РЕШЕНИЕ
№ 616
София, 22.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2057/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм.
Образувано е по касационни жалби от РПК „М” – град С., против въззивно решение от 04.02.2008 г. по гр.д. №2699/2005 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение.
Обстоятелствата по делото са следните:
Р. п. к. „М” – град С., е предявила против С. о. , район “М”, иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че кооперацията е собственик на имот, подробно описан в исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че през 1978 г.- Кооперация “Д” – кв. Панчарево, е изградила за своя сметка едноетажна постройка – магазин за хранителни стоки, състоящ се от търговско и складово помещение, със застроена площ от 76,30 кв.м, находяща се в град С., кв. Горубляне, ул.”Х” №5, разположена м имот пл. №863 от кадастрален лист №727 по кадастралния план на град С., при съседи: улици и имот пл. №862, Твърди се също така, че през 1987 г. по решение на общите събрания на кооператорите на ПК “Д” и РПК “М”, одобрени от ЦКС, първата прехвърля собствеността върху част от своето имущество, включително и върху процесната постройка, обозначена като търговски обект №55 от описа на кооперацията – прехвърлител. Твърди се, че оттогава до момента на завеждане на исковата молба ищецът владее и ползва процесната постройка необезпокоявано. Навежда се и довод за давностно владение върху постройката от 1996 г.
С решение от 08.7.2005 г. по гр.д. №6327/2004 г. Софийският районен съд, ГК, ІІ г.о., 50 състав, е отхвърлил иска.
С решение от 04.02.2008 г. по гр.д. №2699/2005 г., по въззивна жалба от ищеца РПК “М” – София, Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение, е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че процесната сграда е построена преди 13.7.1991 г., както и че е построена от ПК “Д” през 1978 г., поради което е станал нейно собственост с влизането в сила на ЗОС. Прието е също така, че по делото не е установено прехвърляне на процесния обект от ПК “9-ти септември” на РПК “М”, тъй като това не е станало с договор в нотариална форма, въпреки че формално е бил спазен чл.24 ЗС. Поради това съдът е стигнал до извод, че до влизане в сила на ЗОС през 1996 г. не се установява ищецът да е придобил собствеността върху процесния имот на твърдяното основание – прехвърлителна безвъзмездна сделка, нито че праводателят му ПК “Д” е бил собственик. Прието е, че до изменението на чл.86 ЗС/ДВ, бр.33 от 1996 г./съществува забрана на обекти – държавна или общинска собственост, да бъдат придобивани по давност, поради което през периода от 1996 г. до 10.11.2004 г. не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна давност.
Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от ищеца РПК „М” – град С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./, подробно изложени в жалбата.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на иска. Претендират се разноски за всички инстанции.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора – адв. Я, която представя и писмена защита.
Ответникът по касация – С. о. – район “М” – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по тях съдът съобрази следното:
Решението на въззивната инстанция е неправилно.
Необосновано Софийският градски съд е приел, че е останал недоказан факта на придобиване на имота от ищеца. Данните по делото сочат, че ищецът РПК “М” е образуван посредством отделяне от РПК “Н” – София и е собственик на част от имуществото на праводателя си, както и на част от безвъзмездно прехвърлените му обекти от ПК “9-ти септември” – с. П.. Този факт се установява по безспорен начин от представения по делото разделителен протокол от 20.02.1987 г. Процесната сграда е включена в списъка към визирания протокол, а преди прехвърлянето е била включена като дълготраен материален актив в баланса на ПК “Д”, впоследствие в баланса на жалбоподателя – ищец, и за нея е заплащан данък сгради. От показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Д. се установява по безспорен начин, че сградата е построена през 1978 г. със средства на праводателя ПК “Д” – П. Тези показания принадлежат на лица, които имат преки и непосредствени впечатления от строежа на сградата и нейната експлоатация впоследствие. С оглед разпоредбата на чл.2, ал.3/отм./ ЗОС сградата се явява кооперативна собственост.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател направените от него разноски за трите инстанции в размер на 2577 лева.
Водим от горните съображения и на основание § 2, ал.3 ГПК, във връзка с чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза трета ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 04.02.2008 г. по гр.д. №2699/2005 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение, и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. о. – район “М”, че РПК “М” – град С., е собственик на недвижим имот, представляващ едноетажна постройка – магазин за хранителни стоки, състоящ се търговско и складово помещение, със застроена площ от 76,30 кв.м, находяща се в град С., кв. Горубляне, ул.”Х” №5, находяща се в имот пл. №863 от кадастрален лист 727 по кадастралния план на град С., при съседи: улици и имот пл. №862, на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
ОСЪЖДА С. О. – РАЙОН “М” – град С., ж.к.”М”, бул.”С” №1, да заплати на РПК “М” – град С., ж.к.”М”, блок 319, до вх. Б, деловодни разноски в размер на 2577/ две хиляди петстотин седемдесет и седем/ лева.
Решението в е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: