2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София, 06.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30 октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №426/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Валентин Неделчев Василев в качеството му на ЕТ“Валентин Василев-62“ ЕИК[ЕИК] срещу решение №271 от 32.11.2018 на Варненски апелативен съд по в.т.д. №408/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 38 от 04.04.2018 г. по т.д. № 63/2017 г. на ОС-Шумен, с което касаторът е осъден да заплати на „М и В комерс“ ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата от 145 600 лева- наемна цена за периода: 05.05.2014 г. -07.03.2016 г., на основание сключения между страните договор за наем от 01.10.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане,както и 31 619,03 лева-лихва-обезщетение за забавено плащане от падежа на всяка помесечно дължима вноска до 13.04.2017 г. както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за изхода по спора са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК.
Ответникът по касационната жалба „М и В комерс“ ЕООД ЕИК[ЕИК] в отговора на същата изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на доказаните правоотношения на страните по сключен договор за наем 01.10.2010 г. относно недвижим имот, представляващ свинекомплекс в [населено място], м. Кераната, съставляващ имот №000948, с площ от 13 224 кв.м., ведно с построените в него сгради срещу наемна цена от 6500 лева месечно без ДДС, платима до 5-то число на предходния месец. Срокът на договора е бил до
01.10.2015 г., а ползването от страна на наемателят е продължил до 08.03.2016 г.. За периода м.май 2014 г. до юни 2015 г. наем не е бил заплащан, а за периода юли 2015 г. до 07.03.2016 г. са платени частично дължимите вноски. За първия период не са налице счетоводни отразявания на задължения, съответно вземания в счетоводството на страните по договора и липсват съответните плащания на дължимия наем. За втория период са платени от наемателя 33 800 лева общо, за които са издадени съответните фактури, които са двустранно осчетоводени. За целия период на действие на договора се дължи сумата от 179 400 лева или, според съда, ответникът е останал задължен за разликата от 145 000 лева и мораторна лихва от 31 634,41 лева.
Съдът е счел за недоказано и неоснователно възражението на ответната страна за недействителност на договора за наем, доколкото същият е сключен привидно с цел уреждането на отношенията между страните като съдлъжници по договор за заем с трето лице. Преценил е, че при липса на обратен документ, опровергаващ съдържанието на договора за наем, това не може да бъде установено само от факта, че със заплащаните наемни вноски, ищецът е погасявал задължението по договора за кредит, сключен между трето лице и страните по спорното наемно правоотношение, нито с твърдението, че имотът не е предаван в държане на ответника, още повече, че последното също не се доказва по категоричен начин, доколкото според приетите доказателства ответникът е ползвал имота, предмет на наемния договор, като птицеферма.
Относно изтичането на срока на действие на 01.10.2015 г. и неоснователността на претенцията за наем след тази дата, съдът е приел, че същото е продължено при условията на чл.236 ал.1 ЗЗД безсрочно, доколкото всяка от страните е продължила изпълнение на задълженията по него.
Не е уважен и доводът, че съгласно уговореното между страните при забава в изпълнението повече от един месец, договорът автоматично прекратява своето действие по силата на уговорката в раздел ІV т.12 предл. последно като е счетено, че подобно поведение само обосновава упражняването на потестативно право на разваляне, което, в случая, не е упражнено от кредитора.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора въпроси, които се свеждат до значението , в конкретния случай, на обратно писмо по чл.165 ал. 2 ГПК на платежните нареждания за плащане към трето лице при преценка на възражението за привидност на договора за наем и за приложението на чл.236 ал.1 ЗЗД относно продължаване действието на наемния договор след изтичане на неговия срок в хипотезата, когато преди изтичането на срока договорът е би прекратил действието си автоматично по силата на изрична уговорка за това в неговото съдържание.
Докато първият въпрос е по правилността на обжалваното решение, то последният се явява правен и евентуално – разрешен в противоречие с посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК: Р №227 от 07.01.2015 г. по търг.дело №2482/2013 на ВКС,ТК, Първо отд..
Ето защо, настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението за проверка за съответствие с посочената практика на ВКС по формулирания от страна на касатора правен въпрос.
С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Касаторът следва да внесе държава такса в размер на 3 544,38 лева по сметка на ВКС и да представи вносен документ в деловодството на съда в едноседмичен срок.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №271 от 32.11.2018 на Варненски апелативен съд по в.т.д. №408/2018 г..
УКАЗВА на касатора Валентин Неделчев Василев в качеството му на ЕТ“Валентин Василев-62“ ЕИК[ЕИК] да внесе държава такса в размер на 3 544,38 лева по сметка на ВКС и да представи вносен документ в деловодството на съда в едноседмичен срок.
След изпълнение на горните указания, делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.