О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 11.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1104 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Д. К., чрез адв. К. В. Г., срещу въззивно решение № 1867/06.11.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2224/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма] (в несъстоятелност), представлявано от адв. Н. С., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
[фирма] (в несъстоятелност), [населено място], е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е. Д. К. за сумата 7 705,50 лв. – невърнат заем, както и лихва за забава, натрупана от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата.
Искането е уважено; издадена е заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение.
Кредиторът е предявил в срок иск за установяване на вземането.
С обжалваното въззивно решение съставът на Пловдивския окръжен съд е уважил иска, като е отказал да разгледа насрещно вземане на ответника К., заявено чрез възражение за прихващане. Съображенията на въззивния съд са, че приемане на за съвместно разглеждане на насрещни вземания на длъжника-ответник в исково производство, което се развива по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, е недопустимо. Съдът се е позовал и на „съдебната практика”.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос допустимо ли е заявяване на насрещно вземане чрез възражение за прихващане в исково производство, което е образувано по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК.
Правният въпрос е включен в предмета на съдебното решение и е от значение за постановения резултат.
Представеното от касатора решение № 170/30.11.2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по т.д. № 5/2009 г. е неотносимо, защото в него е даден отговор за сроковете, в които кредитор на несъстоятелния длъжник може да извърши прихващане на свое задължение, със свое вземане, станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото поставеният въпрос е разрешен по задължителен за всички съдилища начин с ТР 4/2013 г. на ОСГТК, т. 11в.
Разрешението на въззивния съд действително противоречи на даденото тълкуване, така че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1867/06.11.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2224/2014 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 155 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: