, отменен, но заварен към влизане в сила на З. и обстоятелството, че енергийният обект не попада в изключенията на чл. 2, ал. 2, са достатъчни, за да приеме, че: 1) към влизане в сила на З. енергийният обект не е обслужвал само територията на [община] и 2) всички мрежи и съоръжения, съставлявали националната електроразпределителна система, включително процесният енергиен обект, еx lege са били включени в уставния фонд на [фирма]. По отношение на ал. 2 на § 7 ПЗР на З. въззивният съд е изложил мотиви, че макар разпоредбата да е приета по-късно, тя поражда действие едновременно с § 7, ал. 1 от ПЗР на З.. Това е така, защото законодателят е уредил отрицателна предпоставка, която е обща за всички държавни имоти, преминали по силата на З. в собственост на общините.
Следователно първите два материално-правни въпроса обуславят въззивното решение и за тях е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да се допусне касационното обжалване на въззивното решение. По последния въпрос общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК липсва. § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З. самостоятелно и още към влизането на закона в сила предвижда отрицателната предпоставка мрежата или съоръжението от техническата инфраструктура на общината да не е включено в уставния фонд на търговско дружество. Следователно за действието на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З. приетата по-късно ал. 2 на § 7 е без регулативен потенциал.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 329/ 03.01.2014 г. по гр. д. № 345/ 2013 г. в частта, с която Пернишки окръжен съд, потвърждава решение № 1396/ 20.12.2013 г. по гр. д. № 7711/ 2011 г. на Пернишки районен съд и отхвърля иска срещу [фирма], че [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от З. е собственикът на сграда – енергийно съоръжение с предназначение трафопост „Р.”, находящ се в УПИ – , кв. 340, по плана на [населено място] в кв. П. район при описани граници.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса от 126. 03 лв. по сметка на Върховния касационен съд
Делото да се докладва при представяне на платежния документ за насрочване в открито съдебно заседание или при изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.