ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 612
София, 25.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 120 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на Р. С. М. от гр. Д. срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд от 06. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 229/2008г.
Ответникът по касационната жалба О. Д. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Габровският окръжен съд е потвърдил решението на Дряновския РС от 03.VІІ.2008г. по гр.д. № 116/2008г. в частта, с коятото са отхвърлени предявените от Р. М. срещу О. Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ за отмяна на уволнението със заповед № 7/01.ІІ.2008г., за възстановяване на работа на длъжността “кметски наместник” в с. С., с. М. и с. К. и за присъждане на 1474.20лв. обезщетение по чл.225 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че претендираното вземане не е такова по чл.225 от КТ, а обезщетение за пропуснати ползи в размер на брутното трудово възнаграждение вследствие виновно неизпълнение на договорни задължения съобразно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за такова обезщетение е отмяна на заповедта за уволнение – от работодателя или с влязло в сила съдебно решение. В случая ищцата нито твърди, нито представя заповед за отмяна, а спорът за законосъобразността на уволнението към приключване на устните състезания не е решен с влязъл в сила съдебен акт. При това положение не е налице предпоставката от фактическия състав, пораждаща отговорността на работодателя.
В изложенията на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – връзката между едно незаконосъобразно уволнение, установено по съответния ред, и правото на обезщетение и за допълнително дължимо се трудово възнаграждение, незаплатено единствено поради незаконно уволнение. Твърди се и че от съществено значение за точното прилагане на закона е и фактът, че съдът не приел като доказателства представени му писмени документи от съществено значение за правилното решаване на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице само в случаите, когато липсва съдебна практика по произнесения съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, или съдебната практика е неправилна и следва да бъде променена, или когато приложимият закон е неясен и се нуждае от тълкуване. В разглеждания случай в изложението си касаторката не сочи никакви обосноваващи съображения за значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на произнесения от въззивния съд материалноправен въпрос за връзката между уволнението и правото на обезщетение и за допълнително трудово възнаграждение. Разпоредбата на чл.82 от ЗЗД е ясна, тя не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има многобройна съдебна практика, която според настоящият състав не се нуждае от промяна.
Соченият в изложението като процесуалноправен въпрос /неприемането на доказателства/ съдът оценява като несъществен с оглед на обстоятелството, че той няма отношение към единствения решаващ извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Следователно по отношение на този въпрос не е налице първата и основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за това – дали въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение, постановено на 27.V.2008г. по гр.д. № 393/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: