3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
С. 16.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 130/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. К. от [населено място] –Дом за стари хора, подадена от пълномощника му адв. С. Н. Г., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ с-в, № 1634 от 07.11.2012г. по гр.д. № 1944/2012г., с което е потвърдено решението на Асеновградския районен съд, І гр. с-в, № 214 от 11.05.2012г. по гр.д. № 159/2011г., с което е отхвърлен предявеният от П. В. К. против Г. П. Х. и В. П. К. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с нот. акт № 1347/1993г. до размера на 1/2 ид. част от правото на собственост.
Ответниците по касация Г. П. Х. и В. П. К. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. С. Г. М. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от П. В. К. против Г. П. Х. и В. П. К. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението до размера на 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот по съображения, че дарителят не е поискал издръжка от надарените. Приел е, че с представената по делото нотариална покана ищецът е поканил двете ответници да изпълнят задължението си по договора за дарение като му осигурят условия да ползва апартамента, но с тази покана не е направено искане за заплащане на издръжка, за да се приеме, че ответниците са надлежно поканени да заплащат такава. Няма други данни по делото ищецът надлежно да е отправил искане до двете ответници да му заплащат издръжката, от която се нуждае. В заключение съдът е приел искът за неоснователен по съображения, че не е доказано отправянето на изрична покана от дарителя.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът П. В. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси: „нужно ли е искането за издръжка да се прави само във формата на нотариална покана с точно посочване на сумата”, „би ли могла нуждата от средства за издръжка да се доказва с всички доказателствени средства”, „достатъчно ли е без изрична нотариална покана, при наличието на устни искания за издръжка, както и с исковата молба надарените да са надлежно поканени” и „ако ищецът откаже сключване на спогодба по делото следва ли от това извод, че той отказва предложена му издръжка при положение, че ответниците са оспорили иска с доводи за невъзможност да плащат издръжка поради ограничени финансови средства”. Прилага две решения, на които липсва отбелязване за влизане в сила.
ВКС намира, че материалноправните въпроси: в каква форма трябва да е отправена поканата по чл. 227, ал. 1, б „в” ГПК; трябва ли да е посочена точно определена сума за издръжка; може ли искането за издръжка да се отправи устно и представлява ли покана за даване на издръжка исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК, са от значение за решаването на делото предвид решаващите мотиви на съда и същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите въпроси не са от значение за решаването на делото, тъй като за да отхвърли иска въззивният съд не е приел липса на доказателства за нуждата от средства за издръжка на ищеца нито, че ищецът е отказал предложена му чрез съдебна спогодба издръжка.
Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса поради което не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ с-в, № 1634 от 07.11.2012г. по гр.д. № 1944/2012г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове:
.