О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№613
гр.София, 14.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 129/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. И. Л. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 1* от 28.12.2009 год. срещу въззивното решение № 369 от 20.11.2009 год. по в.гр.дело № 392/2009 год. на С. окръжен съд, първи гр.състав, с което е оставено в сила решение № 52 от 29.05.2009 год. по гр.дело № 1037/2008 год. на С. районен съд в частта, с която е уважен предявения от Н. Г. У. срещу касатора насрещен иск по чл.108 ЗС за предаване владението на дворно място/земя/ от 600 кв.м. в м.”Х” в землището на гр. С., с построената в него сграда.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, противоречие с материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне по процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.р. № 1 от 2004 год. на ОСГК: а/ следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства в качеството на „втора първа инстанция” и достатъчно ли е да изяви съгласие с доводите на първоинстанционния съд, за да се приеме, че е изпълнил функциите си? б/ представлява ли посочването на неиндивидуализирана по площ и граници част от имот в диспозитива на съдебно решение годен изпълнителен титул за извършване изпълнителни действия за предаване на владение? и б/ противоречие с решения №№ V* от 20.11.2007 год. по адм.дело № 232/2007 год. на Административен съд С. З. , 6-ти състав; № 55 от 20.04.2007 год. по адм.дело № 335/2007 год. на ОС С. З. ; № 999 от 08.07.2002 год. по гр.дело № 1175/2001 год. на ВКС, ІV г.о., № 262 от 16.05.2009 год. по гр.дело № 1801/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. и № 123 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 3394/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. по въпросите: осъществен ли е фактическия състав на прехвърляне/придобиване/ собствеността върху недвижим имот по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез изплащане на стойността по извършената от общината оценка? Достатъчно ли е удостоверяване на извършеното плащане, за да се легитимира заявителят/респ. наследникът му/ като собственик на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ? Нужна ли е писмена форма за действителност на сделката за придобиване? Подлежи ли на ревандикация част от недвижим имот без установени граници, площ и описание на заверените постройки и трайни насаждения в тази част, при несъвпадане на параметрите относно площ и местност на имота? и в/ произнасянето на ВКС ще спомогне за развитието на правото и еднаквото и непротиворечиво решаване на сходни спорове относно имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от съдилищата в страната.
Ответницата по касация Н. Г. У. от гр. С. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предвид установения по делото факт на владение на процесния имот от касатора, който не се оспорва от него, предметът на иска по чл.108 ЗС е достатъчно индивидуализиран. Предметът на делото, според въззивния съд, е бил посочен като дворно място от 826 кв.м., а по скица № 1479/15.10.1998 год. – от 1130 кв.м. в м.”Х” в землището на гр. С., с построената в него сграда, представляващо имот с пл. № 2* с неуточнени по скицата граници, сега част от земя по чл.19 ЗСПЗЗ, с № 0* в землището на гр. С.. Съдът се е позовал на писмо Т-664 от 30.06.2008 год. на Община С., съгласно което имотът, предоставен за ползване и закупен от Н. Г. У. се намира извън строителните граници на града и не попада в обхвата на плана на новообразуваните имоти за м.”К”, одобрен със заповед № 641 от 28.06.2004 год. на Областен управител на Област С. З. Според същото писмо, мястото попада в имот № 0* по Картата на възстановената собственост на землището на С. З. , представляващ земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и за да бъде издадена скица е необходимо да се извърши поправка на КВС на землището в частта за имота и съответно на Плана на новообразуваните имоти за местност „К”. С оглед на така получената информация от Община С., въззивният съд е приел, че към настоящия момент имота не може по-точно да бъде индивидуализиран, тъй като не е възможно издаването на скица.
Цитираното писмо № Т* от 30.06.2008 год. е било представено с насрещната искова молба вх. № 2* от 05.12.2008 год./л.40 от делото пред СтЗРС/, като ищцата по иска по чл.108 ЗС е поискала на основание чл.186 ГПК да й бъде издадено съдебно удостоверение, за да се снабди въз основа на него със скици и схема на дворно място от 826 кв.м., а по скица № 1479/15.10.1998 год. от 1130 кв.м. в м.”Х” в землището на гр. С., с построената в него тогава временна постройка върху масивен фундамент, представляващо имот с пл. № 2* с неуточнени по скицата граници, а сега част от имот-земя по чл.19 ЗСПЗЗ с № 0* в землището на града, м.”К”, така както е заведен в СГКК- С. З. към Агенция по кадастъра, за установяване на факта, че е въведен там като имот по чл.19 ЗСПЗЗ, предвид изискванията на чл.6 ПВп, изискващ при вписване на исковата молба на посочване данните по чл.60, т.1-7 ЗКИР. Ищцата/сега ответник по касация/ е посочила, че съгласно изискванията на ЗКИР не е в състояние да легитимира по друг начин необходимост от издаване на скица за имота. С разпореждане от 07.01.2009 год. искането за издаване на съдебно удостоверение е било удовлетворено, но в хода на производството пред инстанциите по същество, страната не се е снабдила със скици и схема на така описания от нея имот.
Ревандикационната претенция е била уважена с потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение по отношение на: „дворно място/земя/ от 600 кв.м., в м.”Х” в землището на гр. С., с построената в него сграда”; т.е. за част от по-голям имот с неустановени граници и площ и при липса на описание на точното местонахождение на сградата.
Невъзможността процесният имот да бъде индивидуализиран по графични и геодезически параметри поради причините, описани в писмо № Т* от 30.06.2008 год., не изключва възможността въззивният съд да допусне експертиза /и без нарочно искане от заинтересуваната страна/, за да бъдат установени възможно най-пълно границите, площта на спорния имот, заедно с местоположението на заварените постройки и трайни насаждения. В този смисъл, налице е противоречие с т.10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, което оправдава необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК, за да се провери основателността на оплакванията срещу въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 20.11.2009 год. по в.гр.дело № 392/2009 год. на С. окръжен съд, първи граждански състав по жалба вх. № 1* от 28.12.2009 год. на Л. И. Л. от гр. С..
ДАВА на Л. И. Л. едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25/двадесет и пет/лева и в същия срок да представи в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/